Надигна се с болка, избърса уста от ръкава на ризата си и вдигна слушалката:
— Даа?
— Видях те пак тази сутрин — същият глас. — Мога да ти помогна, знаеш ли?
— Как? — попита Лъмбровски.
— Можем да си помогнем един на друг.
— Как?
— Този път няма да затвориш, нали? Добре.
— Искаш каквото имам?
— Казах ти последния път — каза другият мъж. — Ти искаш каквото аз имам.
— Вече ми писва от теб. Ще затворя пак, ако не спреш да ми вдигаш кръвното.
— Недей затваря! Ще съжаляваш. Видях те, не забравяй.
— Даа? Видя ме да правя какво, симпатяга?
— Обичам плажа сутрин, а ти?
Лъмбровски почувства, че болката в него се надига пак, закипява и се надига като изгарящ огън. Тръшна с всичка сила слушалката и хукна към тоалетната. Този път с малко кръв. Дяволски свят. Никаква лоялност, каквато и да е.
7.
Дюит застана на прага на болничната стая на Анна. Като че ли беше се завърнал в дома си, в който беше живял през своето детство преди много години: видя стаята през очите на непознат. Като че ли не виждаше нищо друго, освен това в съзнанието си — Клеър О’Дейли. Мислеше почти постоянно за нея вечерта. Бих искал да те запозная с моята дъщеря, се чу той да казва почти на глас. Дали друг човек би познал това тяло, държано в поза на човешки ембрион, с неговите пергаментово тънки ръце и коса като кичури захарен памук, че е на неговата дъщеря? Беше тяло, но всъщност едва ли тяло — неговият духовен обитател отдавна го беше опразнил. Неговият! Осъзна, че вече не мисли за него като за нея. Неговата Анна, неговата дъщеря. Тялото беше непознато. Едно откровение — неговата дъщеря си беше отишла.
Пристъпи по-близо до тялото, впечатлен от въздействието, което само един ден му беше оказал. Тя приличаше много повече на една от жертвите, отколкото на неговата дъщеря. Знаеше, че съществува специфична температура, при която леда става на вода, че има ден в календара, в който зимата спира да съществува, точна минута, която отбелязва преминаването на нощта в ден. Ледът вече не беше лед; вятърът вече не беше студен; небето вече не беше тъмно; тялото вече не беше неговата дъщеря. Толкова радикална беше тази мисъл, толкова внезапно приемането й от него, че отначало започна да се смее, а после да плаче. Стисна крехката ръка на дъщеря си изпълнен с толкова страх за бъдещето, колкото и за убиеца, който му убягваше.
8.
Окръжният прокурор Бил Сафелети не обичаше да прави на никого поклон до земята, дори на един голф професионалист в еуфорични шотландски карирани дрехи. Беше вече правил достатъчно поклони до земята много години, печелейки доверието на избиратели, ласкаейки този и онзи, от когото зависи много, ухажвайки съдии, печелейки съдебни дела. Не обичаше да му се казва как да върши работата си. Той успя да подхване с края на пръстите си власинка блуждаещ мъх от ръкава на своя тъмносив вълнен костюм и накрая се освободи от нея. Костюмът струваше 780 долара, плюс дяволски скъпите обувки от 233 долара, и като сложиш бакшиша… Днес отгоре на всичко беше един припрян ден и се чувстваше едновременно великодушен и виновен и позволи на някакво бездомно момче да му лъсне обувките. То пък взе, че използва някаква мазнина по погрешка и остави незаличимото грозно петно върху върха на лявата обувка. Отидоха по дяволите. Като че ли котка се беше изпикала върху тях.
Кметът Мани Рот крачеше бавно до него край прозорците на своя разкошен дом в крайморската част на Кармъл. Рот беше бивш играч на голф, който всъщност беше спечелил повече слава от своите телевизионни реклами, отколкото от победи в турнири. Негова запазена марка бяха отвращаващите цветни комбинации. Днес беше облечен с шотландски костюм на яркобели яркорозови карета, къси жълти чорапи и червени кожени обувки. Беше плешив, лицето му имаше изражение на тършуващ пор; имаше очи като месечини и уши като клоун в ролята на тъпанар. Един истински комик! Сафелети считаше човека за отчасти глупав, отчасти гений. Страхотен. На среща на градския съвет беше по-малко от убеждаващ. Но избирателите го обичаха заради неговия волнодумен хумор и желание да се отклонява от приготвения текст. След като Клинт Истууд напусна кметството на Кармъл, Рот лесно беше издигнал своята знаменитост с надути приказки.
Наскоро предекорираният му дом отразяваше неговите седемцифрени приходи през последните няколко години. Щом поддържаше удара си на голф под контрол, значи имаше шанс за цял вагон слава. Единственото нещо, което липсваше на Мани Рот, беше жена. Беше опитал пет и ги беше използвал като топки за голф. Последната го беше зарязала само преди два месеца заради, както казваше слуха, един спонсор на спортни прояви, живеещ край Лос Анжелис. В резултат на това Рот, който имаше синдрома на насъбрана и потисната енергия, крачеше напред-назад по пода край прозорците като очакващ баща. Това, от което се нуждаеше, беше една нощ в кревата с платена професионалистка. Обикаляха слухове и за това.
