В този момент вратата зад него се отвори рязко и тя нахлу вътре.
— Доколкото разбирам, детективе — започна Мейхъни преди дори да каже нещо за запознаване, — моят клиент е поискал да бъде представян, преди да се говори с него. Вратата е зад мен. Ще ви се обадя, когато и ако сме готови. — Мейхъни свали якето си, отвори папка, прочете нещо от нея и вдигна поглед към Ууд. Позата й беше като на пръчка от метла, с щръкнали гърди и надничащи през тънкия плат на дрехата зърна. Някакво лице с опъната кожа върху рамка от остри кости, издадена брадичка и подхождащ на нея крив като кука нос. Котешки очи. Ууд втренчи поглед право в гърдите й. Тя изглежда беше свикнала с подобни неща. Седна с разкошния си задник на ръба на масата; полата й се вдигна до средата на бедрата. Краката й бяха дълги, елегантни и мускулести. Две различни жени: неловко стеснително младо момиче и дръзка, груба, агресивна и добре надарена от врата надолу. — Чакаме, детективе.
Дюит излезе от малката стая и затвори вратата.
— Много е трудна и й знае много устата — каза той на Тили.
— Много — съгласи се Тили. — Както ти казах, върти си задника навсякъде, а работи добре и орално. Има слух, че с тези устни може да изсмуче коркова тапа от бутилка вино. — И добави: — Не говоря само за устата й.
Когато накрая Лейла Мейхъни го повика да влезе, тя огледа внимателно Дюит по такъв начин, като че ли месар оглеждаше отстрани теле. В случая — разрошено, уморено теле. Гледаше го втренчено. Постоянно се въртеше и подместваше неспокойно в своя стол. Върхът на езика й постоянно навлажняваше и без това влажните устни, на които беше сложила измамна усмивка. Постоянно нещо се оправяше, побутваше прическата си, подръпваше и приглаждаше дрехите си. Гласът й беше естествено гладък като крем; косата й беше с много изрусени кичури и той отгатна за себе си, че тя е някъде в началото на своите трийсет години, и че носи пигментирани контактни лещи. Никой не можеше да има такива зелени очи. Почти щеше да я помоли да спре да прави това с езика си.
— Мога само да допусна, мистър Дюит, че вашето присъствие тук в „Сийсайд“, означава как да го нарека? — проява на интерес към моя клиент, който вероятно измества сегашните обвинения.
— Това е вярно, госпожице съветващ адвокат. Обясних го на Ууд. Но той изглежда не се заинтересува много.
— Интересувам се, бледолики. Просто чаках мо…
— Важен човек — прекъсна го Дюит, надявайки се да засегне Мейхъни. Тя правеше впечатление на Джеймс на жена, изпитваща гордост от своите постижения в професия, която преди се беше считала за преобладаващо мъжка — криминалния закон. Щеше да е в негова изгода да може да вбие клин между Мейхъни и Ууд.
— Правилно ли съм информирана, детективе Дюит, че вие сте се заловили с настоящите разследвания по убийства, и че задържането на мистър Ууд по някакъв начин има връзка с тези разследвания?
— Не искам да имам никаква връзка с никакви убийства — каза Марвин Ууд с нисък гърлен глас, почти ръмжене.
Някои съветващи адвокати постоянно прекъсваха изреченията ти и нарушаваха последователността на мислите ти. Дюит опита дълбочината на водите:
— Това може да зависи от твоето желание да сътрудничиш, Ууд. Мога определено да ви кажа — на теб, Ууд и на вас, адвокате, — че мога да стоваря всичко това толкова сериозно върху двама ви, колкото поискам. Ясен ли съм? Това, което имам тук — каза той и размаха папката пред себе си — са доказателства, свързани с теб, Ууд, относно един камион пикап, в който е бил намерен убития. — Почака реакцията на Ууд и наистина се разочарова, когато на лицето му се изписа само искрена изненада. — Истината е в сътрудниченето. Освен мен, от другата страна на това огледало стоят две ченгета, които просто нямат търпение да те арестуват за големи кражби…
— Никакви големи кражби, човече. Само вдигнах едно стерео на кола.
— Вдигнал си най-малко дузина стерео от коли, Ууд. Разгледахме подробно твоя бойлер, ако разбираш какво искам да ти кажа.
— Лайна! Човече, ще ми провалиш работата!
— Мистър Ууд е загрижен, че нарушаването на неговия условен срок и настоящите обвинения могат да ограничат неговата възможност да се задържи на сегашната си работа — каза Мейхъни.
— Ако си харесваш работата — каза Дюит, — тогава започвай да говориш.
Мейхъни прочете нещо и информира Дюит:
— Според условията на сегашната условна присъда на мистър Ууд той трябва да поддържа постоянен режим на работа за период не по-малък от осем месеца. Ако бъде обвинен в криминални престъпления, това отново ще му донесе присъда с отиване в затвора, най-вероятно, за четири години без право на обжалване или облекчаване на режима.
— Четири годинки, Ууд, а? Достатъчно дълго време за прекарване наведен напред, с разкрачени крака — подчерта Дюит, — нали така? Но четири години са нищо в сравнение с живота.
