Пепел от светове

желание да пометеш цялата Ханза, да предадеш председателя на правосъдието и да спасиш човешката раса. Превърнал си се в кръстоносец, Патрик, така че слушай: има умни кръстоносци, а има и глупави. Тази твоя скитничка е извадила на бял свят някаква алтруистична струна у теб… и това май е много добре. Все пак не бих възразила, ако искаш да се разправиш с председателя за това, което направи на скъпата ти сладка баба. — И се разсмя.

Полазиха го ледени тръпки, докато я слушаше колко нехайно говори за смъртта си. Щом изобщо си бе дала труда да направи записа, значи бе подозирала, че председателят Венцеслас е способен на подобно зло деяние. Самият Патрик така и не бе разбрал какъв риск я е помолил да поеме, но Морийн се бе подготвила за най-лошото.

— И така, ако искаш да постигнеш нещо, ще ти трябват контакти и средства. Към това съобщение прилагам пълен списък и инструкции за достъп до няколко големи фонда. Това не е всичко, разбира се, но трябва да е достатъчно. Не искам да пропилееш всичките пари на семейството за тази своя кампания, дори и да го правиш заради мен… и заради човечеството. Освен това ти давам и списък на контакти в медиите и в бизнеса, на които можеш да имаш доверие — хора, които неведнъж са ми оказвали подкрепа, докато бях председател. Гарантирам ти, че не са почитатели на сегашната администрация.

Очите й се присвиха и се впериха право в неговите. Той просто не можеше да повярва, че тя не е там, от другата страна на екрана.

— Знам колко си умен и знам колко добре съм те възпитала. Гордея се с теб. Сега върви и ги смажи.

Хвърли поглед през рамо, извика нещо на Джонас и записът свърши. Патрик продължи да се взира в екрана. Очите му пареха.

Зет вече издърпваше от устройството листите, които им бе оставила Морийн.

Разполагаха с всичко необходимо, за да започнат.

Чрез сложните комуникационни системи на Морийн — като прикри мястото на изпращане на съобщението под многобройни кодове и шифри, разбира се — Патрик лесно успя да влезе в новинарските мрежи. Толкова много популярни станции бяха спрели да предават, че с лекота можеше да изпрати съобщение от някоя от тях. Свърза се с медийните експерти, предложени от баба му, и те му помогнаха да разпространи съобщението си; неколцина от тях заявиха, че вече са членове на Меча на свободата. Огромните средства от фондовете можеха да отварят врати и да заличават следи. Зет се оказа извънредно добра в набирането на нови попълнения към каузата им.

Освен това Патрик откри начин да внедри съобщение в едно популярно шоу за дискутиране на новини, като прекъсна дебат за промените в климата, които се очаквали след загубата на Луната. Най-голямата си публика обаче спечели, когато нахлу в един процъфтяващ канал за музика и развлечения: въпреки че светът буквално рухваше — а може би точно поради това, — хората продължаваха да гледат любимите си шоута.

С гневен глас Патрик направи осъдителните си изявления и съобщи фактите. Остави ужасяващите образи да говорят сами за себе си: пусна кадрите на мантите на адмирал Пайк, които убиваха бившата председателка, защото бе приела пост като посредник на Конфедерацията, показа нападението над корабостроителниците на Оскивъл и ограбването на мините на Голген, преди да напомни на публиката за предишното си широко разпространено признание, че за ембаргото над ектите е отговорен самият генерал Ланиан.

В добавка заяви, че говори не само от свое име, а и от това на Меча на свободата, и призова всички да излязат на улиците. Накрая показа образ на председателя Базил Венцеслас, изсумтя отвратено и попита:

— Защо продължавате да търпите този човек?

Вече бе решил да излъчва подобни предавания ден след ден.

106.Магът-император Джора’х

За да не прави изнервяща или заплашителна демонстрация на сила, Джора’х остави адар Зан’нх и по- голямата част от войниците от Слънчевия флот на бойните лайнери и слезе на най-голямата небесна мина на Голген само с малка група.

Високо над главите им стотици бойни кораби кръстосваха небето в стегнати, впечатляващи формации. След като бяха видели пристигането на такава огромна военна сила, всички ръководители на небесни мини се разтревожиха, въпреки уверенията на мага-император. Келъм събра другите управители, за да може Джора’х да се обърне към всички и да им обясни ситуацията.

Нира и Осира’х бяха с мага-император. След кратък размисъл той реши да вземе и Съливан Голд, тъй като историята на управителя от Ханзата щеше да изуми скитниците. Съливан обясни как председателят Венцеслас поискал от него да установи контрол над небесните мини на Голген и да ги управлява като филиал на Ханзата.

Челюстта на Келъм увисна.

— Проклятие! Ама че наглост!

Бинг Палмър изсумтя:

— Почти ми се иска зевесетата пак да дойдат на пиратски набег, докато Слънчевият флот е тук, за да видя как си подвиват миризливите опашки и побягват презглава!

Един от управителите, Борис Гоф, доведе на съвещанието своята собствена зелена жрица, която за огромна радост на Нира й подари една фиданка. С щастлива усмивка и треперещи пръсти Нира докосна деликатните клонки и най-после се свърза със световната гора. В необуздано смесване на думи и чувства описа всички неотдавнашни потресаващи събития, включително унищожаването на Луната от фероуите. Разказваше така, сякаш все още не може да повярва в това, което бе видяла със собствените си очи. Останалите зелени жреци предадоха обезпокоителната информация на крал Питър.

Келъм опря лакти на масата и се наведе към мага-император.

— И какво точно можете да получите тук? Готов съм да ви повярвам, че вашият Слънчев флот не е заплаха за нас. Как можем да помогнем на Илдирийската империя?

— Също като вас, и аз съм разгневен от действията на председателя Венцеслас — рече Джора’х. — Но нашият най-могъщ враг са фероуите. Слънчевият флот гори от желание да се изправи срещу тях, но адар Зан’нх трябва да направи някои поправки, да възстанови оръжията ни и да събере корабите ни, за да подготви победоносното ни завръщане в Миджистра. Трябва също така и да се опитаме да намерим ефективни начини да се сражаваме с фероуите и да съставим боен план.

Келъм се усмихна.

— По една случайност тук имаме един инженер, който може да успее да ви помогне с някои нови оръжия.

Залезът над газовия гигант обагряше облаците в дъга от цветове. Джора’х завари Осира’х сама на една открита площадка за кацане. Застанала опасно близо до ръба, тя се взираше надолу към неуморния, обгърнат от хипнотични пластове атмосферен океан.

На площадката беше и малкият хидрогски кораб с диамантени стени, празен и зловещ. Кото Окая го бе извадил от лабораторията си и го бе преместил тук, може би, за да направи някои тестове. Но Осира’х изобщо не поглеждаше към него — бе се съсредоточила в дълбокото море от замъглени газове.

Джора’х застана зад дъщеря си и я загледа. Мислеше за всичко, което бе постигнала Осира’х… и все пак тя бе още дете — дете, принудено да порасне и да се превърне в нещо повече от нормално момиче по време на срещата си с хидрогите.

Без да се обръща, тя проговори:

— Тези облаци изглеждат толкова спокойни, но знам какво се крие под тях.

Баща и дъщеря се загледаха във въртящата се пухкава празнота. Джора’х все още не можеше напълно да разбере какво е преживяло момичето, когато бе преговаряло с хидрогите. Макар че тези същества бяха невъобразимо могъщи — арогантни, студени и унищожителни, — тя бе успяла да ги накара да се покорят на волята й.

— Те са там долу, нали знаеш? — каза Осира’х замислено. — Засега може и да са укротени, но са