облачни спирали и могъщи дъбрави, морски течения и птици, обширни жълти савани и причудливи форми на бурите, и планинските вериги ли?
— Ъ-ъ… да — успя да потвърди Слепия Йо.
— Без никаква помощ — вметна Провидението.
— Дори жа шкелето — довърши Офлър.
— Това е чудовищно! — заяви Керът. Слепия Йо подхвана:
— и ако не бъде завършен за двадесет години…
— …за десет… — предложи Провидението.
— …за десет години, град Анкх-Морпорк ще бъде заличен с небесен огън!
— Хъм, да, чудесна идея — мърмореше си Леонард, вторачен в празното пространство. — Някои от птиците ще бъдат съвсем мънички…
— Той изпадна в шок — предположи Ринсуинд. Гневът на капитан Керът затихна като небето преди гръмотевична буря.
— Я ми кажи — обърна се към него Слепия Йо, — има ли бог и на полицаите?
— Не, господине — отрече Керът. — Ченгетата веднага ще настръхнат от подозрение към всеки, нарекъл се техен бог, камо ли пък да повярват в него.
— Но ти си богобоязлив човек, нали?
— След като видях боговете с очите си, господине, уплаших се до полуда. А моят командир все повтаря, когато обикаляме по работа из града, че проумееш ли какво представлява човечеството, по принуда ще приемеш, че има богове.
Боговете се усмихнаха доволни, а и цитатът беше точен, иронията поначало е чужда на божествената същност.
— Много добре — похвали го Слепия Йо. — имаш ли някаква молба към нас?
— Не разбрах, господине.
— Всеки иска нещо от боговете.
— Не и аз, господине. Аз ще ви дам една възможност.
— Значи ти ще дадеш нещо на нас!
— Да, господине. Чудесна възможност да проявите справедливост и милосърдие. Моля ви за благодеяние, господине.
Настъпи тишина. После Слепия Йо промълви:
— Това не беше ли нещо… дървено? С дръжка и… хъммм… мъниста от едната страна… и някакви… кукички… — Той помълча. — Да не говориш за онези гумени измишльотини?
— Не, господине. Вие си представяте балон, господине. А благодеянието е изпълнена молба.
— Това ли било? О-о… Казвай.
— Позволете „Хвърчилото“ да бъде поправено, за да се завърнем у дома…
— Немислимо! — сопна се Провидението.
— На мен пък ми звучи разумно — погледна го сърдито Слепия Йо. — Но трябва да бъде последният му полет.
— Това ще бъде последният полет на „Хвърчилото“, нали? — озърна се Керът към Леонард.
— Ъ-хъм? Какво? Ами да. Несъмнено. Вече виждам колко грешки съм допуснал в конструкцията. А следващото… мхфъ…
