— Да, убеден съм, че всички религии отразяват някаква частичка от една безкрайна истина — отвърна Керът.
— Добре го извъртя — възхити се Ринсуинд. — Може и да ти се размине.
— Ами ти? — попита на свой ред Керът.
— Е-е… чувал ли си за онази религия, според която въртенето в кръг е някакъв вид молитва?
— О, да. Въртящите се бесни от Клач.
— И моята е нещо подобно, но ние по-скоро… предпочитаме правата линия. Точно така. Скоростта е свята.
— И вярваш ли, че това ще ти даде вечен живот?
— Е, не чак вечен. Но… повече живот. По-дълъг. Тоест — добави Ринсуинд — по-дълъг, отколкото ако не се движа много бързо по права линия. Макар че и криволиците са приемливи в някоя пресечена местност.
Керът въздъхна.
— Всъщност си страхливец, нали?
— Да, но така и не разбрах какво лошо има в това. Иска се смелост да бягаш, от мен да го знаеш. Мнозина щяха да бъдат и по-страхливи от мен, ако им стигаше храброст.
Пак се загледаха. Доближаваха планината.
— Според предварителните проучвания за мисията — подхвана Керът и прелисти купчината припряно стъкмени изследователски бележки, които Пондър натика в ръката му преди излитането, — немалко хора са влизали в Дънманифестин и са се завръщали оттам живи.
— „Живи“ не ме успокоява много — призна си Ринсуинд. — Нещо да кажеш за ръцете и краката? За душевното здраве? За другите по-дребни телесни израстъци?
— Повечето от тях са били герои от митовете — неловко промълви Керът.
— Преди или след посещението?
— По традиция боговете се отнасят благосклонно към дързостта, доблестта и безстрашието.
— Добре, нямам нищо против да влезеш пръв.
— Ууук — обади се Библиотекарят.
— Казва, че се налага да кацнем скоро — съобщи Ринсуинд. — И пита дали трябва да е на определено място.
— Ууук!
Библиотекарят май вече се бореше с ръчките.
— Как така „Легнете по гръб и скръстете ръце на гърдите си“?!
— Иийк!
— Ти не видя ли как го направи Леонард, когато кацнахме на луната?
— Ууук!
— А кацането си беше сполучливо — заяви Ринсуинд. — Ох, добре, де, жалко за края на света, но и такива неща се случват, нали?
— ИСКАШ ЛИ ФЪСТЪК? ОПАСЯВАМ СЕ, ЧЕ ОТВАРЯНЕТО НА ПАКЕТЧЕТО МЕ ЗАТРУДНЯВА.
Призрачно кресло увисна във въздуха до Ринсуинд. Виолетови проблясъци по границите на полезрението му подсказваха, че изведнъж се е озовал в някакво лично пространство-време.
— Значи наистина ще се пребием?
