една стоки и на Антъни де Сика, надявайки се, че може да бъде идентифициран. Нелсън продължаваше да изучава внимателно досиетата от Вейкъвил.
Дюит се страхуваше, че могат да изгубят Куил за системата на правосъдието, която се отнасяше благосклонно към обвиняемия. Беше убеден във вината на този човек. Но тези около него не бяха. Знаеше за много такива Куиловци, които бяха излезли от полицейските участъци като свободни хора и за които повече никога не беше чуто нищо. Тази мисъл му се стори много обезпокоителна. Работата по доклада продължи още по-бавно.
В десет и двайсет се обади Шилстейн от Щатската болница за душевноболни в Атаскадеро.
— Дюит — каза той, — според Колет, човекът, когото преследваш, се казва Майкъл Куин, не Куил. Негов психиатър във Вейкъвил е бил доктор Харолд Крисчънсън. Проведох кратък разговор с Крисчънсън… осветли ме по някои въпроси. Вярвам, че го убедих да разговаря с теб и да ти каже някои неща. Практикува в града. На твое място веднага бих се вдигнал да отида там, възможно най-скоро. — Каза му телефонния номер на Крисчънсън и затвори с „развлекателната система на Колет е страхотна“.
Дюит веднага завъртя телефона до Рамирес в Министерството на правосъдието в Сакраменто, който въпреки че отначало се отнесе враждебно, омекна след като му беше съобщено конкретното име „Куил“, на което да бъдат проверени отпечатъците. Непосредственото сравнение можеше да бъде направено на око — от човек! — и да се спести претоварването на и без това претоварената компютърна система. Рамирес обеща да се обади с резултата на Дюит, ако можеше да се свърже пряко с него.
В дванайсет по обяд Дюит хвана скоростния пътнически кораб на подводни криле от Монтерей до международното пристанище на Сан Франциско.
3.
— Значи вие сте детективът Дюит с лошата слава — каза доктор Харолд Крисчънсън, седнал зад своето бюро. През прозореца зад него Дюит можеше да види част от огромния мост „Голден гейт“, както и няколко празни, разчистени участъци земя, където преди земетресението през октомври е имало къщи. Крисчънсън беше едър на ръст човек с късо подстригана сива брада, тежък поглед и силно ръкостискане. Беше облечен в небрежен стил с дрехи от конфекция за около хиляда долара. — Доста странно е, нали, но и аз може да ви познавам, детективе. Наистина знам за вас от доста време. — Направи знак на Дюит да седне.
— От събитията около Куин? — попита Дюит.
Крисчънсън кимна утвърдително. В приветливия му вид се прокрадна сериозност.
— Имам действащо споразумение с щатската болница за техните по-интересни случаи. Така мога да поддържам солидна частна практика и същевременно да давам своя принос там — усмихна се сърдечно.
— Куин е под арест. Считаме, че той може да е нашия „самоубийствен убиец“. Ако имате възможност да ми съобщите някаква уместна информация.
— Няма да ви правя обструкции, детективе. Но все пак искам да кажа, че имам определени ангажименти пред моите клиенти. Конфиденциалността изпълнява полезна роля. Надявам се тя да опазва клиента, когато той има нужда от защита. В сегашния случай обаче обществеността може да се нуждае от повече защита, отколкото клиента. Щом Куин не може да се подчини на законите и правилата, значи продължава да се нуждае от лечение. Това е толкова просто и ясно. — Поколеба се, но продължи: — Запознат съм много добре с неговия случай, много по-добре, отколкото можете да си представите, детективе. — И попита с поверителен тон: — Кажете ми какво знаете.
Дюит му разказа накратко целия случай, включвайки живото описание на Колет за миналото на неговия партньор по шах.
