вулкан. И целият свят ще го види. Чудя се дали от днес нататък ще вярват в боговете…
— Ха! — прихна Провидението, но неколцина от по-схватливите божества внезапно се замислиха дълбоко.
— Бездруго — продължи Коен — е все едно дали някой ще убие боговете. Важното е, че се опитва. Следващият ще се опита по-упорито.
— Единственото, което ще се случи, е вашата гибел — увери го Провидението, а умислените богове се отдалечаваха полека.
— Че какво имаме да губим? — троснато отвърна Уили Момъка. — И без туй ще си умрем. Готови сме да умрем.
— Винаги сме били готови да умрем — добави Калеб Изкормвача.
— Затуй живяхме толкоз дълго — заяви Уили Момъка.
— Но… защо сте толкова ядосани? — недоумяваше Слепия Йо. — Живяхте дълго и интересно, а великият кръговрат на природата…
— Великият кръговрат на природата да ми яде набедрената превръзка! — сопна се Хамиш Бесния.
— Малцина ще се престрашат да я опитат — вметна Коен. — Не ме бива много да боравя с думи, ама… Вършим туй, щото неминуемо ще умрем, ясно? И щото един тип стигнал до края на света, видял още не знам си колко светове и се разревал, като се сетил, че има само един живот. Толкоз грамадна Вселена и толкоз малко време. Тъй не е редно…
Но боговете се озъртаха в друга посока.
Крилете се отчупиха. Корпусът се стовари с трясък на паважа и се плъзна напред.
— Сега му е времето да се паникьосаме — отсъди Ринсуинд. Пострадалото „Хвърчило“ чегърташе по каменните плочи и миризмата на прегоряло дърво се засилваше. Бледа ръка се пресегна през рамото на Ринсуинд.
— За предпочитане е — уведоми ги Леонард — да се хванете за нещо. Дръпна малка ръчка с надпис „Икчарипс“.
И „Хвърчилото“ спря. Много внезапно. Боговете погледнаха надолу.
В чудноватата дървена птица се отвори люк. Падна и се търкулна настрана. Боговете видяха как някой излезе. Почти по всичко приличаше на герой, но беше прекален чистник за тази роля. Огледа се, свали шлема от главата си и отдаде чест.
— Добър ден на всички всемогъщи. Моля да ме извините, ще се постарая да не ви отнема много време. Възползвам се от възможността да заявя от името на всички обитатели на Диска, че вие тук си вършите чудесно работата.
Особнякът закрачи уверено към Ордата, подминавайки стъписаните богове, и спря пред Коен. — Вие ли сте Коен Варварина?
— Че на тебе какво ти пука? — сряза го озадаченият Коен.
— Аз съм капитан Керът от анкх-морпоркската Градска стража и дойдох да ви арестувам по обвинение в заговор за унищожаване на света. Не сте длъжен да казвате нищо… — Хич нямам желание да приказвам — вдигна меча си Коен. — Ей сегинка ще ти отсека …аната глава.
— Задръж, задръж — припряно го хвана Уили Момъка. — Ей, ти знаеш ли кои сме?
— Да, господине, така ми се струва. Вие сте Уили Момъка, известен също като Лудия Бил, Вилхелм Секача, Великия…
— И ти се каниш да арестуваш нас? Казваш, че си някакъв стражник, тъй ли?
— Точно така, господине.
— Момченце, за толкоз години сме избили стотици стражници!
— Много ми е неприятно да чуя това, господине.
— Момко, а колко ти плащат? — намеси се Калеб.
