— Аз не съм кучка, мистър Ууд. Аз не съм путка. Аз не съм мацка. Аз не съм вирната опашка. Аз съм вашият упълномощен адвокат. Аз имам име и ще се обръщате към мен както трябва, или ще ви докарам друг обществен защитник, който ще бъде много по нетолерантен от мен. Ясно ли е?
Ноздрите на Ууд лумнаха яркочервени.
Дюит никога не беше виждал обществен защитник да удря заподозряно лице. Марвин Ууд обаче изглеждаше по-малко шокиран от Дюит. Ноздрите му почервеняха от яд, но не каза нищо.
— Ясно ли е? — повтори тя.
— Разбрах — каза Ууд.
— Откъде, мистър Ууд, може да сте откраднал това стерео? — попита Дюит.
— Цялата работа е да намериш кола, която знаеш, че не се движи много-много. Където няма много движение. Няма движение на паркинг. Загряваш ли?
— Къде, например? — попита Дюит.
— Кина, мотелите са добри, може и до градския парк по време на градски увеселителни танци. Един-два по-малки бара. Сграда с офиси, разбираш ли, подземен гараж нощем.
Така е. На всяко място, където човекът няма да изскочи неочаквано и да те изненада. Слушай, има разни контета, които обират коли посред бял ден, разбираш ли, защото работата става за минута. Щрак и готово. И отиват по-нататък при друга кола с всичкия си акъл. Но тарикатите не правят така. Тарикатът е опитен и чака да стане тъмно и си избира място, дето знае, че е спокойно. Удря една кола, може две коли, и се потапя за няколко дни. Лежи ниско и трае — махна с ръка пред себе си и каза гордо — Никога не съм ходил на същото място повече от веднъж на месец.
Мейхъни погледна Дюит. Дюит също беше разбрал.
— Значи наистина помниш добре местата, където си крал — каза той. — Трябва да ги помниш или ще трябва да повториш пак.
— Помня мястото. Да. Но никакъв „Пайъниър“ педесе — педесе. Нито пък камион „Чеви Лъв“.
— На какви места ходи тази седмица? Какви места не влизат точно сега в списъка ти?
— Точно сега ли? Всичко без мотели — Погледна към тавана. — Хей, точно така, бледолики. Май обрах камиона до един мотел, щото точно сега се пазя далеч от мотели. — Ууд погледна първо Дюит и после Мейхъни.
Дюит му кимна с разбиране и каза:
— Това, което правим сега, Ууд, е лабораторни изпитания на твоята кола, нейното съдържание и твоя фургон. Ако действително не си бил замесен в убийствата, тогава е повече от сигурно, че ще докажем твоята невинност…
— Ще бъде фърст — изръмжа той саркастично.
Дюит продължи:
— Не вярвам да си убил Макдъф, Ууд, и мисля, че можем да го докажем. Но ще трябва да ни помогнеш. Разкажи ми за нещата, които бяха в онзи кашон, който намерихме.
— Аз съм внимателен, човече. Това е всичко. Скъсвам всички пътища след мен след задигането. Знаеш, имам си работа, имам си срок на условната присъда. Нещата засега са о’кей. И внимавам. Ако понякога вдигна нещо, след това си сядам на гъза поне три седмици и понякога още по-дълго преди да го пусна на пазара, разбийш ли? Има приказка, че в „Сийсайд“ им е писнало, че работата им по касетофоните от колите не върви хич, затова се пазя добре и гледам да пипам добре, разбираш ли, конте? Поне три седмици кротувам и после отивам да ги пусна в Сан Хосе или Санта Крус. Не съм аматьор, човече.
— Да, не си аматьор — съгласи де Дюит. — Никой не би го оспорил. — Замълча замалко. — При кои мотели не ходиш, Ууд? — попита Дюит, тъй като считаше, че убиецът можеше да е изчистил всички бележки и квитанции у жертвите, за да заличи следите от евентуалния мотел или място, където са били забелязани. За момент като че ли наистина видя пред себе си убиеца да се спотайва в сенките на нощта и да дебне своите жертви. Почувства, че кръвното му налягане се увеличи. Дали той пак дебнеше някого в този момент?
— Не знам, човече — изстена Ууд — Майната му. Сякаш беше до някакъв мотел, човече. О’кей? — Дюит не можеше да бъде сигурен дали той не му казваше това, от което се нуждаеше да чуе, или му казваше истината.
— В Сийсайд? Мотел тук, в Сийсайд? Да не би да беше в Монтерей или Кармъл? — Ако не можеше да определи точно, информацията можеше да се окаже ненужна. Районът на Монтерей имаше повече мотели, отколкото бензиностанции.
Ууд присви силно очи и каза:
— Майната му, човече. Много въпроси станаха.
