Ако беше убийство, както той предполагаше, тогава убиецът беше оставил трупа тук, беше нагласил камиона да изглежда както сега и беше избягал. Тя коленичи на четири крака и започна отблизо да търси отпечатъци от стъпки, за да добие ясна представа за евентуални най-скорошни следи само няколко инча оттатък асфалта. Забеляза изхвърлена дъвка, камъчета, остатък от детска захарна пръчка, угарки от цигари, смачкана капачка от бирена бутилка. Взря се още по-внимателно и само след миг интригуващи следи в пясъка просто подскочиха в очите й. Можа ясно да види следите от гумите на камиона, водещи към паркинга. Това, което привлече най-силно вниманието й обаче, беше дълга виеща се следа, продължаваща към сигналните конуси, които беше разставил Нелсън. Следа от велосипед!
Подбирайки подходящ ъгъл, тя засне няколко пъти следата в близък план и я измери със специална рулетка. Добре осъзнаваше потенциалното й значение за следствието. Крайбрежният вятър засили поривите си и бързо навя разни треволяци от плажа, които все повече замърсяваха мястото на инцидента. Тя заработи по-бързо. Възстанови престъплението. Убиецът беше избягал от мястото на действие с велосипед. Велосипедът е бил сложен отзад на камиона. Убиецът е докарал камиона дотук. Господи, почти го видя пред себе си да върши всичко това, като че ли в главата й се прожектираше филм. Значи това била тръпката на работата на открито! Той паркира камиона, закрепва маркуча… Тя възстановяваше всичко стъпка по стъпка, следвайки въображаемите му действия.
Възстанови престъплението.
Той закрепя маркуча с найлоновите лепенки, залепя пролуката на прозореца на пътника да не пропуска и проверява работата си. Трябва да е непрогледна тъмнина. Сложил си е ръкавици да не остави следи. Отива отзад на камиона, отваря задната врата на каравана от фибростъкло и изважда велосипеда. Три изисквания за съдебния следовател: добро око, вродено любопитство, търпение.
Започна цялостен оглед на платформата и каравана на камиона, започвайки със задната страна, мислено разделяйки я на четири равни части. Очите сканираха внимателно всяка четвъртина, готови да открият най-малката несъвместимост. Приблизително по средата на закръглената задна врата забеляза нещо и съсредоточи в него всичките си усилия. Драскотина върху нея и то така, че предметът, с който беше нанесена, беше оставил миниатюрни люспести частици от своята повърхност. Боя! Отгоре в комплекта си от прибори и инструменти имаше най-необходимото: различни пинсети, ножици, скалпел, резачка на тел, малък трион, рулетка и силна лупа. Огледа боята първо през лупата, после я фотографира, след което с помощта на скалпела остърга малко от нея в стъклена огнеупорна кутийка, която затвори и залепи с етикет с името на мястото на доказателството и своето име. Отвори вратата, влезе вътре и след още няколко минути откри петно от леко масло и последва същата установена процедура на заснемане, вземане на мостра и слагане на етикет.
Той прекрачи ограничителната лента, която тя беше поставила на асфалта, и надникна през отворената задна врата на каравана.
— Как върви работата? — попита я отзад и умът му веднага състави сексуален каламбур. Тя беше коленичила пак на четири крака в каравана и движенията й бяха ограничени от тясното пространство. Имаше нещо в тази нейна поза: за миг той си спомни Джулия в същото положение.
— Добре — отговори тя на запитването му. — Празник за съдебния следовател — допълни и се измъкна навън. Посочи до ограничителната лента и продължи: — Следа от велосипед, отиваща право от или идваща право до камиона. Фотографирах я отблизо за изследване. Би трябвало да можем да получим много точни резултати и да можем да разберем какъв е велосипеда и какво е приблизителното тегло на този, който го е карал. А това — каза тя, показвайки стъклената огнеупорна кутийка — може да ни каже какъв е велосипеда.
Той забеляза тъмните на цвят люспи в кутийката и позна, че са от боя.
— Намерих го върху задната врата — каза тя гордо. — Освен това и малко масло — верижно или за някакъв механизъм, ако не греша. Ще трябва да дам и двете за хроматография. Иска ми се вече да премина към огледа на кабината, защото тук няма смисъл да се гледа толкова детайлно, но същевременно искам да го забавя, тъй като на таблото до волана имаше дупка, нали я видяхте? Като гледам как се виждат разни проводници в нея, най-вероятно радиокасетофонът е бил…
— Откраднат?
— Ще проверим кабината за отпечатъци в лабораторията. Имаме камион, който ще го закачи и откара там — каза тя авторитетно. Прибра принадлежностите си. — Ваша работа е, детективе, но от гледната точка на съдебен следовател може да се каже, че самоубийството е по-трудно да се обясни, отколкото умишленото убийство. Освен — направи уговорката тя, — ако той е карал велосипед отзад в камиона. Ако случаят излезе да е такъв, тогава можете да възстановите кражба, която е последвала самоубийство: открадване на касетофона, на велосипеда и изчезване. Това остава една вероятност.
