— Да нарекат един на мене! — кресна Коен и скочи в движение върху возилото.
— Но какво правят те? — сащиса се Ринсуинд, когато количката затрополи надолу към портата.
Колелата затракаха по заледените камъни отвъд арката.
Двамата с Керът забързаха след нея и Ринсуинд я видя как подскочи и полетя в петнадесеткилометровата бездна. Стори му се, че чу последните думи в началото на падането:
— Не трябваше ли да изкрещим нещоооо…
После количката, телата и буренцето се смалиха и се сляха с мъгливия пейзаж от сняг и алчно щръкнали зъбери.
Керът и Ринсуинд гледаха.
След малко Ринсуинд зърна с ъгълчето на окото си Леонард, който си напипваше пулса и броеше шепнешком.
— Петнадесет километра… хъм… при това съпротивление на въздуха… нека са три минути и малко… да… да, наистина… би трябвало да се извърнем след около… да… сега. Да, това е благоразу…
И през стиснати клепачи видяха как светът се озари в червено.
Когато Ринсуинд отново припълзя към ръба на пропастта, видя далеч долу малък кръг от зловещо черно и алено.
Няколко секунди по-късно тътенът долетя нагоре по склоновете на Кори Селести и срути лавини. После и този шум утихна.
— Как мислиш, дали оцеляха? — попита Керът, взирайки се в мътилката от разбунен сняг.
— Ъ? — слиса се Ринсуинд.
— Историята не би завършила подобаващо, ако не оцелеят.
— Капитане, те паднаха от петнайсетина километра във взрив, който току-що превърна един планински връх в долина — напомни Ринсуинд.
— Може да са тупнали в много дълбока пряспа на някоя издатина.
— Или са срещнали във въздуха прелитащо ято от грамадни птици с особено меки пера — подхвърли магьосникът.
Керът си прехапа устните.
— От друга страна… да пожертват живота си, за да спасят всички в този свят… това също е подходящ край.
— Но нали тъкмо те щяха да го затрият!
— Въпреки това проявиха извънредна доблест.
— Май може и така да се каже. Керът тъжно поклати глава.
— Дали да не слезем долу, за да проверим?
Там има грамаден кратер от кипнал камък! — не се стърпя Ринсуинд. — Би било същинско чудо!
— Винаги има надежда.
— И какво толкова? Винаги има и данъци. От това никому не олеква. Керът въздъхна и се дръпна от ръба.
— Иска ми се да не си прав.
— Ти ли го казваш?! Хайде да се връщаме. Самите ние още не сме се отървали от неприятностите.
Зад тях Вена си издуха носа и прибра кърпичката под бронирания корсет. Време беше да тръгне натам, където цвилят коне.