— Знаете ли, той е прав. Куин е само заподозрян в много престъпления с насилие. Случаи с изчезнали хора. Осъден е обаче само за убиване на няколко котки и кучета. Това — каза той и вдигна пръст, — е неговото коварство. Външно той води съвсем нормален живот — продължи лекарят, — докато го напускат неговата законна съпруга и син. Всъщност това не е било съвсем нормално. Бащата на Куин, който е бил рибар в Ню Бедфорд, щата Масачузетс, бил буен алкохолик и редовно биел жена си пред своя син. На четиринайсет години Куин е беглец от училище. Бяга право на запад, прекосява цялата страна и стига до района на вашия залив, където се установява. През шейсетте години е от радикалната младеж. Опитва наркотици. Изключен от щатския колеж, където между другото се е справял добре с изучаването на хотелска администрация. Захваща се с най-различни несериозни работи в продължение на няколко години. Пие много, има много алкохолни прояви. Тогава идва детето. Велик момент в живота му. Настъпва временно удовлетворение. Но скоро жена му го напуска, вземайки сина със себе си. Някои хора, с които се занимаваме, са станали буйни, безмилостни и дори агресивни именно след такава загуба. Куин тогава се превръща в саможив отшелник, затворил се в продължение на седмици в тъмната си стая със спуснати пердета, живеейки от комбинация от наркотици от улицата и алкохол. През този период опитва доста халюциногени. — Прелисти страница от документите в папката пред него. — Отхвърлянето му от двамата най-близки е разтърсило чувството за неговата ценност, неговото самочувствие. Криминалната му история започва около шест месеца след споменатото напускане на семейството. Забележете, цялата тя е непълна и цялата е свързана със заподозрени трети лица — начина на психопата да избегне въвличането на себе си — но се връзва изненадващо добре с това, което се знае за изчезналите лица през същия период.
Както споменахте, Куин определено се определя като трапер. Аз съм много добре запознат с теорията за трапера и я приемам, въпреки че много други от моята професия остават скептично настроени. Предполага се, че не би прибегнал до проливане на кръв. Не бих повярвал. Майкъл Куин е способен на всичко. — Погледна Дюит. — Правим всичко възможно да категоризираме психопатите, детективе, защото това ни позволява широк поглед върху тези, с които имаме работа. Като организиран несоциален тип, недоказаните убийства на Куин винаги са били внимателно планирани; трупът винаги е бил преместван на голямо разстояние и по-късно откриван на такова място и в такова състояние, че най-малкото е можело да бъде заподозрян пряко той. От това, което съм чел за вашите случаи с убийствата там на юг, това поведение изглежда съответства доста на тях. Всеки път в нашите случаи колите на жертвите са били премествани. Вярвам, че и при вашите случаи е така.
Трябва да обясня нещо, за да не ме счетете безотговорен, че се отнасям пренебрежително към евентуално замесване от моя страна. Проследявам вашето разследване чрез вестниците, детективе, вече цяла седмица. Когато прочетох за детектива Лъмбровски във вестника, се изправих пред много трудно решение… и точно тук се крие деликатността на моето положение. Не чувствах, че е етично да изляза напред и предложа информация за Куин, когато всъщност може да се окаже, че тази информация няма никаква връзка, със случая и може да отведе „гладните“ власти при някой невинен човек. Въпреки собствените ми подозрения, аз не съм детектив в края на краищата. Обаждането на Доктор Шилстейн от ваше име обаче разглеждам в съвсем различна светлина. Тук вече вие идвате при мен, инициативата е ваша, разбирате ли? Но не мога да позная по изражението на лицето ви, че това няма значение за вас. — Вдигна рамене. — Може би трябваше да направя едно анонимно обаждане до вас, един вид увертюра, но не знам. Размишлявах над това. Това са демоните, с които аз трябва да живея, и с които се срещам често. Мога само да бъда благодарен, че дойдохте при мен веднага, щом можахте.
— Искам едно нещо да се изясни. Вярвате ли наистина, че Куин е способен на такива имитиращи самоубийство — убийства?
— Определено е способен на убийства, въпреки че никога не е бил признаван за виновен за убийство на човек, никога пряко не е признавал такова убийство и никакви трупове на доказано убити от него хора никога не са били намирани.
— Бихте ли свидетелствали за този факт — че е способен на това — ако е необходимо? Професионално?
Крисчънсън се замисли дълго над въпроса. През повечето време от мълчанието гледаше втренчено Дюит право в очите.
