— Масажът винаги ми помага да се отпусна и успокоя — каза тя, прокара ръка през косата си, затвори очи и пое дълбоко въздух, за да издаде въздишка на изтощение, подчертавайки ефекта от вдишването върху гръдния си кош.
Ескалация. От разтриване на гръб към цялостен масаж.
— Проявявате ли интерес? — попита тя с похотлив тон.
— Какво ви става? — попита Дюит. Беше много уморен: знаеше, че трябваше да се спре, но устата сама заговори без него. — Защо се държите като шоу гърла? Развявате се, като че ли в съзнанието ви има само едно нещо. Не разбирам. Имате момчета като Тили, които са твърди като камък цял ярд. Да не би да е предизвикателство за вас? Силна тръпка? — Той стана. — Боже Всемогъщи! Ние работа ли вършим тук или сте шеф на курорт с минерални бани за отделни двойки. Еспресо с масаж! Аз се опитвам да спра един проклет убиец, ако не сте забелязала заглавията на вестниците. Вашият клиент има информацията, от която се нуждая. Точно тя ме интересува. А какво, по дяволите, ви интересува вас?
Тя стана.
— Стига, Дюит! Майната ти, и на теб, и на твоя бял кон, който си яхнал.
Лицето й се изкриви и сви на топка като смачкана хартиена торба. Имаше контактни лещи. Едната от тях почти щеше да падне. В очите й се показаха сълзи. Тя тръгна с горделива походка към вратата.
— Лейла! — Дюит опита извинителен тон, осъзнавайки, че е отишъл твърде далеч. Беше я засегнал много.
Тя спря замалко, само за да каже:
— Ще се видим в съдебната зала някога, детективе. Пожелавам късмет. Ще видим каквото ще видим.
Пресилената й усмивка беше всичко друго, но не успокояваща.
3.
Дюит се върна в канцеларията си в „Кармъл“ и погледна към ъгъла на стаята до картонетката с папките, надявайки се безразсъдно, че Ръсти може да е там.
— Добре ли си — попита Нелсън. Папките с материалите от Министерството на правосъдието бяха натрупани на куп на бюрото на Джеймс.
— Иска ми се всеки да спре да ме пита това — седна зад бюрото си. — Значи мислиш, че си намерил нещо?
Нелсън постави внимателно на бюрото папката, която държеше, като че ли беше някакъв много ценен и крехък предмет.
— Дадоха ни масивна информация по азбучен ред — обясни той. — Страхотно много е. Отиде доста време докато беше систематизирана и най-важното беше въведена в компютрите. Как може да има толкова много задушавания само за пет години?
Дюит отвори папката. На етикета беше написано името Харви Колет. От снимката на първата страница го гледаше слабо, сухо лице с кротко изражение и млечна на цвят кожа. Големи очи и устни, закръглени като капачка на бутилка, безжалостни и студени.
— Казвай — каза той на Нелсън.
— Районът на Сакраменто, преди пет години. Шибаната информация не ни казва повече от това, че е използвал задушавания, за да маскира изнасилвания. Това, което привлече погледа ми, беше използването на PVC-принадлежности и градински маркуч. Почти съвпада, сержант. Прегледах всичко тук най-подробно — каза той и докосна с пръст купчината. Ако този тип не беше вече в лудницата, щях да кажа, че той е убил Осбърн и Макдъф.
— Заради PVC-то?
— И градинския маркуч.
— А нагласеното задушаване?
— Правил е така, че да изглежда като самоубийство, за да прикрие факта, че в действителност ги е удушил. Хитростта е в това, че е започвал да ги души докато изпаднат в безсъзнание, изнасилвал ги е и после ги е карал да дишат пушеци и да умрат. Изглеждало е наистина като самоубийство. Накимита беше този, който откри това — каза той, споменавайки за легендарния медицински екзаминатор. — Намери памучни влакна по езиците на пет жертви. От калъфки на възглавници. И онзи веднага се призна за виновен и започна да моли за милост. Оттогава е заключен там горе, в Атаскадеро.
— Добра работа си свършил, Нелсън. Ще прегледам всичко. Иска ли ти се да свършиш и нещо друго? Знам, че този уикенд трябва да почиваш и мога сам да се опитам да го предам в офиса на шерифа на Монтерей, ако трябва.
— Готов съм.
Дюит извади лабораторния доклад на Клеър.
— Това е за плексигласа, произведен от „Филипс Петролиъм“. Искам да знам общата му употреба, къде поточно се намира и кои са доставчиците в района. Разбра ли ме?
— Как се използва и кой може да го получи.
— Точно така.
— Не знам дали ще стане в събота.
— Рафинериите работят на двайсет и четири часов цикъл непрекъснато. Някой, някъде знае нещо. Нали? — попита Дюит.
— На това сме научени. Ако вярваме на всичко, на което сме научени.
— Ако оправиш тази работа, после отиди в офиса на шерифа на област Монтерей. Там имат няколко информатори в гимназията. Има слух, че Джон Осбърн е носил унция кокаин. Той очевидно не е могъл да го достави. Ние наистина не можахме да го открием. Едно-две имена ще ни помогнат. Виж какво имат.
— Мислиш, че хлапетата са свързани с наркотици?
Дюит поклати глава отрицателно:
— С тази връзка с Харви Колет ли? Не, не мисля. Мисля, че имаме работа с психопат подражател. Но какво точно зная аз, по дяволите!
4.
Командирът Карл Кап живееше в нов благоустроен жилищен квартал в северния край на Сийсайд. Дюит се почувства неудобно да прекъсва уикенда на Кап, въпреки че преди това се беше обадил по телефона. Кап беше ченге чиновник и си знаеше времето — от девет до пет. Шарлот Кап приличаше на мисис Дядо Коледа — едра, снажна жена с бледа кожа, ирландски бузи и крака, по които имаше мрежи от разширени вени.
— Той е тук — каза тя отсечено, след като отвори вратата на къщата.
Дюит избърса подметките си от гумената изтривалка, на която се четеше фабричен надпис ДОМЕ, СЛАДКИ ДОМЕ, и намери Кап прав в своята малка всекидневна. Мина му мисълта, че през повечето време, когато го виждаше, Кап постоянно седеше. Малък пудел с розова яка и бяла пухеста козина изскочи зад горскозелената на цвят пластмасова кушетка за изтягане и енергично замаха късо отрязаната си опашка. Джеймс не му обърна внимание.
Кап беше пак със своята дръзка и хитровата физиономия.
— Надявам се, няма да отнеме дълго време — каза той.
— Няма.
— Добре.
Дюит направи кратък преглед на най-новите доказателства на Клеър за лицето Харви Колет, истинско откритие, след което каза неуверено:
— Тъй като аз докладвам на теб, искам да получа твоето съгласие да се обяви за официално издирване Лъмбровски и да го доведем на разпит възможно най-скоро. Също…
— На какво основание? — прекъсна го командирът.
— Моторното масло — отговори Дюит. — Вече е притиснат здравата. Бил е и на двете местопрестъпления.
Командирът започна да крачи бавно из своята малка всекидневна. Пуделът му го следваше лоялно, махайки късата си опашка. Сърцето на Джеймс се сви от мъчителна болка за Ръсти; за миг го уловиха спомени.
— Имаме и очевидец — припомни той.
— Остави този очевидец, Дюит — каза Кап. — Много далеч е бил, за да бъде от някаква полза. А що се отнася до това масло… знаеш, той успя да отхвърли конфискацията и си взе колата.
— Какво?
Кап изглежда се запъна в думите си:
— Чух, че си се опитал да конфискуваш колата, но той протестира писмено срещу техническата страна на въпроса и успя. Знаеш за Броу7, Дюит. Трябва добре да си даваш сметка срещу какво си тръгнал, срещу кого си тръгнал. Доколкото разбирам, възразил е конкретно срещу процедурата. Бил е ченге по-дълго от теб. Можеш да го доведеш за разпит, но можеш да конфискуваш колата му само по определени правила, следвайки специфични обвинения, или ако има нарушение на закона за движение по пътищата. Във всеки случай той успя да обезсмисли твоето решение. Заместник окръжният прокурор не можа да достигне до Сафелети по този въпрос, а и сам заяви, че не иска да се забърква в никакви подобни неща. Значи това, което казвам, е, че не мисля, че това масло ще ти е от полза докато рибата ти е още в морето.
На Дюит му се стори странно, че Кап знае толкова много неща в събота за инцидента, станал петък вечерта. Това беше съвсем не намясто, а и Кап го погледна като човек, който се е уловил, че само преди секунда е разкрил неуместно някаква тайна.
— Въпреки всичко, той е бил на двете местопрестъпления.
— Искаш да кажеш, че е бил на двата паркинга? Дали е бил или не на двете местопрестъпления остава неизяснено докрай. Нека ти кажа нещо за Броу, което може да те изненада, Дюит. Човекът всяка сутрин рано прави разходки пеш по плажовете. Така правеха и преди, заедно с неговата жена. Когато тя… почина, той спазва традицията.
— Значи просто така се е случило да е там? Това ли искаш да ми кажеш. Звучиш ми като адвокат защитник.
— Хайде, Дюит, признай: чувстваш се объркан и разстроен от този случай. Преследваш призраци във вятъра. Нека ти кажа нещо: трябва да превключиш на по-малка скорост, приятелче. Две убийства за три дни… изминаха четири дни… а си под пълна пара. Успокой се, огледай се, Дюит. Тези случаи могат да се проточат с години. Нали говорим за сериен убиец! Хиндеман казва, че случаите са твои, ти ще се занимаваш с тях. Добре. Но ти си мой детектив. Опитът казва
