— Ами ако полека го… Господине, не бих опитвал и това… Библиотекарят огледа набързо педалите. После с едната си ръка избута Керът настрана, с другата взе пилотските очила на Леонард от кукичката. Ходилата му се увиха около педалите. Върна лоста на принц Харан в изходно положение, протегна ръце, пошава с пръсти за миг и сграбчи ръчката за управление. Керът и Ринсуинд скочиха към креслата си.
Портата на Дънманифестин се отвори сякаш по своя воля. Сребърната р орда влезе като плътна групичка, озъртайки се недоверчиво. — Момко, не е зле да ни охулиш в сагата — прошепна Коен и пак огледа оживените улици. — Щото туй не го очаквах.
— Господине? — не разбра менестрелът.
— Мислехме си, че ще заварим буен гуляй в голяма зала — обясни Уили Момъка. — А не… магазини. Пък и тук всички са различно големи!
— Може да има всякакви богове, тъй си мисля — промълви Коен, а боговете ги доближаваха забързано.
— Що не вземем да… дойдем друг път? — подхвърли Калеб.
Портата се затръшна зад тях.
— Не можем — прецени Коен. Изведнъж около тях се струпа тълпа.
— Вие трябва да сте новите богове — прозвуча глас от небето. — Приветстваме ви в Дънманифестин! И най-добре елате с нас!
— А, Богът на рибата — обърна се едно божество към Коен и тръгна до него. — И как са рибите, ваше могъщество?
— Ъ-ъ…какво? — сепна се Коен. — О… ами… мокри. Още са си много мокри.
Страхотно мокри твари са те.
— А нещата? — попита една богиня Хамиш. — Как са нещата?
— Още се въргалят наоколо!
— А ти всемогъщ ли си?
— Тъй си е, девойче, ама гълтам хапчета да ми мине!
— Значи ти си Музата на псувните? — взря се един бог в Тръкъл.
— Шибано си прав! — отчаяно избълва Тръкъл.
Коен се огледа и видя Офлър, Бога-крокодил. Не беше труден за разпознаване, но пък и Коен го бе виждал неведнъж. Неговите статуи в храмове из целия свят бяха съвсем правдиви изображения. Може би настъпваше моментът човек да се замисли над факта, че повечето от тези храмове бяха станали значително по-бедни след шетането на Коен в тях. Той обаче не се замисли, защото никога не го правеше. Стори му се все пак, че водят насила Ордата нанякъде.
— Накъде сме се запътили, друже? — попита той Офлър.
— Да гледаме Игрите — осведоми го крокодилоглавият.
— Да, бе. Там ви… ние, де, си играем с н… със смъртните, нали?
— Така е — потвърди богът от другата страна на Коен. — И сега установихме, че някакви смъртни дори се опитват да проникнат в Дънманифестин.
— Брей, че дяволчета, а? — любезно се усмихна Коен. — Дайте им да опитат жежките мълнии, туй казвам аз. От друго не разбират.
— Сигурно защото друго не сте и опитвали -промърмори менестрелът, вторачен неприветливо в събралите се богове.
— Да, ние също смятаме, че това е добра идея — съгласи се богът. — Впрочем аз съм Провидението.
— О, ти ли си бил? — изчегърта Коен тъкмо когато стигнаха до игралната маса. — Отдавна чакам да се запозная с тебе. Не трябваше ли да си сляп?
— Не.
