— Не се ударих зле, Архиканцлер…
— Прахосахме стотици часове усилия! А сега се оказва, че няма да следим какво става по време на полета. Слушаш ли ме изобщо, господин Стибънс?
Пондър не го слушаше. Той държеше две от парчетата и ги зяпаше.
— Архиканцлер, струва ми се, че се натъкнахме… ха-ха… на изумително откритие.
— Я повтори…
— Сър, някой друг чупил ли е омнископ досега?
— Не, младежо. Защото другите хора пазят скъпото оборудване!
— Ъ-ъ… сър, бихте ли погледнал в това парче? — предложи Пондър. — Според мен е много важно да погледнете, сър.
А сред по-ниските склонове на Кори Селести бе настъпил часът за спомени. Нападатели и нападнати седяха около огъня.
— Хари, я кажи как тъй заряза занаята на Злия повелител на мрака? — подкани Коен.
— А бе, знаеш какви времена настанаха — промърмори Злия Страшен Хари. Ордата закима задружно. Добре знаеха какви времена настанаха.
— Напоследък щом някой нападне Мрачната кула на ужаса, първата му работа е да запуши тунела за бягство.
— Ама че копелета! — възмути се Коен. — Редно е да оставиш Повелителя на мрака да избяга. Туй е всеизвестно.
— Няма спор — потвърди Калеб. — Трябва да си оставиш малко работа и за утре.
— Винаги съм играл честно — заяви Злия Хари. — Нали всеки път оставях таен заден изход от моята Планина на страха, наемах истински тъпанари за пазачи на килиите…
— Туй съм аз — гордо изтътна огромният трол.
— …вярно, тъй беше, отгоре на всичко не забравях подчинените ми злодеи да носят шлемове, покриващи цялото лице. Хитроумният герой можеше да се маскира като тях. А доста скъпичко ми излизаха, да ви кажа.
— Двамата със Злия Хари се знаем отдавна — сподели Коен и си сви цигара. — Още откакто започна само с две момчета и своята Барачка на обречените.
— Имах си и жребец — Жестокия — напомни Хари.
— Да, де, ама беше магаре — уточни Коен.
— Само че хапеше наистина жестоко. Преди да се опомниш, вече ти липсваше някой пръст.
— Не се ли сражавах с теб, когато беше Обреченият Бог-паяк? — осведоми се Калеб.
— Вероятно. Всички ми се изредиха тогава. Славни дни бяха — похвали се Хари. — Ролята на гигантски паяк си я бива, не е като да си октопод. — Въздъхна. — После, разбира се, всичко се промени.
Пак закимаха. Наистина се промени.
— Взех да чувам, че съм бил гадно петно върху лицето на света — оплака се Хари. — Ама нямаше нито думичка, че създавам работни места в райони с традиционно висока безработица. Естествено накрая се намъкнаха и големите клечки, не можеш да се конкурираш с крайградски увеселителен парк на злото. Някой да знае нещо за Нинг Безчувствения?
— Знам — вдигна рамене Уили Момъка. — Убих го.
— Не може да бъде! Нали все повтаряше: „Пак ще се натреса на главите ви!“
— Трудничко ще му бъде — отбеляза Уили Момъка, извади лула и се зае да я натъпче с тютюн, — щото собствената му глава е закована на дърво.
