— Какво става там? — настрои се подозрително Провидението.
— Къде? — невинно уточни Ринсуинд.
— Защо си затиснал устата му с длан?
— Така ли съм направил?
— Още го правиш!
— От нерви — оправда се Ринсуинд и пусна Леонард. — Малко съм потресен, затова.
— И ти ли искаш благодеяние? — попита го Слепия Йо.
— А? О… Ъ-ъ… Бих предпочел балон, правичката да си кажа. Син балон. — Ринсуинд изгледа предизвикателно Керът. — Заради една случка на шестия ми рожден ден. имаше едно едро гадно момиче… и игла. Не ми се говори повече за това. — Той вдигна глава към наобиколилите ги богове. — изобщо не разбирам защо трябва да ме зяпате така.
— Ууук — обади се Библиотекарят.
— И вашето животинче ли иска балон? — не разбра Слепия Йо. — Тук си имаме и маймунски бог, ако му се ядат плодове или нещо подобно…
Във внезапно вледенилата се атмосфера Ринсуинд преведе:
— Всъщност иска три хиляди каталожни картички, нов печат и двадесет литра мастило.
— Иийк! — припряно изпищя Библиотекарят.
— Е, добре, де. И един червен балон, моля ви, стига да са безплатни.
Ремонтът на „Хвърчилото“ не затрудни никого. Макар боговете, общо взето, да не се чувстват в своя територия около механични изделия, всеки пантеон из Вселената има нужда от дребно божество — Вулкан, Уейлънд, Денис, Хефест, — което умее да снажда части и тям подобни.
Повечето големи организации също имат такава нужда, дори ако не могат да прежалят разходите.
Злия Хари се подаде от пряспата със зейнала уста, за да си поеме дъх. Безжалостна ръка отново натика главата му в снега. — Спогодихме се, значи? — попита менестрелът, забил колене в гърба му и стиснал в шепи косата му. Злия Хари пак се надигна.
— Спогодихме се! — изплю облаче сняг.
— А ако после ми кажеш, че не бивало да те слушам, защото е всеизвестно колко не заслужават доверие повелителите на мрака, ще те удуша със струна от лирата!
— Ти не знаеш що е уважение!
— Че защо да те уважавам? Ти си гнусен коварен Повелител на мрака, нали? — напомни менестрелът и за пореден път натика хъркащата глава в пряспата.
— Ъхъ, не споря… но уважението не струва ппп… пп…
— Помогни ми да сляза от планината и ще те опиша в сагата като най-порочния, най-греховния и най- пропадналия злодей, който някога се е пръквал на този свят. Разбрахме ли се?
Главата се надигна и захъхри:
— Добре, добре. Щом обещаваш…
— Ако ще ме мамиш, не забравяй, че не съм наясно с Кодекса! И не съм длъжен да оставям безнаказани повелителите на мрака!
Встрани от това място и много по-надолу част от подножието се бе превърнало в долина, която още димеше и бълбукаше.
— Никога няма да намерим дори телата — оплака се менестрелът, докато търсеха път.
