— Аз ли?
Дамата разтвори пръсти. На дланите й лежеше по един зар с единицата нагоре. Но с неуловимо движение на китките тя ги подметна, те се удължиха и сляха, превърнаха се в съскаща из въздуха змия… и изчезнаха.
— Аз съм… шансът едно на милион.
— Тъй ли било? — Коен не се втресе, както според менестрела подхождаше на случката. — А кой е останалите шансове?
— Пак съм аз.
— Значи не си никаква дама — изсумтя Коен.
— Ъ-ъ, това не е съвсем… — започна менестрелът.
— О, не беше каквото подобаваше да й река, нали? — прекъсна го Коен. — Очакваше да чуруликам „Ау, леле, господарке, колко се радвам“ ли? Да, ама не. Разправят, че сполуката обичала смелчагите, а аз пък ви казвам, че видях твърде много смелчаги да се хвърлят в битката и да си докарват белята. Я да върви по дяволите всичко… Ей, какво ти става?
Менестрелът се бе вторачил в един бог, който стоеше по-назад.
— Ти си, нали? — заръмжа певецът. — Ти си Нуган, нали?
Нисичкото божество отстъпи една крачка, но допусна грешката да се перчи.
— Замълчи, простосмъртни!
— Ах, ти, гаден… гаден… Петнадесет години! Петнадесет проклети години, преди да опитам чесън! А по селата жреците ставаха най-рано от всички, за да докопат първи гъбите! Знаеш ли колко струваше мъничка плочка шоколад в нашия град и какво правеха на хората, ако ги хванеха с нея в ръка?
Менестрелът се провря през Ордата, пристъпи към отдръпващия се бог и вдигна лирата като тояга.
— Ще те поразя с мълния! — изписука Нуган, вдигнал ръце пред лицето си.
— Не можеш! Не и тук! Това ви е по силите само в света! Тук умеете само да подлъгвате и да мамите! И да плашите\ Че какво друго са молитвите… Наплашените хора искат да се сприятелят с грубияна, който ги тормози! Толкова храмове са построили… а ти си само някакъв дребен…
Коен благо отпусна ръка на рамото му.
— Добре го подреди, момко. На място речено. Ама е време да си ходиш.
— Броколи — промърмори Офлър на Суиво, Бог на обработената дървесина. — Аз им жабраняваш броколи е по-бежопашно.
— Аз съм забранил практикуването на панупунитопластията — сподели Суиво. — Това пък какво е?
— Де да знам, ама поне им развалих спокойствието.
— Нека го прасна само веднъж!… — разкрещя се певецът.
— Чуй ме, синко, чуй ме — увещаваше го Коен и едва го задържаше на място. — Можеш да правиш по- хубави неща с тая лира, вместо да я потрошиш в нечия чутура, нали? Няколко куплетчета… и да се чудиш как остават в ума. Слушай ме, бе, не чуваш ли какво ти думам?…
Имам си меч, и то свестен, ама гадното сечиво може само да ти опази животеца. Пък песента може да направи някого безсмъртен. И за добро, и за лошо!
Менестрелът се поуспокои. Нуган се скри зад неколцина други богове.
— Той само ще почака да изляза през портата… — изпъшка певецът.
— Ами, много ще е зает! Тръкъл, натисни го туй бутало!
— А, да, вашият прословут фойерверк — спомни си Слепия Йо. — Но, драги ми смъртен човече, огънят не може да навреди на боговете…
— Е, зависи — подхвърли Коен. — Щото след някоя и друга минутка върхът на тая планина ще мяза на
