фасул. Не сме се ебавали с „Рейми“. Тук не сме такива смотаняци, знаеш го… просто работим много, е, понякога се и преуморяваме де… — Усмихна се. Имаше съвършени зъби и тънки безкръвни устни. — Не изглеждаш много добре, Дюит. Като че ли си преуморен, а?
Дюит почувства, че върви като че ли върху черупки от яйца, защото технически Тили беше извършил арест. Не обърна внимание на коментарите му за него и препоръча първо да претърсят фургона.
— Значи се разбираме много добре — рече младият детектив. — Трябва да ти кажа, че работя върху един случай от две седмици. Някои магазини тук излагат за продан законни радиокасетофони, но когато ги инсталират в коли, слагат крадени. Хора като Ууд ги снабдяват с крадени, поради което проявявам постоянен интерес към твоя престъпник. Не шикалкавя с теб. Твоите убийства тук очевидно са приоритетно нещо. Но ако можеш да ми подхвърлиш някои късчета информация… Мисля, че разбираш — ако мога да имам няколко минути с него… наистина ще съм ти много благодарен. Така ще мога да използвам за моята работа един вътрешен човек, което ще ми е от полза. Знаем какви неща стават, но ни отнема адски дълго време да ги доказваме.
— Имаш това добро от мен.
— Добре, благодаря.
— Ще ни трябва униформен полицай за обиска.
Долавяйки нетърпението на Дюит, Тили стана и каза:
— Имаш един готов в очакване. Да тръгваме.
Изгнили дървени стъпала водеха в светлозеления подвижен дом. Прозорците бяха зацапани със сажди. Цял полк дребни захарни мравки минаваше в колона по голямо парче намачкана ламаринена обшивка и изчезваше в незапълнена дупка, някога гнездо за железен нит, ръждясал и разложил се докрай. Наоколо имаше голям продълговат куп от всякакви отпадъци. Не повече от десет фута разделяха единия фургон от другия. Дюит чу песен на Нийл Даймънд от съседния.
Дюит подаде на Тили чифт хирургически ръкавици.
— Сложи ги, моля те — каза му той.
— Май се майтапиш с мен — но си сложи ръкавиците, както беше направил Дюит.
— От горе до долу — обясни Джеймс. — Систематично и цялостно. Аз ще се захвана със задната част. Ако има каквито и да е въпроси, проблеми, искам да ги чуя веднага, тук, не другата седмица, когато този тип бъде на предварителен разпит.
— Шибана кочина — каза Тили и размаха ръка пред себе си, да раздвижи въздуха.
Дръпнаха завесите и интериорът на малкия фургон заизглежда още по-тесен. Седалка от кола беше нагласена върху няколко щайги за мляко, обърната към черно-бял телевизор, завързан, за да не се разпадне, с въже; изкривена метална закачалка служеше за антена.
Дюит първо обискира кухнята. В хладилника имаше четири кутии бира, кетчуп, горчица, яйца и четвърт шише мляко. Нишата на камерата му имаше няколко замръзнали пакетирани вечѐри полуфабрикати, поставени върху празни пластмасови чинии. Пазарска чанта, пълна почти до половината с разни консерви и други неща, беше облегната на задната стена на хладилника. На това нищожно количество Сафелети едва ли щеше да обърне внимание. Някакво си дребно нарушение в магазина.
Продължи по свръхтесния „коридор“, изпълнен с неприятни миризми, и влезе в банята с размери на телефонна будка. Черно-зелена плесен беше превзела всяка пукнатина в евтините розови фаянсови плочки, с която тя беше облепена, както и голяма част от повърхността на найлоновата завеса и тоалетната на пода. Дюит използва молива си, за да размести принадлежностите в банята.
Спалнята не беше по-голяма от голям ковчег. Тук имаше шкаф за дрехи, достатъчен да побере не повече от шест закачалки. Миришеше на много стара гуменка. Чаршафите като че ли бяха прани преди няколко месеца — разбираше се от пръв поглед. Купчина оръфани списания „Плейбой“ до лампата и почти празно шишенце козметичен вазелин за ръце. Купчини дрехи на пода: мръсни, по-мръсни, най-мръсни. Дюит откри малък подвижен панел от ламперия на стената до спалнята, който махна и зад него се откри нишата на бойлера за затопляне на вода за битови нужди и до него кашон с най-различни интересни електронни прибори.
— Намерих нещо — подвикна той, изваждайки кашона и поставяйки го сред разхвърляната кухня.
Тили дойде до него и погледна над рамото му. В кашона имаше няколко модерни и най-вероятно откраднати касетофони за кола и клетъчен телефон за кола „Панасоник“. Дюит побутна касетофоните с молива си.
— Както излиза — каза Тили, — този тип нощем удря по някоя кола, после скрива плячката на сигурно докато се успокои обстановката, и изчаква. Всеки ден сигурно пробутва на пазара нещо, което е отмъкнал преди две седмици. Всъщност, какво точно търсим, Дюит?
