— Подражанието е най-искрената форма на ласкателство.
— Знаете ли дали някой ви подражава? — попита Дюит.
— Има ли такива?
Дюит описа двата криминални случая — Осбърн и Макдъф — и попита:
— Какво мислите?
— Важно е не какво мислим, а какво знаем — отговори Колет, извръщайки отново очи.
— И какво знаете?
— Повече от теб. Поне така трябва да си мислиш, иначе нямаше да си тук.
— Тук съм, за да се опитам да науча нещо от вас — каза Дюит. — Някой ви имитира, но за разлика от вашите случаи не намерихме никакъв признак за удушаване преди маскираното самоубийство. Как би се справил човек с такова нещо според теб, Харви?
— Убиването е нищо. Дори не е никак забавно. Забавното е да си с тях след това. Трупът изстива доста бързо. Знаеш ли това?
Неприятната миризма пак изпълни стаята. Дюит подръпна яката на ризата си и разкопча горното й копче.
— Изглеждаш глупаво в тази вратовръзка. Не ти ли го е казвал някой?
— Всеки ми го казва — каза Дюит, продължавайки да се опитва да постигне препоръчания контакт. Свали очилата си и потърка стъклата им.
— Аз съм оригинал, Дюит. Аз съм гений. Каза ли ти Шилтейн, че съм гений? Разговаряхте ли за резултатите от тестовете ми?
— Един гений би си представил как става това нещо.
— Видях за убийствата по новините. Знам всичко за твоите случаи. Повече, отколкото си мислиш. Много повече. Но ти ще си отидеш оттук. А аз няма. Това изисква малко обосновка.
— Сега мисля, че лъжеш. Не ме лъжи, Харви. Донесох филми с мен, нови филми, но няма да ги получиш, ако лъжеш.
— Нека да ги видя.
— Нямаше да ми позволят да ги донеса тук, Харви, защото мислят, че си опасен.
Той започна да се бори в своята усмирителна риза.
— Мразя това нещо! — Падна от стола. Дюит стана и тръгна към него. Човек от охраната нахлу през вратата, което доказваше, че ги наблюдават. Той държеше в дясната си ръка зашеметяваща пръчка — здрава, подсилена версия на електрическия остен за животни и сестра на по-усъвършенствания „Тейзър“, разполагаща с мощни батерии. Дюит знаеше за тези инструменти от един семинар по специални оръжия.
— Стойте назад! — каза с категоричен тон охраната на Дюит. — Това е хитрост. Иска да ви ухапе. — И размаха зашеметяващата пръчка заплашително към Колет. — Обратно на стола, симпатяга, или това желязо тук ще захапе теб.
Колет незабавно се върна на стола си. Очите му не изпускаха пръчката. С охраната до тях Дюит прекара следващите пет минути опитвайки се да установи контакт с Колет.
— Не ме занимавай с тия неща — само повтаряше човекът.
В стаята влезе Шилстейн и заби поглед в Колет:
— О’кей, Харви, ти спечели. Ще те прехвърлим в тенис корта. Но ако не помогнеш още тук на детектива, няма да има никаква телевизия, нищо — цяла седмица. Елате с мен — каза той на Дюит. — Само за няколко минути.
Тръгнаха по коридора. Обувките без връзки на Джеймс се тътреха по пода и затрудняваха вървежа му.
— Каква миризма беше — каза той.
— Странна, нали? Но не необичайна. Доста малко от нашите постоянни обитатели на това крило имат същото поведение. Хората, които са били потенциални жертви, но са успели да избегнат смъртта, казват, че тази миризма става по-силна преди убийството. Една жена заяви дори, че й действала парализиращо. Вие добре ли сте? — попита той.
— Когато тази страна на нещата не се вижда… — започна Дюит. Не беше сигурен как да завърши.
— Е, много объркващо — довърши лекарят. Влязоха в канцеларията. Дюит седна на същия стол; Шилстейн седна зад бюрото си. — Само няколко минути и ще го приготвят за вас.
— А зашеметяващите пръчки?
— Преди при подобни неочаквани ситуации обикновено използвахме успокояващи средства. Когато се настроят на по-нисък волтаж, пръчките са много по-практични. Отсъства всякакъв риск да се даде неподходящо успокоително, няма нужда от време за подготовка. За наша изненада наличието на пръчките и просто заплахата от тяхното използване намали буйните избухвания с повече от петдесет процента.
— А при по-висок волтаж?
— Хората от охраната избягват да практикуват по-висок волтаж — обясни Шилстейн и после добави: — Вие се справихте доста добре там. Много е важно още отначало да се установи контакт. Навярно забелязахте ефекта от разговора. Особено е вярно за Колет. Трябва да използвате тези видеокасети по- ефективно. Той ги иска. Разбирате ли?
— Охраната заяви, че той искал да ме ухапе. Вярно ли е?
— Както казах преди малко, той избухва и върши постъпки, характерни за психиката на така наречения при нас трапер. Не може точно да се разбере защо. Хора като Колет постоянно ни карат да се замисляме над себе си. Винаги трябва да помним, че няма никакви правила, а има само модели на поведение. — Записа си нещо и после потупа двете папки пред себе си. — Помолихте ме да ги прегледам.
— Мислех, че като съдебен психиатър можете да ми предложите някакъв вътрешен поглед в характера на убиеца, дирята на когото се стремя да уловя. Един вид психологически профил.
