Тогава на крайцерите още не се знаеше, че на младини Хлодовски е бил замесен в революционна агитация; че в най-ранната им младост ги е свързвала дружба с лейтенант П. П. Шмид. Въпреки това Николай Николаевич си оставаше почитател на Екатерина II:
— Ако ме попитат кого искам да възкреся от царството на мъртвите, бих извадил от ковчега Екатерина Велика, при която руският флот представлявал много важен инструмент в международната политика. Тази дама, да й бъдат простени женските грехове, е разбирала значението на корабите, както един хирург оценява значението на скалпела. За съжаление днес нашият флот се изроди в преследване на чистота и казармена дисциплина…
Хлодовски доказваше по високите инстанции несъвършенствата в тактиката на ескадрения бой, сам беше автор на нова тактика, изнасяше публични лекции в Петербург, пишеше брошури, нервничеше от проявите на неразбиране, но всичко беше… като че говориш на стена! Проваляха го. Катедрата по военноморски дисциплини в академията отхвърляше неговите прогнози. Умишлено го превърнаха от теоретик на морската война в практик на корабната служба. Панафидин си спомняше как веднъж мичман Шчепотиев заяви пред събраните офицери, че „техниката няма нищо общо, войната се печели от хората!“.
— Извинете — отговори му Хлодовски, — ако при японците крайцерите са с по-добри машини, моите огняри, даже и златни да са, все едно — няма да вдигнат толкова възла, колкото са нужни за победата. В съвременната морска война много неща зависят именно от бронята и калибъра, даже от качеството на горивото…
Естествено, Николай Николаевич отдавна бе забелязал богатирския мичман, който честичко се появяваше на неговата маса. Веднъж сам спря Панафидин на палубата на „Рюрик“, която винаги го поразяваше със своята безлюдност — можеш и футбол да играеш на нея:
— Виждате ли? Цялата артилерия е скрита в бордовите каземати3, както във времената на Нелсън и Ушаков… Бронята е твърде слаба. Ръцете са в железни ръкавици, а тялото е останало голо. Чувах — попита неочаквано Хлодовски, — че искате да замените съвсем новия „Богатир“ с нашия мастит „Рюрик“?
Панафидин му разказа за отношенията си със Стеман.
— Напразно! — отговори Хлодовски. — Александър Фьодорович е добър и подготвен офицер. Жалко, че не се разбирате с него.
Огорчен, мичманът се връщаше на своя „Богатир“, но му се искаше да остане на „Рюрик“… Той почувствува лека тъга: „Ех, крайцери, крайцери! Кой ли ви е измислил?“
Като ги погледнеш отвън — всичко е строго, непристъпно, студено, даже има нещо зловещо. И ти се струва, че там хората вечно са в синини от постоянното блъскане с лакти и колена по железните ъгли и изпъкналата броня — всичко реже като острие на брадва. Но щом слезеш долу, ласкаво те обгръща уютната топлина на човешко жилище, учудва те изобилието на светлина, унасят те почти музикалните звуци на мотори и елеватори. Свикваш да заспиваш под бойкото тракане на люкове и трапове и с тревога се събуждаш от внезапната тишина, защото тишината е несвойствена за корабите.
Крайцерите са получили названието си от немската дума „кройц“ (кръст). Тяхната задача е да кръстосват с маршрутите си обширните водни пространства, проследявайки жертвата си. Те са храбри партизани в морската война, създадени да всяват паника и смут в дълбокия тил на противника. За сметка на по- слабата си бордова броня крайцерите на Русия притежаваха несрещана в друг флот на света способност да се откъсват за дълго от своите брегове, без да усещат умора, без да познават трагичното изчерпване на бункери, погреби и складове за провизии…
Когато „Рюрик“ се появи на бял свят, кралска Англия реагира нервно, започвайки бързо строителството на своите крайцери от типа „Поверфул“, като рязко увеличи тяхната скорост, бронирания им пояс и артилерията. Това беше нещо като политически демарш на Уайтхол, предизвикан от засилването на Русия на океанските комуникации. Впрочем английските експерти скоро се успокоиха, като успокоиха и своите съюзници, японските адмирали:
— Напразно избързахме със строежа на „Поверфул“. Достатъчни са няколко попадения върху батарейната палуба на „Рюрик“, и смерчът от шрапнели ще покоси половината оръдейни разчети. Несигурната изкуствена тяга в котлите накара русите да поставят върху крайцерите си по три и даже по четири комина. При добри попадения комините ще отидат по дяволите, скоростта на крайцерите рязко ще намалее и те ще се превърнат в беззащитни мишени…
„Рюрик“ се е „родил“ през 1892 година и като „млад“ е смятан за най-добрия крайцер в света. Но годините и бясната надпревара на капиталистическите държави във въоръженията си казаха думата. Той се включваше в борбата с най-новите крайцери от новата епоха вече обезсилен, остарял. Но именно той, някога гордият красавец, е запазен за нас, увековечен даже и в най-новите енциклопедии. А такава чест се оказва не на всеки кораб.
Биографията на „Рюрик“ все още не беше написана…
Слънчевата светлина ярко се разпиляваше в неговите илюминатори и зарадвани от топлината и светлината, птиците огласяха крайцера с песните си.
„Богатир“ се сдоби с друга жива твар. В Шчечин немците го снабдиха с дървеници, а в Сингапур при зареждането с австралийски въглища на крайцера попаднаха навити на кълбо отровни змии, които сетне огнярите убиваха в бункерите с гореща пара под високо налягане.
От четирите крайцера на Владивосток „Богатир“ бе най-новият. Бордовете му бяха обшити с никелова стомана; 24 оръдия и 6 минни апарата го превръщаха в мощен юмрук, способен да сломи всяка противникова съпротива. Капитан първи ранг Стеман можеше да се гордее, че му е поверена толкова страшна бойна машина…
— Катерът е до трапа!
Описал дъга върху вечерния рейд, катерът беше докарал Александър Фьодорович до трапа при левия борд на „Рюрик“. Щом той се появи, музикантите, вирнали тръби към притъмняващите небеса, изпълниха сигнала „Захождане“, а барабанчиците удариха припряна дроб.
Вахтеният началник приветствува Стеман:
— Имам чест! Мичман Плазовски. Евгений Александрович си е в салона и ви очаква.
Капитан първи ранг Трусов посрещна свойски командира на „Богатир“ — макар и облечен в мундир, си беше позволил да даде почивка на краката си в домашните пантофи.
— Здравей, Саня, сядай. Ще пийнем ли?
— Не възразявам… Слушай, Женя, що за странен човек е твоят мичман, който ме посрещна край трапа?
На гърдите му има сиамски орден „Белият слон“ и ня-каква академична значка.
— Това е значка от Юридическото училище. На Пла-зовски са му предричали блестяща кариера в Министерството на правосъдието, но той взел като частен уче-ник изпитите за Морското училище и ето… Както виждаш, направил е впечатление даже на сиамския крал със своя интелект и с пенснето си на чеховски герой.
На масата се появи уиски с японски етикет.
— Впрочем Даниил Антонович Плазовски е братовчед на твоя мичман Панафидин, който вече е ходил при Райценщайн с рапорт за прехвърляне от „Богатир“… при мен, на „Рюрик“!
За Стеман това известие беше неприятно:
— Омръзнал ми е със своята музика. Мисля, че един роял в каюткомпанията е напълно достатъчен за изпълнение на химна. В края на краищата, без да жаля пари, купих на екипажа грамофон. Една плоча, изработена от американски каучук, струва рубла и половина…
Трусов заби тирбушона в тапата на японската бутилка.
— Извинявай, Саня — каза той на Стеман. — Но на мен ми се струва, че в основата на вашия конфликт стои съсловната разлика. Панафидин произхожда от стара дворянска фамилия, а ти… кой си ти? Син на ветеринар от Кронщат, който цял живот е правил клизми на застаряващи болонки, принадлежащи на адмиралските вдовици. Именно тези вдовици са ти осигурили всесилна протекция за постъпване в Морското училище на негово величество.
Без да иска, Трусов неволно засегна болна струна в душата на Стеман, който с големи усилия бе успял все пак да влезе в елита на флотското общество и сега очакваше адмиралски еполети.
— Ех, Женя! — намръщи се той. — Какво общо имат тук дворяни, разночинци? Живеем в такова време, когато всички съсловия в империята се изравняват от тяхното служебно положение…
Като деликатен човек Трусов не започна да се хвали, че един негов прадядо, някой си Матвей Трус, е вписан в „Кадифената книга“, пък и би било глупаво да иска от Стеман справка от „Готския алманах“. Усмихнат, той наведе бутилката към чашите:
— Все пак ще извикам старшия си офицер. Николай Николаевич е по-умен от нас и следи политиката, както бабичка капризното си внуче. Нека просвети нас, грешните…
Хлодовски се яви в салона. Встрани от крайцера минаваше един от миноносците, който вдигна висока вълна и силно разлюля всичките 12 000 тона на броненосния крайцер „Рюрик“.
— Как сте със здравето? — попита Стеман. — Как върви работата?
Хлодовски крачеше с твърда походка по люлеещата се палуба.
— Няма нищо. Благодаря ви. Калпаво нещо. Извадиха ми куршум от тялото.
— Но как така, Николай Николаич? Вие, човек с прогресивни разбирания, сте решили да се биете на дуел заради една жена?
— Знаете ли, руското законодателство, което е толкова могъщо при охрана на имуществото, се оказва безсилно, когато е засегната честта на човека. В такъв случай има един изход — да застанеш пред бариерата… Съгласен съм — продължаваше Хлодовски, — че императорският указ, включващ дуелите в задълженията на офицерската служба, напомня фалшива монета, изработена от престъпници. Но съгласете се, че понякога даже честните хора биват принудени да се възползуват от фалшива монета, щом тя е попаднала в ръцете им.
След това лейтенантът разказа, че списание „Морской сборник“ наскоро е публикувало последната му работа:
— Но краят й безжалостно е ампутиран. А точно в края съм казал най-важното — не бива да се държат главните тихоокеански сили в мишеловката на Порт Артур, където адмирал Того може да блокира ескадрата на Старк… Вижте! — и Хлодовски почука с пръст по японския етикет. — Новата марка уиски се нарича „Банзай“. Не е ли странно, че самураите, винаги много предпазливи, са нарекли своята напитка с вика на предстоящото си ликуване?
Край тях профуча нанякъде още един миноносец и при силното люшкане Трусов успя да улови падащата бутилка:
— Носят се като щури, само колкото да изгорят въглищата…
Стеман замези уискито с фъстъчени ядки:
— А Китай? Какво да очакваме от Пекин?
— Нищо няма да очакваме — отговори Хлодовски. — Старата вещица императрица Цъси си мълчи, изчаквайки. Но аз съм сигурен, че след време Япония ще се обеси с червата на Китай.
— А как е в Сеул? — проявяваше любопитство Трусов.
— Американците с всички сили се мъчат да прогонят японците от Корея. Сега са се захванали да правят трамвайно движение в Сеул. А корееца не можеш
