— Ами ако някой ти мушне два пръста в очите, няма ли да ослепееш?
— Моля?
— Шегичка, приятелче.
— Ха. Ха — изрече Провидението. — Питам се, о, Боже на рибите, колко умел играч си ти?
— Никога не съм си падал по комарджийството — сподели Коен, а в пръстите на Провидението се появи един-единствен зар. — Щото е забава за тъпчовци.
— Но дали не би желал да… опиташ поне веднъж?
Тълпата се смълча. Менестрелът се взря в бездънните очи на Провидението и му стана ясно, че играеш ли на зарове с него, резултатът винаги е предопределен. Би се чуло и падането на мушица.
— Ъхъ — изсумтя накрая Коен. — Що пък не? Провидението хвърли зара на масата.
— Шест — обяви, без да отмести поглед от противника си.
— Вярно — потвърди Коен. — Значи и аз трябва да метна шест, тъй ли? Провидението се усмихна.
— О, не. В края на краищата си бог. А боговете играят за победа. Ти, о, Могъщи, трябва да хвърлиш седем.
— Седем ли?! — наежи се менестрелът.
— Изобщо не си представям как това би затруднило някого, който има право да се намира тук.
Коен огледа зара от всички страни. Бяха точно шест, както се полагаше на зар.
— Аз пък лесно си представям как туй затруднява… само смъртните, разбира се. -Подхвърли зара на дланта си. — Значи седем?
— Седем — потвърди Провидението.
— Може да стане доста завързано — процеди Коен. Менестрелът го зяпна и усети как по гърба му плъзна тръпка.
— Момко, нали ще запомниш, че изрекох и туй? — застрахова се Коен.
"Хвърчилото" се рееше сред високите облаци.
— Ууук! — гласно изрази щастието си Библиотекарят.
— Ама той го управлява по-добре от Леонард! — промълви Ринсуинд слисан.
За него е… по-лесно — прошепна Керът. — Естествено е да бъде склонен към атавизъм.
— Сериозно ли говориш? Аз пък досега го смятах за много добродушен. Освен когато го наричат „маймуна“, разбира се.
„Хвърчилото“ пак зави и се понесе в небето като махало.
— Ууук!
— „Ако погледнете наляво, ще видите целия свят“ — преведе Ринсуинд.
— Ууук!
— „А ако погледнете надясно, ще видите…“ Олеле!
Там беше Планината. И под слънцето блещукаше домът на боговете. Над него, едва различима дори в прозрачния въздух, се издигаше преливащата се мъглява фуния на световното магическо поле, заземено в центъра на Диска.
— Ти… ъ-ъ… падаш ли си много по религията? — смънка Ринсуинд, загледан в прелитащите край илюминаторите облаци.
