случай ще ви предам от първия до последния, ще ви пробода в гърба или ще измисля нещо друго… Просто ще съм принуден, разбирате ли? Ако зависеше от мен, нямаше да е така, ама… трябва да си пазя лошата слава, нали? Аз съм Злия Хари. Не ме молете да тръгна с вас.
— Добре речено — похвали го Коен. — Много ми допадат хората, на които не мога да се доверя. Белята ти докарват ония, в които не си сигурен. Ела с нас, Хари. Щото си един от нас. И твоите момци нека дойдат. Новички са, виждам…
Веждите на Коен се поизвиха въпросително.
— Е, да, но нали знаеш какво става с истински тъпите бандяги? — оправда се Хари. — Тоя е Слуз…
— …норк, норк — изрече Слуз.
— Охо, един от Тъпите човекогущери! — възкликна Коен. — Радвам се, че поне един е оцелял досега. Да, бе, двама са. А тоя е?…
— …норк, норк.
— И тоя е Слуз — обясни Злия Хари и потупа човекогущера предпазливо, за да не се убоде на шиповете. — Свестният човекогущер не може да помни повече от едно име. А тук виждате… — кимна към същество, смътно наподобяващо джудже, което го изгледа с няма молба — …Подмишницата.
— Подмишницата — с благодарност повтори съществото.
— …норк, норк — вметна и единият Слуз, да не би думите да се отнасят за него.
— Браво на тебе, Хари — зарадва се Коен. — Вече е адски трудно да си намериш тъпо джудже.
— Не беше лесно — гордо потвърди Хари и продължи: — Тоя е Касапина.
— Хубаво име, много хубаво — одобри Коен и вдигна глава, за да огледа грамадния дебелак. — Надзирателят на тъмницата, нали?
— Доста търсих, докато го избера — заразказва Злият Хари, а Касапинът се хилеше щастливо на празното пространство. — Вярва на всичко, което някой му рече, не разпознава никого и под най-жалката маскировка, би пуснал да мине дори предрешена перачка с брада като метла, винаги е готов да заспи на столче до решетките…
— …и носи ключовете на удобна голяма халка, която лесно се откача от колана! — довърши Коен. — Направо класика. Личи, че си майстор. Виждам, че си имаш и трол.
— Казва се Туй съм аз.
— …норк, норк.
— Туй съм аз — представи се тролът.
— Задължително е да си имам трол, ясно ви е — заяви Злия Хари. — Малко е по-умничък, отколкото ги предпочитам, ама поне не се ориентира в посоките и не си помни името.
— Тук пък какво си имаме? — възхити се Коен. — Истинско древно зомби! Откъде го изрови? Харесвам типове, дето не ги е страх да им окапят месата.
— Гак — изграчи зомбито.
— Нямаш език, а? — забеляза Коен. — Не се притеснявай, момко, имаш нужда само от смразяващ кръвчицата вопъл. И от няколко телчета, като гледам. Всичко е въпрос на стил.
— Туй съм аз.
— …норк, норк.
— Гак.
— Туй съм аз.
— Подмишницата.
— Сигурно много се гордееш с тях. Не знам дали някога съм виждал по-тъпа сбирщина бандяги — радваше им се Коен. — Хари, ти си като освежаваща пръдня в стая, натъпкана с рози. Доведи ги всичките. Не искам и да чувам, че няма да дойдете.
