— Ами Памдар, Кралицата-вещица? — удовлетворяваше любопитството си Злият Хари. — Ей, тя беше…
— Пенсионира се — прекъсна го Коен.
— Никога не би го сторила!
— Омъжи се — не отстъпи Коен. — За Хамиш Бесния.
— К’во?
— ХАМИШ, КАЗАХ МУ, ЧЕ ТИ СЕ ОЖЕНИ ЗА ПАМДАР!
— Хе-хе-хе, и туй направих! И к’во?
— Само че доста време мина оттогаз — обясни Уили Момъка. — Не мисля, че се погаждаха добре.
— Но тя беше същинска дяволица!
— Всички остаряваме, Хари. Тя вече си има магазинче — „Сладкишите на Пам“. Вари мармалад.
— Какво?! А преди се пъчеше на трон върху камара черепи!
— Не съм казвал, че мармаладът й е вкусен.
— Ами ти, Коен? — сети се Злия Хари. — Чух, че си станал император.
— Добре звучи, нали? — печално подхвърли Коен. — Но от мен да знаеш, че е голяма скука. Всеки ти се усуква, държи се почтително, няма с кого да се биеш, а от меките легла те боли гърбът. Не можеш да си преброиш парите, обаче няма и за какво да ги харчиш освен за играчки. Тая цивилизация направо ти изсмуква живота. — И затри Дъртия Винсент — възмути се Уили Момъка. — Той се задави с кисела красавица.
Замалко се чуваха само съскането на снежинките в огъня и недоловимият шум от усилено мислене.
— Струва ми се, че искахте да кажете „кисела краставичка“ — обади се накрая певецът. — Тъй, де, краставичка — съгласи се Уили Момъка. — Оплитам се в по-дългите думички.
— Ама разликата е много важна, като опреш до салатите — укори го Коен и пак се обърна към Злия Хари. — Не бива един герой да умира тъй — омекнал, дебел, плюскащ до насита. Героят трябва да загине в битка.
— Е, да, ама вие, момчета, тъй и не схванахте как се умира — напомни Злия Хари.
— Щото все не попадахме на сериозни врагове — обясни Коен. — Но тоя път ще навестим боговете. — Плесна с длан по буренцето, на което седеше, и останалите от Ордата сгушиха глави в раменете си. — Тука сме им приготвили нещо, дето си е тяхно.
Той се озърна и видя няколко едва забележимо кимнали глави.
— Хари, ти що не дойдеш с нас? Можеш да доведеш и злите си подчинени. Злия Хари се изпъчи надменно.
— Ей, аз съм Повелител на мрака! Какво ще си кажат хората, ако се помъкна с шайка герои?
— Никой нищо няма да каже — сряза го Коен. — Да ти река ли що е тъй? Щото сме последните, ясно? Само ние и вие. И на никого не му пука. Вече няма герои, Хари. Няма и злодеи.
— О, злодеи ще има винаги! — увери го Злия Хари.
— Прав си, гнусни, злобни, подли мръсници ще има, ама те вече си служат със закони. И за нищо на света няма да се нарекат Злия Хари. — Хора, дето не щат и да чуят за Кодекса — заяви Уили Момъка. Всички кимнаха. Може и да не спазваш законите, но към Кодекса си длъжен да се придържаш.
— Хора с папки в ръцете — добави Калеб. Групата пак кимна. В Ордата нямаше запалени любители на четенето. Хартията беше враг, както и хората, които я размахват. Хартията се промъква зад гърба ти и завладява света.
— Хари, открай време си ни симпатичен — сподели Коен. — Ти играеше по правилата. Е, какво ще кажеш… идваш ли с нас?
Злия Хари като че се засрами.
— Ами иска ми се, но… нали съм Злия Хари? В нищичко не можете да ми се доверите. При първия сгоден
