— Беше стъпил върху два педала и дърпаше всички ръчки през цялото време!
— Добре, добре. Ще проверя може ли да се намери нещо в скиците му и ще ти кажа как да се спуснеш!
— Недей! Кажи ми как да се издигна! Искаме да си останем горе!
— Има ли нещо написано по тези ръчки? — попита Пондър, прехвърляйки листовете, изрисувани от Леонард.
— Има, но не го разбирам! Тази е надписана „Иарк“!
Пондър оглеждаше страниците, изписани с огледалния почерк на Леонард.
— Ъ-ъ… ъ-ъ…
— Не дърпай ръчката с надпис „Иарк“! — остро заповяда лорд Ветинари, навел се над рамото на Пондър.
— Милорд! — Пондър се изчерви под погледа на Патриция. — Моля за извинение, милорд, но въпросът е изцяло технически, свързан е с механизми, затова може би е по-добре, ако образованите по-скоро в областта на изкуствата не се…
Гласът му сам затихна пред тези очи.
— Има и един с нормален надпис! — носеше се отчаяният глас откъм омнископа. — „Лостът на принц Харан“!
Лорд Ветинари потупа Пондър по рамото.
— Напълно ви разбирам. Последното нещо, което един вещ в механизмите човек би искал в такъв момент, е добронамерен съвет от невежи хора. И аз моля за извинение. Какво възнамерявате да предприемете?
— Ами аз… ъ-ъ…
— Докато „Хвърчилото“, а с него и надеждите ни са се устремили към земята • продължи Патрицият.
— Аз… нека да погледна… бяхме правили опит да…
Пондър зяпаше ту омнископа, ту бележките си. Умът му се превръщаше в огромно, сгорещено, лепкаво поле от бял памук.
— Струва ми се, че имаме цяла една минута — насърчи го лорд Ветинари. — Не прибързвайте.
— Аз… ъ-ъ… може би… ъ-ъ… Патрицият пак се наведе към омнископа.
— Ринсуинд, дръпни лоста на принц Харан.
— Не знаем какво… — подхвана Пондър.
— Ако имате по-подходяща идея, споделете я с мен — поощри го лорд Ветинари. — А дотогава предлагам лостът да бъде дръпнат.
В „Хвърчилото“ Ринсуинд предпочете да се вслуша в гласа на властта.
— Ами… чува се щракане и бръмчене… И… някои ръчки се размърдаха самички… сега се разперват крилете… поне летим по права линия… и то доста плавно, трябва да призная…
— Добре. Съветвам те да се заемеш със свестяването на Леонард. — Патрицият се обърна към Пондър. — Млади човече, вероятно не сте изучавал класиката. Но знам, че Леонард я познава задълбочено.
— Не съм, сър.
— Принц Харан е легендарен клачиански герой, който обиколил света с кораб. Имал вълшебен рул, който насочвал кораба, докато принцът спял. Ако мога да ви помогна с още нещо, не се колебайте да се обърнете към мен.
Злия Хари стоеше вцепенен от ужас, а Коен крачеше по снега към него, вдигнал ръка.
— Ти ни издаде на боговете, Хари.