— Ето това, миличък — каза Дюит, докосвайки касетофона на дъното на кашона. „Пайъниър“ стерео, модел КР–50550. Взе машината и внимателно я подаде на Тили, който я пое с ръбовете на дланите си в ръкавици. Дюит пристъпи към прозореца за повече светлина и разлисти страниците на своя бележник. След минута каза:
— Сериен номер HF 2017…
— Не е — прекъсна го Тили. — Потърка с пръст цифрите. — Не е така.
— Няма значение — каза му Дюит. — Имаме колата на Макдъф. Имаме потвърждение за отпечатъците на Ууд по проводниците под таблото. — Дюит посочи отрязаните проводници, излизащи от задната част на откраднатия стерео радиокасетофон. — Ако това е модела 50550, откраднат от камиона на Макдъф, тогава ние ще можем да констатираме къде точно и как е бил закрепен и да напасваме всичките проводници. Бих искал да намеря калъфа на касетофона, с който е бил закрепен. Това ще ни помогне да установим по-точно, че е от същия камион.
Хайде да опишем касетофона и бързо да го изпратим в лабораторията в Салинас.
— В събота?
— Там има човек, който работи по едни други веществени доказателства… — опита се да продължи той, но сам се хвана, че говори много, и се спря. Лъмбровски преди беше детектив в „Сийсайд“ и лоялността към него се беше разпростряла високо в участъка.
— Той поиска ли да изслуша мирандата6? — Дюит втренчи поглед през двойното огледало в едрия чернокож мъж, който седеше неспокойно до масата за разпит. Стандартната процедура беше да се остави да измине известно време между прочитането на мирандата и разпита. Ако престъпникът поиска мирандата, трябва да го пуснеш да е свободен докато я изслуша. Някои я искаха. Изпечените знаеха, че доста голяма част от пазарлъка всъщност се извършва преди всяко официално регистриране на случай. Единственият шанс да се отърве от арест беше да сътрудничи напълно и винаги в присъствието на адвокат.
— Не — отговори Тили. — Арестуващият полицай помисли, че е дрогиран. Изглеждаше като че ли дрогиран. Поиска да му бъде определен съветващ адвокат.
— Кой е дежурен сега?
— Мейхъни вече е на път. Познаваш ли я?
— Не.
— Много зле от твоя страна.
— Колко време докато дойде?
— Няма да е много. Доколкото я познавам, трябва да ти кажа, че е доста палава и същевременно знае какво иска. Чувал съм, че веднъж е духала цяла нощ на заместник генералния прокурор. Успява бързо да пробие, използвайки способностите си. Разбираш ме, нали? Прицелила се е в офиса на министъра на правосъдието. Тук я наричаме „Ох, Лейла Куротрошачката“. Истински разгонена кучка. Перманентна нимфоманка, според това, което чувам. Скача на всеки, който й попадне в погледа — полицай, военен, други съветващи адвокати, хора от офиса на окръжния прокурор. Каквото й попадне.
— Имаш ли случайно кафе?
— Ако можеш да го наречеш такова.
Пет минути по-късно Дюит влезе в стаята за разпити с чаша прегоряло кафе. Стаята миришеше на гъст цигарен дим и подмишници. Едно отливане от кафето и му се стори, че и то има същата миризма. Остави чашата на масата и я побутна далеч от себе си.
Ууд не вдигна поглед. Той знаеше, че Дюит не е негов съветващ адвокат. Навярно ги познаваше всички по име.
— Марвин, трябва да ти кажа, че проблемът е много голям — започна Дюит.
Никаква реакция.
— Голям с голямо „Г“; голямо престъпление — Дюит почака. — Мислиш ли, че ще съм тук в десет часа сутринта в събота, ако ставаше въпрос само за открадване на радиокасетофон на кола? Замисли се над това, Марвин — каза той, започвайки да го обикаля в кръг. Следващите думи започнаха зад гърба му — Познаваш системата. Защо, по дяволите, детектив от Кармъл ще разговаря с някаква дребна риба като теб в събота сутринта?
— Чакам, бледолики. И името ми не е Марвин, а Ууд. Чакам моя човек и тогава може да говоря.
— Кога беше последният път, когато ти помагаше адвокат, Ууд? Искам да кажа действително ти помогна? Аз мога да ти помогна, Ууд. Този случай е мой. Не е на детектив Тили, не е дори на „Сийсайд“. Мой е. Ако правиш какъвто и да е пазарлък, някакви преговори и уговорки, ще бъдат с мен. Ако чакаш за твой съветващ адвокат, ще стане истинска бъркотия. Много лошо. Схващаш ли? Искаш ли да знаеш защо? Защото разследвам две убийства, Марвин. И познай кой е първият заподозрян от мен? — Сега се намираше от другата страна на масата, която беше пред него, и го гледаше в изцъклените, неподвижни очи. — Чуваш ли ме, Ууд?
Ууд се приведе и облегна на ръка, подпряна на лакът на масата, отпускайки главата си настрани и изпускайки шумно въздух. Усмихна се ехидно:
— Чувам те, бледолики. Въпреки това, по-добре е да си почакам моя човек.
Миризмата беше ужасна. Дюит размаха ръка пред лицето си да раздвижи въздуха.
— Ууд, не бледолики, а детектив Дюит. Целуни си тъпия задник за сбогом, конте такова. Само по първия случай има две точки на обвинение. — Спря до вратата да почака дали той ще промени решението си.