— Да ти го начукам — каза Ууд.
— Не си разбрал правилно. Не мен ще чукат. Извинете ме — каза той на Мейхъни, улавяйки изумлението в погледа й. — Доживотна присъда, Ууд, можеш добре да го запомниш. Това, което си направил, стига напълно достатъчно за нея.
Но можем да помислим. Може би има някакво разрешение, което не успяваме да забележим.
— Да ти го начукам, бледолики. Изгоря ми задника.
Дюит погледна да свери думите си със съветващата адвокатка. Тя четеше нещо от папката с досието на Ууд; вдигна поглед и му кимна утвърдително. Ууд много по-добре от Дюит знаеше какви ограничения трябваше да спазва през срока на своята условна присъда. Очевидно беше ветеран.
— Още не ти е отправено обвинение, Ууд. Сега просто си говорим. Арестуван си по подозрение.
Ууд погледна скептично към Дюит.
— Заеби тия бъзикни, човече. Какво се опитваш да кажеш?
— Да, какво точно се опитвате да кажете, детективе? — попита Мейхъни, оживявайки се отново.
— Бих посрещнал със задоволство готовността за сътрудничество на мистър Ууд. Ако получа необходимата ми информация и ако по-нататъшното разследване докаже, че мистър Ууд не е пряко замесен в убийствата…
— Нямам нищо общо с никакви убийства. Аз виждам малко основание мистър Ууд да попадне под сегашните обвинения. Можем по-късно да го поискаме за свидетел. Тили може да пожелае помощта му по други въпроси. Но всичко това е под въпрос, адвокатке.
Адвокатката провери дали нейният клиент разбира Дюит, което беше така. Ууд каза:
— Ще ти помогна, човече.
— Мистър Ууд, ще ви покажа две снимки. Едната на един кремав пикап „Чеви Лъв“, а другата на стерео радиокасетофон за кола „Пайъниър“ КР–петдесет пет петдесет. Според изявлението на съпругата на убития, стереото трябва да е било откраднато през деня или вечерта на датата единайсети януари. Може и да е било в ранните часове на дванайсети. — Подаде едната снимка от „Полароид“ на Ууд, който я огледа безразлично. — Този именно касетофон от кола беше намерен сред вашите вещи. Бих искал да знам как е станало всичко това. Искам да разбера къде точно е бил спрян камионът. Интересува ме единствено това.
— Хиляди лайна, човече, да не се майтапиш с мен? Я повтори?
Дюит повтори:
— Сряда, Ууд. Може би четвъртък рано сутринта. Говорим за преди два-три дни.
Ууд се почеса по главата:
— Да не мислиш, че си водя дневник или нещо такова, бледолики? Как така, майната му, си мислиш, че трябва да помня такива неща? — Повтори думите му подигравателно — „«Пайъниър» педесе-педесе.“ Каква е тази шибана история, човече?
— Откъде открадна стерео касетофона?
— Кой казва, разбийш ли, че съм свил няк’кво стерео, човече? — И погледна своя адвокат.
Тя му се намръщи:
— Мистър Ууд, на ваше място бих се замислила внимателно. Детективът ви предлага сделка. Ако добре използвате главата си, можете да се измъкнете от това обвинение.
— Искам да кажа — преобрази се малко той, — че чух какво каза, бледолики, но не знам никакви лайна за никакъв „педесе-педесе“.
— Говоря за този камион пикап — каза той сурово и мрачно, навеждайки се напред. — Колко пикапи си обрал тази седмица, за Бога? Оставил си отпечатъците си в кабината. Човекът е мъртъв. Разбираш ли какво означава това? Отпечатъците ти от пръсти и един труп. Още ли искаш да ти обяснявам? Предлагам ти да си помислиш добре преди да направиш каквото и да е по-нататък. О’кей? Откраднал си стереото, нали Марвин?
— Да, сър. Така е. Знаеш, че е така — каза той, поглеждайки напрегнато между двамата. — Откраднах го, така е.
— Откъде?
Той прокара едрата си длан по устата и поклати глава отрицателно:
— Просто обикалям наоколо, знаеш го. Видя нещо готино и го вземам. Тук и там. Къде точно? Майната му, човече, не знам точно къде.
— Очевидно няма да се справя — каза той на адвокатката.
— Мистър Ууд — каза тя с онази топла меласа в гласа си, — детективът Дюит ще оцени високо ако го запознаете в подробности с местата, откъдето човек може да открадне касетофон, местата, на които човек може да се чувства в безопасност. Ако можете да си спомните специално този камион, ще е чудесно. Тази седмица какви места посетихте за кражби?
Ууд кимна на себе си в израз на някакво разбиране, като че ли си отговаряше на някакъв вътрешен въпрос. Очевидно не се доверяваше и на двамата:
— Питаш ме сякаш съм специалист или нещо такова — каза той на Дюит. — Това ли казва тая кучка?
Мейхъни веднага замахна и плесна ужасна плесница с опакото на дланта си по бузата на Ууд. Хвана го за брадичката, както Джеймс обичаше да хваща Ръсти, и каза изпълнена с жлъч:
