— ВЪЗМОЖНО Е. УВИ, ТОЗИ ПРИНЦИП НА… НЕСИГУРНОСТТА СЕРИОЗНО ЗАТРУДНЯВА РАБОТАТА МИ. ИСКАШ ЛИ ДА ПОЧЕТЕШ СПИСАНИЕ?
„Хвърчилото“ описа широк завой и се понесе леко към облаците около Кори Селести. Библиотекарят изгледа сърдито ръчките, ухапа една-две, дръпна лоста на принц Харан, после заподскача към дъното на кабината и се скри под одеялото си.
— Ще се приземим на заснежено поле — обяви Керът и се настани в пилотското кресло. — Леонард е проектирал кораба за кацане в сняг, нали? В края на краищата…
„Хвърчилото“ не кацна, а само целуна снега. Подрипна нагоре, прелетя и пак докосна повърхността. Последваха още няколко подскока, после килът се плъзна хрускаво и гладко по равния сняг.
— Изключително! — възкликна Керът. — Също като разходка в парка!
— Значи някой ще ни обере всичките пари и ще ни срита злобно в ребрата? — обезпокои се Ринсуинд. — Нищо чудно. Насочили сме се право към града. Не забелязваш ли?
Загледаха се напред. Доближаваха твърде бързо портата на Дънманифестин. „Хвърчилото“ скочи от гребена на поредната пряспа и профуча нататък.
— Сега не е време да се паникьосваме — замънка Ринсуинд. „Хвърчилото“ отново опря в снега, рязко се оттласна във въздуха и прелетя през портата на боговете. Стигна до средата й.
Значи… със седем печеля — повтори Коен. — Пада се седем и аз печеля, тьй ли? — Да, разбира се — съгласи се Провидението. — Прилича ми на шанс едно към милион — спомена Коен.
Подхвърли нависоко зара — той забави издигането си, въртейки се с пъргавината на планински ледник и шум като свистенето на вятърна мелница. Достигна най-високата точка на траекторията си и започна да пада. Коен го наблюдаваше втренчено, без да помръдне. После мечът му изскочи от ножницата и описа сложна дъга. Чу се едно „цък“, въздухът блесна в зелено и… …двете половинки на зар от слонова кост подскочиха върху масата. Едната показваше шест точки. Другата — една. Двама-трима от боговете изумиха менестрела с ръкоплясканията си.
— Май се бяхме уговорили? — отбеляза Коен, без да прибира меча.
— Нима? Не си ли чувал поговорката „Провидението не можеш да измамиш“? — попита Провидението.
Хамиш Бесния се надигна в количката си и изрева:
— А ти, типче, чувало ли си лафа „Майка ти може ли да шие отрязани глави“? Като един човек… или бог… Ордата извади оръжията си.
— Никакви битки! — затътна Слепия Йо. — Такива са правилата тук! Имаме цял свят, в който да се бием!
— Не беше измама! — изръмжа Коен. — Пробутването на свитъци, които подлъгват героите към гибел — ей туй е измама!
— Но какво щяха да правят героите без магическите карти? — възрази Слепия Йо.
— Какво ли? Повечето още щяха да си бъдат живи! — озъби му се Коен. — А не пионки в някаква си гнусна игра!
— Ти го сряза наполовина — вметна Провидението.
— Я ми покажи правилото, дето забранява туй! Ъхъ, що не ми покажеш правилата? — подскачаше от ярост Коен. — Ама всичките\ Какво се помайваш, бе, господин Провидение? Още един опит ли искаш, а? Двойно или нищо? Ще удвоим ли залога?
— Трябва да прижнаете, че беше майшторшки удар — обади се Офлър. Неколцина от по-незначителните богове кимнаха.
— Какво?! Готов си да търпиш да стоят пред нас и да ни се опълчват? — изненада се Провидението.
— Опълчват се срещу вас, милорд — изрече нов глас. — Аз твърдя, че те спечелиха. Той успя да измами Провидението. А когато някой измами Провидението, според мен никъде не е изтъкнато, че мнението на Провидението по въпроса се зачита.
Дамата мина изящно през гъмжилото и божествата се отдръпнаха от пътя й. Веднага разпознаха раждането на нова легенда.
— А ти коя си? — сопна й се Коен, почервенял от гняв.