— Помисли — насърчи го Мейхъни. — Той желае да направи добра сделка с нас, Марвин. Нали разбираш? Сделка. И няма да има никакви обвинения.
Тили влезе бързо през вратата, прекъсна разпитването и привлече вниманието им.
— Не можеш да предлагаш такива неща, Дюит — каза му той.
— Питър! — упрекна го Джеймс.
— Детективе? — обърна се Мейхъни към Дюит.
— Ако искаш да изтъргуваш убийството — добави Тили, — ще постъпиш страшно глупаво, но не можеш да предлагаш „никакви обвинения“. Не без консултация със Сафелети. Не без обсъждане.
— Ей, да не се бъзикате нещо с мен? — попита ужасеният Марвин Ууд. Мейхъни и Дюит погледнаха към него. — Майната ви! Бъзикате ли се с мен?
— Махни се оттук, Тили — извика Дюит.
— Не можеш да обещаваш такива неща — повтори детективът. — Не е правилно — каза той на Мейхъни.
— Вън! — Дюит направи крачка към него. — Затвори вратата, Тили!
Тили отстъпи и излезе.
— Какво, майната ви? — попита пак Ууд. — Бъзикате ли се с мен?
— Детективе? — попита Мейхъни.
Дюит погледна със святкащ поглед Тили през огледалото, защото знаеше, че е отишъл там на мястото си и слуша разговора посредством разговорното устройство.
— Детектив Тили също ще иска да получи отговори на няколко въпроса. Това вече го обясних ясно. Но ако имате желанието да сътрудничите, правете го докрай и няма да има никакво основание да посрещнете обвинения.
— Бъзикаш се с мен, нали, човече? Какво правиш, майната му? Само бъзикни знаеш, бледолики. Ще ти кажа, че излъгах за всичко, човече. О’кей? Не знам нищо за никакъв „Чеви“. Не знам нищо!
— Марвин — каза Мейхъни, — не прави така. Повярвай ми.
Ууд заби поглед в нея:
— Искам друг съветващ адвокат. Искам мъж, не някаква путка — каза той.
Мейхъни започна веднага да прибира нещата си в дипломатическото си куфарче. Движенията й бяха припряни и напрегнати. Дюит издиша тежко и уморено.
— Глупак — каза той на Ууд.
Изчака я да се приготви и да тръгнат двамата. Излязоха от стаята за разпити. Докато тя затваряше вратата след себе си се обърна към него и каза:
— Бих искала да разговарям насаме с вас, детективе, когато имате няколко свободни минути — не дочака отговор. Затвори и тръгна по тесния коридор с енергични движения на бедрата и ханша. Зави бързо зад ъгъла и се изгуби от поглед.
Той я последва в стаята за почивка, където имаше две износени канапета, няколко сгъваеми стола, кафе в термос, две кафеварки, газирана вода и бисквити. Беше седнала и полата й се беше набрала свръхвисоко; обувките й бяха събути и разтриваше ходилата. И той седна. Когато тя се наведе да разтрие с ръка пръстите на краката си, предложи на Дюит пълна гледка на сочни гърди с приятен слънчев тен. Той се попита дали тя го осъзнава и реши, че е точно така.
— Ама че работа — коментира тя.
— Мислех си, че нещата с нас потръгнаха — каза той, осъзнавайки със закъснение, че тя може да възприеме думите му като пас.
— И аз — каза тя с по-топъл глас, прицелвайки зеления си поглед в него.
— Работила ли сте преди с Тили?
— Детектив Тили мисли от кръста надолу — каза тя и се наведе пак, предлагайки му същата гледка.
— Ще се обадите ли на друг адвокат? — попита той.
— По дяволите с него. Тили да се оправя. Свърших с този случай.
— Какво мислите?
— За това, което каза той ли?
— Да. Дали просто ми казваше това, което исках да чуя, или ми казваше истината?
— Моето мнение ли? — попита тя. — Не всеки ме пита за моето мнение.
— Аз питам — умората го караше да не понася нейните игри.
Тя се заигра с кичур от косата си:
— Обрал е онзи камион. Мисля, че го е обрал до мотел, но не може да си спомни повече от това. От написаното за него в папката предполагам, че е станало в Сийсайд.
Дюит кимна в знак на съгласие.
— И аз мисля така — каза той. — От данните следва да е Сийсайд, но…
— Защо не поговорим за това по-късно? — прекъсна го Мейхъни.
— По-късно ли? — Дюит се изненада и малко се раздразни от начина, по който го прекъсна. Мейхъни се наведе пак да обуе обувките си. — Изглеждате малко уморен. Преживял нещо като стрес. Мога да направя по една обикновена чашка еспресо, имам гореща вана със страхотен изглед и мога да разтривам страхотно гръб. Днес е събота, в края на краищата.
Ето ти покана. Дюит просто не знаеше какво да каже.
