— Какво щеше да стане с него, ако ни нямаше нас да го погребем както подобава, а? Пламъци до небето — туй подхожда за умрелия герой. А всички наоколо се вайкаха, че сме похабили хубав кораб. Я стига си ръсил таквиз приказки и тръгвай с мене!
— Мм… мм… мм… — налучкваше верния тон менестрелът и накрая думите изскочиха от устата му: — Луди! Побъркани! Смахнати! Всички до последния сте превъртели!
Калеб го потупа благо по рамото, когато всички потеглиха след предводителя си.
— Момче, ние предпочитаме думичката „освирепели“.
Някои неща трябва да бъдат проверени с изпитания… — Наблюдавал съм блатните дракони нощем — разговорчиво сподели Леонард, докато Пондър Стибънс нагласяше механизма за задържане на място. — За мен е очевидно, че пламъкът е удобно за тях средство. В известен смисъл драконът е жива ракета. Отдавна си мисля, че е странно в нашия свят да се появи подобно същество. Подозирам, че са се преместили от другаде.
— Честичко избухват — отбеляза Пондър и се отдръпна.
Драконът го наблюдаваше недоверчиво от стоманената си клетка.
— Лошо хранене — уверено отсъди Леонард. — Вероятно не намират онова, с което са свикнали. Но аз съм сигурен, че измислената от мен смес е засищаща, безопасна и ще има… практически приложимо въздействие…
— Въпреки това, господине, ние незабавно ще се скрием зад чувалите с пясък — натърти Пондър.
— О, сериозно ли предполагате, че…
— Ла, господине.
Пондър притисна гръб до чувалите с пясък, затвори очи и дръпна въженцето.
Пред клетката на дракона за миг се спусна огледало. А първата работа на мъжкия блатен дракон, когато види друг мъжкар, е да блъвне огън…
Чу се мощен грохот. Двамата мъже надникнаха от укритието и съзряха жълтозеленикаво копие от пламък, тътнещо над вечерното море.
— Тридесет и три секунди! — възкликна Пондър, когато ярката струя секна. Той скочи развълнувано над чувалите.
Драконът се уригна.
Огънят беше почти изчерпан, затова последва най-мокрият взрив, който Пондър бе преживявал някога.
— Аха — промълви Леонард, подаде се над чувалите и махна от темето си парченце люспеста кожа. — Почти сме готови, струва ми се. Само още щипка въглен и извлек от водорасли, за да предотвратим обратната тяга.
Пондър си свали шапката. В момента най-неотложната му нужда беше къпането. Последвано от още едно къпане.
— Аз май не съм особено годен за ракетен магьосник, а? — смънка той и избърса от лицето си останките от дракона.
Но след час поредният пламък се проточи над вълните — тънък и бял, със синкава сърцевина… и този път драконът само се ухили накрая.
— Готов съм да пукна, ама да не слагам подпис под нищо — сподели Уили Момъка.
— Аз пък предпочитам да се изправя срещу дракон — заяви Калеб. — И то от старите, истинските, не тия дребни фойерверки, дето се навъдиха напоследък. — Накарат ли те да се подпишеш, изтикали са те в ъгъла — обобщи Коен.
Много букви има — оплака се Тръкъл. — И всичките различни. Аз винаги драскам хикс.
Ордата бе спряла да поеме дъх и тютюнев дим на възвишенийце в края на зеленикавата долина. Снегът покриваше с дебела пелена земята, но въздухът беше почти мек. И вече се усещаше боцкането на мощно магическо поле.
— Виж, четенето е друга работа — изказа се Коен. — Нищичко против нямам човек, дето чете по малко. Щото се случва да ти попадне в ръцете карта с дебел хикс по средата и някой начетен човек може да ти
