Останките от „Хвърчилото“ будеха острия непросветен интерес на различните божествени прослойки. Не им беше ясно какво виждат, но изобщо не се съмняваха, че не го одобряват.
— Според мен — отсъди Слепия Йо, — ако бяхме поискали хората да летят, щяхме да им дадем криле.
— Пожволяваме им метли и вълшебни килимчета — възрази Офлър.
— Да, но те са магически. Магия… религия… има някаква връзка. А това е опит да бъде нарушена естествената подредба на света. Всеки би могъл да хвърчи наоколо с подобно творение. — Йо потръпна. — й хората ще гледат отвисоко боговете си! — Той погледна отвисоко Леонард Куирмски. — Защо го направи?
— Дадохте ми криле, когато ми показахте птиците — отвърна Леонард. — Повторих онова, което виждах.
Останалите богове не продумваха. Подобно на мнозина други занаятчии в религията — а те бяха най- големите професионалисти в ролята си на богове — се чувстваха неудобно в присъствието на безсрамно одухотворени създания.
— Никой от нас не те разпознава като свой поклонник — спомена Йо. — Да не си атеист!
— Мисля, че мога да заявя убедено вярата си в боговете — отвърна Леонард, оглеждайки стоящите наоколо.
Думите му като че удовлетвориха всички освен Провидението.
— Само това ли ще кажеш? Леонард помисли още малко.
— Струва ми се, че вярвам в невидимите геометрии, в цветовете отвъд светлината и в чудото на всичко съществуващо.
— Значи все пак не си религиозно настроен? — осведоми се Слепия Йо.
— Аз съм художник.
— Тоест „не“, нали? Искам да няма никакви съмнения.
— Ъ-ъ… не разбирам въпроса, както го задавате.
— А пък ние изглежда не те разбираме, както отговаряш — пак се намеси Провидението.
— Но мисля, че ти дължим нещо — реши Слепия Йо. — Нека никой не казва, че боговете са несправедливи.
— Ние не позволяваме никому да казва, че боговете са несправедливи — уточни Провидението. — Ако може да предложа…
— Тишина! — затътна Слепия Йо. — Благодаря за съветите, но това ще го уредим по старовремския начин!
Той се обърна към въздушните първопроходци и изпружи показалец към Леонард.
— Ето какво е наказанието ти — ще изрисуваш тавана в Храма на малките богове в Анкх-Морпорк. Целия. Украсата там е в ужасно състояние.
— Но това не е честно\ — избухна Керът. — Той вече не е млад, а великият Анджелино Туибсби е рисувал цели двадесет години онзи таван!
— Тъкмо ще бъде зает и няма да се разсейва — отсече Провидението. — Не би имал време за неподходящи мисли. Такова е подобаващото наказание за онези, които посягат към божественото! Винаги им намираме работа.
— Хъм… — промърмори Леонард. — Ще бъде нужно голямо скеле…
— Огромно — доволно го поправи Офлър.
— А какви да бъдат картините? — уточни Леонард. — Защото бих искал да нарисувам и…
— Целият свят — прекъсна го Провидението. — Няма да се задоволим с по-малко.
— Така ли? — изненада се Слепия Йо. — Мислех си за приятен фон като синьото на патешко яйце със звездички тук-там.
— Целият свят — повтори Леонард, зареял поглед в някакво свое видение. — Със слонове и дракони,