— Умишлено убийство? — попита той. — Аз или вие го казвате?
— Защо ли се случи така, че Брайън Марни определи мен за този случай?
— Кой на кого се надсмива? — попита той. След като тя не отговори, отговори той: — Вие трябва да извършвате лабораторната работа по случая Осбърн.
— Браво! Кой е по-добре да се изпрати от човека, запознат с доказателствата по първия случай? Този градински маркуч и PVC принадлежности изглеждат ужасно подобни, нали? И лепенките на прозореца на камиона. Учени сме да не се доверяваме на съвпадения, нали, детективе?
— Джеймс — поправи я Дюит.
— Сър! — Нелсън се приближи тичешком. — Имаме вероятен свидетел — обяви той задъхано.
3.
Името му беше Антъни де Сика, пълен, и напомняше на Дюит неговия командир Карл Кап: закръглен, мек и нисък. Почти нямаше коса. Под очите му тежаха торбички като от утайка от кафе; устните му бяха лъскави от слюнка. Де Сика кипеше от вътрешна енергия, което се показваше с постоянното преместване на значителното му тегло от единия крак на другия.
Дюит се представи и стисна грубата, къса, мазолеста ръка на човека:
— Видял сте значи кола, мистър Де Сика? — попита той.
— Точно там долу — отговори Де Сика. — Виждате ли там? Точно между дърветата.
Дюит се обърна и проследи линията на насочената ръка. Видя само задната част на камиона на Макдъф. Каза на Нелсън да отиде до багажника на неговия „Зефир“ и донесе фотоапарата му. Искаше снимка оттук — да се вижда мястото и от този ъгъл. Нелсън хукна веднага. — По кое време ще да е било? — попита Дюит.
— Казах на момчето — обясни мъжът, — че си правя кафе всяка сутрин точно в пет. Става точно за десет минути. Тъкмо си пиех втората чаша. Трябва да е било точно около пет и половина.
— И някой спря с кола?
— Не видях никой да спира. Чух силен гърмеж, като изстрел на пищов. — Сърцето на Дюит се сви от разочарование. Понякога се натъкваха на „творчески свидетели“, които фабрикуваха история с оглед да станат част от разследването. Де Сика може би беше чул, че там има труп на човек; сам бързо беше стигнал до заключението, че в историята е участвал пистолет, и сега си съставяше история. Дюит се опита да продължи да е непредубеден, въпреки че краткият му флирт с ентусиазма беше заглушен.
Де Сика продължи:
— Чу се, когато видях колите.
— Трябва да е било тъмно към пет и трийсет — каза Дюит.
— Много по-светло, отколкото можете да си помислите. Видях две коли. — След миг се поправи — Една кола и този камион.
— Видяхте ли колите като пристигнаха?
— Не.
— Можахте ли да видите поне един от шофьорите?
— Разбира се. Единия. Както казах на момчето… един голям, едър. Когато го видях, се приближаваше до вратата на камиона. Включи ръчно фенерче… но не можах да видя какво прави. После се върна в колата си и изчезна. Такъв звук като гръм издават и вратите, когато се треснат силно. Истински гръм.
— Разбрахте ли каква е колата?
— Мога да ви кажа, че беше към два тона. Май конвъртъбъл. С бял покрив.
Пристигна Нелсън с фотоапарата в ръка.
— Ще ме снимате ли? — попита Де Сика.
— Не, сър — каза Дюит, поглеждайки пак към паркинга. Колко ли може да е видял този човек в такъв час?
Записа в бележника си: „Двутонен конвъртъбъл? Силен удар като гръм? Едър мъж.“
— Ако ще ме снимате, да си сменя ризата — каза Антъни Де Сика.
4.
Кратко време след това периметърът на сцената на престъплението се изпълни с репортери и лица от различни администрации и управи. Дюит запозна накратко командира Карл Кап със случилото се, както и един следовател от офиса на окръжния прокурор и един лейтенант от офиса на шерифа на област Монтерей.
Кап направи кратко и внимателно обмислено изявление, което прокара пътя за една по-нататъшна пресконференция. Той отказа да съобщи определено време за пресконференцията и да коментира причината за смъртта, предупреждавайки, че „прекалени спекулации от страна на медиите могат да сложат ненужен товар върху гражданите на Кармъл“. Изражението на лицето му обаче не оправдаваше неговата увереност. Няколко минути по-късно се измъкна незабелязан от никой.
Дюит пристигна в офиса в единайсет часа, рови се известно време из куп розови бележки и после сподели подозренията си с винаги подкрепящия го Кларънс Хиндеман. Към обяд телефонира на отдела за съхранение на информация към Министерството на правосъдието на щата, намиращо се в столицата му Сакраменто, и поиска папките с материали по всички дела, свързани със смърт от задушаване през последните пет години.