— На свидетелската скамейка би трябвало да съм извънредно внимателен. Но ако бъда призован, определено ще се явя. Това ви притеснява, разбирам. И мога да разбера защо — изкашля се леко да изчисти гърлото си. — Що се отнася до копирането на методите на друг човек — Колет в този случай — за човек с интелекта на Куин не е трудно да си представим. По определение, детективе, траперите, с които сме имали работа, не се отказват. Връщат се да заложат капана пак, или да го сменят с друг. Трябва да сте наясно, че има както примка, така и яма; има отрова, има и мрежа… — Дюит беше убеден, че Крисчънсън се наслаждава на всичко това подобно на човек, който разказва някаква история на ужаса край лагерен огън, гледайки как останалите се гърчат от страх. — Траперът е изключително търпелив ловец. Има племена в Африка, които могат да прекарат седмици в старателно изкопаване на една-единствена яма, само и само в нея да попадне котка, която искат — стените й са толкова стръмни, че тя просто не може да изскочи.
— „Не се отказват“? — повтори думите му Дюит. — А какво би ги отказало? Да не би да казвате, че има някаква цел зад тези убийства, която трябва да се постигне?
— Точно така — Крисчънсън погледна пак Дюит в очите. — Вярвам, че Куин просто използва техниката на Колет, за да достигне свои собствени крайни цели. Куин не може да избяга от своите собствени демони. — Трябва да осъзнавате, че огромното мнозинство криминално душевноболни или най-малкото не се замислят за въздействието върху другите хора на техните престъпления, или са изцяло убедени, че са по-умни от другите хора, за да ги спрат. Говоря за съзнателно ниво, разбира се. Подсъзнателно е трудно, дори неправилно, да се обобщава. Ние често чуваме, че пациентът разбира неправилността на своите престъпни деяния, но е неспособен да се контролира. Не е така с Майкъл Куин. Моето мнение е, че той много добре разбира какво прави.
Дюит се замисли над това в последвалата тежка тишина. Дали действително беше тръгнал от няколко влакна от килим и преминал през толкова доказателства и свидетели, за да достигне накрая до самоличността на убиеца? При мисълта за това почувства главозамайващо възгордяване. Чувството беше много по-силно от чувствата, които беше изпитвал като съдебен следовател. Това е пристрастяващото естество на детективската работа, реши той. Все едно да махнеш като Наполеон с жезъла през 1812-а и да чуеш как онези топове гръмват.
— Той уби моята дъщеря — каза Дюит.
Крисчънсън каза едва доловимо:
— Толкова много съжалявам. Омразата му прониква много дълбоко. Аз имам теория, която мога да споделя с вас, но искам да ви предупредя, че не е нищо повече от професионална догадка. Всъщност, повече от догадка.
Можете да я наречете професионална екстраполация. Не бих се придържал винаги към нея като стопроцентова истина.
— Добре.
Той се изкашля леко, да прочисти гърлото си, опипа сивата си брада и каза:
— Първо са ви нужни някои факти, които със сигурност не знаете. От тях мога да направя моята екстраполация. Както вече казах, съпругата на Майкъл, Пати, взела със себе си детето, когато го напуснала. Пати също е била жертва на постоянни оскърбления и очевидно е чувствала малко или никаква майчина отговорност към детето. Не желаейки нейния син да бъде с нейния неподобаващ съпруг, тя взела детето и го отнесла при своята сестра на сигурно място. Иронично, тъй като сестрата била в по-лошо от нейното състояние. Да ограбиш един, за да задоволиш друг, може да се каже. Сестрата злоупотребила с детето сексуално, физически, психически. В началните години от пубертета на детето тя започнала да го пробутва на хомосексуалисти срещу заплащане и задоволявала своите нужди от наркотици от приходите. Нужни били на Майкъл Куин над десет години докато издири и установи местонахождението на своя син. По принцип „траперната“ психика, каквато е неговата, забранява всякаква пряка конфронтация. Той започва да следи и наблюдава своя син и в процеса на това установява какво става. Вбесен и обременен от вината, че не е дошъл да избави своя син по-рано, той решава да си оправи сметките. Подмамва