Шилстейн се усмихна:
— Бивш съдебен психиатър. Не се занимавам вече с този бизнес. Сега съм на административна длъжност, все пак не съм чужд. Занимавам се по някой път, но повече любителски. Попитахте ли ФБР за такъв профил?
— Всичко стана толкова бързо. Мисля да им се обадя утре.
— Тези приятели в Куантико са удивителни. Нали сте запознат със случаите на доктор Джеймс А. Бръсъл? — не дочака Дюит да даде похвален отговор, предполагайки съвсем естествено, че всички хора на закона най-малкото са чували за бащата на съдебната психиатрия — един човек, който просто с едно посещение на сцената на престъплението би могъл да предскаже възрастта, поведението, обичаите и облеклото на почти сигурно заподозрения. — Има хора в Куантико добри като Бръсъл. Но аз не съм като тях. Съдебната психиатрия е сложно поле за действие. Психиатърът върви по тънко въже между собствените си мисли и мислите на психопата, по чийто следи е. Дори и хората с най-стабилни умове могат да свършат със съществуванието на доктор Джекил или мистър Хайд. — Изкривена усмивка на човек, страхуващ се от себе си, се появи на лицето му. — Бръсъл беше този, който каза колко удивително е как работи човешкият ум въобще, много по-удивително отколкото повечето от нас, успели да го поставят под някакъв вид контрол, си мислят. Някакъв вид контрол, детективе. Разбирате ли мъдростта на това изречение?
Дюит изчака Шилстейн да довърши изказването си. Лекарят продължи:
— Прегледах тези материали накратко и, разбира се, следих по новините каквото се съобщаваше по случаите. Доколкото има смисъл, имам свое мнение. Но забележете, както казах вече, не работя в тази област.
— Моля ви.
— Попитахте за траперите. Ще стигна и до това. Първо, нека обсъдим безкръвните престъпления. Запознат ли сте с работата на доктор Огдън Спайърс? — Дюит поклати глава отрицателно. Шилстейн вдигна рамене и продължи: — Няма значение. — Погледна часовника си като човек, чакащ пристигането на влак. — Има хора, повечето жени, които, въпреки тяхната видима нужда да убиват, се отвращават от кръвопреливането. Не от убийството, а от изтичането на кръв. При такива случаи имаме отравяния, удавяния, палежи, убийства с ток и задушавания. Харви Колет е, по-точно беше, един от тези убийци. Изглежда определено, че и вашият убиец е от този тип. Или да се поясня: той иска да повярвате, че е един от тях. Това е една по-сложна концепция и по-нататък навярно ще се върнем към нея, но вярвам, че първото ни предположение е, че е безкръвен убиец. Нито една от жертвите му не е била физически насилвана, по какъвто и да е начин, нали? — зададе той реторичен въпрос. — И това е от значение. — Потупа пак папките. — Мисля, че сте прав във вашата оценка, че нашият приятел не е сериен убиец и дори не е сензационен убиец, а иска да ви накара да повярвате, че е това, което е. Това можем да извлечем като извод от приликата с убийствата на Колет. Този modus operandi е просто едно удобство… нещо, в което той е убедил себе си, че ще подведе властите. Но не бива да пропускаме възможността, че този начин на убиване е не само удобен, но и необходим. С други думи, работа на безкръвен убиец, на който му липсва оригиналност и съвсем вероятно работи по друг план. Много преждевременно ще бъде да се разсъждава какъв е планът. Но тази безкръвна особеност ни отвежда право в термина на Спайър, синдромът на трапера.
Заигра се с верижката на часовника си и продължи:
— Ние разделяме спортния лов на четири широки категории: тези, които ловуват за удоволствие; тези, които ловуват за изгода; тези, които ловуват агресивно и тези, които ловуват пасивно. Един ловец, който продава, например, ловува за изгода, докато един милионер, който му е много широко около врата, отишъл с пушката си в друг континент и платил несметна сума за допускане до ловен район — за удоволствие. Повечето хора си купуват добър пистолет или мощна ловна пушка и убиват своя дивеч. Но потиснатата психически личност ловува пасивно… безкръвно, улавяйки плячката си в примки, мрежи, ями или отравяйки храната или водата й. Голямото мнозинство от личностите, които убиват хора и с които се сблъскваме, са агресивни убийци, но определено не всички са такива. Един малък процент — убийците чрез палеж и други — убиват плячката си посредством метода на улавяне в клопка, подобно на ловците трапери. Неспособни да пролеят кръв, те трябва да намерят начин да изпълнят акта на убиване по начин, който считат за чист. Пример затова е Харви Колет. Изнасилвач, но не като другите изнасилвани, той не е размахвал нож или пистолет. Задушавал е жертвите си, които са били попаднали в клопката на собствените си домове. Колет е бил подтикван от своята сексуална фантазия, насърчавана от порнографията — каза той с поверителен тон. — Колет може да си спомни своите убийства със забележителни подробности. Той би ви описал каква е била кожата на жертвата, как е миришела косата й, в каква точно последователност е извършил всяко действие от убийствата и особено сексуалния акт. Други, с по-малко жива фантазия, са неспособни на такива подробности.
— Вярвам — продължи Шилстейн, — че вашият убиец също е неспособен на кърваво престъпление. Вярвам, че това е общото между него, или нея, и Колет. Ето защо той използва последния като образец за подражание. Той е трапер, много вещ в съблазняването на жертвите в своя капан — каквато и форма да е той — и след това в убиването им, най-вероятно чрез задушаване. Но дали е сериен убиец като Колет? Не. Много малко вероятно. — Шилстейн