— Ще се срещна с тях сутринта, Бил. Бих искал да разбера добре кое как стои — каза Рот.
— Аз не бих се срещнал пряко с тях, Мани. Използвай Тад, за Бога. Градският администратор може да си напъха носа в такъв вид неща.
— Искам да се справя с това сам.
— Става дума за активно полицейско разследване. Хора като Кларънс Хиндеман и Дюит са го взели много насериозно. Докато човек като Кап е съвсем друга история. Той е от старата школа. Трябва да внимаваш и да се пазиш, Мани. Можеш да им кажеш как този случай засяга твоите неща, но не можеш да им кажеш как да движат тяхното си шоу.
— Но доказателствата?
— Доказателствата засега са слаби. Но има още много работа за вършене.
— Достатъчни ли са да се нарече предумишлено убийство? Тази дума ми изкарва ангелите. Знаеш ли какво може да направи на този град?
— От това, което ми показа тук, а няма да те питам откъде имаш тези папки, Мани, мога да кажа, че нещата са много относителни; уликите са косвени. Още няма оформен случай, още не, въпреки че косвените улики са очевидно съществени. Дюит навярно е най-добрият съдебен следовател и детектив, когото някога съм срещал. Може така да се разшава и да извади от задника си, ако трябва, най-неочакваното доказателство. Познавам го. Вярвам на инстинктите му. На хартия имаме две самоубийства, за които някои факти съвпадат. Виждал ли си някога какво е вътре в лабораторията в Салинас, Мани? Трябва някой път да им направиш посещение. Имахме един случай, когато Дюит откри следи от цветен прашец в ушната кал на жертвата, за Бога. Не се бъзикам. И той беше достатъчен, за да се убедят съдебните заседатели и обвинението да спечели. Триъгълникът от моторно масло може да не изглежда като нищо за теб и мен…
— Какво казваш ти в крайна сметка: имаш или нямаш случай, базиран на това, което прочете тук.
— Мани, не е така просто…
— Да или не?
— Не.
— А. Значи е доста прибързано в този момент да се нарече предумишлено убийство, мистър Прокурор?
— Все пак убийство на човек.
— Каквото и да е.
— Няма начин да се нарече самоубийство, освен ако не си сигурен, че е самоубийство — припомни Сафелети.
— Проклето да е всичко, Бил! Самоубийство е докато докажем, че е предумишлено убийство.
— Технически не е така, не. Технически Дюит е открил тези относителни доказателства, които навеждат на мисълта за подозрителни казуси.
— Мразя този термин… което слага случая върху ничията земя на неопределеността, докато всички факти бъдат претеглени за тяхната доказателствена стойност.
— Докато работим с този подход — „никакъв коментар“, ние сме неподвижни мишени. Пресата е свободна да си спекулира както иска.
— Ти попита за моето мнение — ето ти го. Дюит работи добре. Търпелив е, въпреки намесата на Джеси Осбърн.
— Кой е казал нещо за нея? — попита Рот възмутено.
— Никой не трябва да казва — реагира Сафелети. — Трябва да ти кажа нещо, Мани, като на приятел. — Бил Сафелети мразеше да се кланя до земята, да, но знаеше как да използва въжетата, подобно на човека до него. Ако републиканците спечелеха изборите в района с голямо мнозинство, както се очакваше, Сафелети можеше да спечели още един мандат покрай Рот. Груповата работа беше ключът, не индивидуалната. — За тези копия — той посочи папката на Осбърн пред него. — Ченгетата следват стриктна процедура за копиране на документи в активни папки. Това са документи, по които продължава да се работи и не са предадени за архив. Тези копия са незаведени и следователно е незаконно да ги притежаваш. Искам да ти кажа, Мани, че не бих отишъл да вадя такива документи от куфарчето си, ако бях на твое място. И знаеш, че нещата между нас са открити и честни — каза той и застана съсредоточено, търсейки друга власинка по костюма си. — Ако искаш да играеш такава игра, играй я, това си е твой бизнес. Но аз не съм виждал тази папка.
— Дадено — Рот започна отново да крачи бавно. — Не знаех, че са така нещата. Благодаря ти, Бил.
— И още нещо трябва да се има предвид, Мани. Този, който е копирал за теб тези документи в папките, трябва да е имал достъп, което означава, че той или тя знае какви са изискванията. Щом този човек не ти е казал, значи мотивацията зад такъв пропуск е нещо, над което си заслужава да се замислиш. Ние сме служители на изборни длъжности, Мани. Уязвими сме.
— Разбрано.
— Уведоми ме, моля те, как е минала срещата ти утре.
— Ще ти се обадя.
Стиснаха ръце. Може би този тип беше далтонист. Може би това обясняваше нещата.
