— Облечи се както трябва за в съдебната зала, Джеймс. Не ни трябва външен вид на разсеян професор. — Потупа Дюит по рамото, обърна се и се отдалечи.
Когато Дюит се върна вкъщи, откри лист хартия със заповед за обиск, закрепен на входната му врата. Щеше да се проведе от офиса на шерифа на област Монтерей, утвърден от канцеларията на главния прокурор. Почувства, че правата му са силно накърнени. Почувства се предаден от собствените си хора. Разтревожи се много. Никакви други изненади? Какво по дяволите целяха те? Неговата работа? Неговата репутация?
Двамата с Еми излязоха да си вземат по сандвич. Опита разговор с нея, но думите му постепенно изчезнаха и те се върнаха вкъщи умълчани.
Не се брояха овце. Не се брояха звезди. През по-голямата част от нощта лежеше в леглото си облян в студена пот. Въображението му се мяташе лудо.
11
Предварителното дело
1.
Когато Дюит влезе в залата на Съдебната палата на област Монтерей в Салинас в четвъртък сутринта, двайсет и шести януари, Лейла Мейхъни стоеше зад масата на защитата и четеше документи в някаква папка. Зеленоока, дългокрака, тя имаше добре усвоен от нея професионален външен вид — тесен сив костюм, разкошна бяла ленена блуза, чисто бели дълги чорапи, обхванали изящни стегнати прасци и лъскави черни италиански официални обувки. Зад дясното си ухо беше затъкнала жълт молив, който й придаваше приятен привкус на улегнала и педантична даскалица. Ноктите на пръстите й имаха яркочервен лак, също толкова яркочервено червило имаше и по видимо влажните й устни. Убиец на съдии.
Той се приближи до двете маси да остави няколко документи от последните минути за Сафелети.
— Мистър Дюит — каза тя като го забеляза.
— Мис Мейхъни.
— Уведомен ли сте надлежно за заповедта за обиск?
Той я огледа по-внимателно, отблъснат леко от спокойното презрение, с което го наблюдаваше.
— Да — и не можа да се сдържи да не попита: — Ваше дело ли е?
Тя вдигна рамене:
— Скоро ще разберете, Дюит. Мисля, че сте известен с вашето търпение.
Той остави папката на масата на обвинението и после си намери място сред скамейките в залата, които имаха досущ черковен вид. След няколко минути пристигна Нелсън, последван от Клеър, доктор Фредерик Харт и доста репортери.
След малко на задните места се оформи група — Кап, Марвин Ууд, Питър Тили, доктор Харолд Крисчънсън, Хектор Рамирес, Клеър и няколко униформени полицаи.
Залата приличаше на помещение от реклама за панели за ламперия и акустични плочки за таван. Кафеникаво сивкавият килим беше изтрит почти до неузнаваемост. Двете знамена от двете страни на издигнатия подиум на съдията бяха безжизнени. Щатският герб на Калифорния стоеше закрепен на стената точно зад и над мястото, където щеше да седне съдията. Статив с огромен куп чиста машинописна хартия стоеше до мястото за свидетелите.
Куин беше въведен и настанен да седне отляво на Мейхъни. Беше облечен със срамния оранжев гащеризон, който се даваше на всички затворници.
— Станете всички за почитаемия Алберто Даниели — извика плътният глас на съдебния пристав.
Даниели, който беше в началото на своите четиридесет години, имаше тъмна коса, прошарена на много места, здрав и решителен римски нос и изпити скули. Беше дребен и слаб мъж, изглеждащ дори незначителен, въпреки солидната и пречеща на нормалните му движения черна тога.
Сафелети изглеждаше поразително в тъмния си костюм на тънко райе и супермодерната риза с яка, пристегната с игла за вратовръзка, която на свой ред беше оцветена патриотично в червено, бяло и синьо.
С приглушено бръмчене от вентилационните решетъчни отвори на тавана започна да нахлува свеж въздух. Дюит вдигна поглед към един от отворите и си представи за пореден път как Куин е убивал жертвите си. Удари нервно палците на свитите си юмруци.
Клеър беше облечена с консервативно морскосин костюм, дълги тъмни чорапи и обувки с високи токчета от здрава патентова кожа. Беше си сложила очила с големи стъкла и тъмни рамки. Самата приличаше на прокурор. Носеше тежко куфарче, което стоеше до краката й. Лявата й ръка мачкаше носна кърпичка. Никакво друго скъпоценно украшение, освен малки като кабарчета златни обици на ушите.
Даниели каза с металически глас, който като че ли излизаше от изтъркани вече гласни струни:
— Съдът ще се занимае с дело по предварително разпитване и изслушване, номер тринайсет–девет–седем–едно, именувано Щатът Калифорния срещу Майкъл Куин. Това ли е правилното ви име?
— Да, сър — отговори Куин.
— Стенограмата следва да отрази, че обвиняемият е представен от съветващ адвокат. Щатът е представен от Бил Сафелети, главен прокурор от името на област Монтерей. Аз съм съдията Алберто Даниели. Готов ли е щатът да продължи?
— Да, Ваша Чест.
— А защитата?
— Защитата е готова, Ваша Чест — каза Мейхъни.
— Желаете ли оплакванията на ищеца да бъдат прочетени изцяло, да бъдат прочетени в общи линии или се отказвате от това си право?
— Ще се откажем от това — отговори тя. — Бих искала обаче да направя предложение, на този етап да се изключат свидетели.
— Решено.
— Ваша Чест — реагира Сафелети, — щатът е определил Джеймс Дюит като помощник и офицер по разследването.
— Добре — каза Даниели с категоричен тон. — Детектив Дюит, застанете, моля, до мистър Сафелети тук отпред. Всички други свидетели ще бъдете отведени вън от залата и ще бъдете викани в подходящо време. Благодаря ви. — В продължение на следващите няколко минути настана объркване и дори суматоха, когато бяха прочетени имената и свидетелите, включително Клеър, излязоха от съдебната зала. Докато имаше готовност да се възобнови предварителното дело по изслушване, в залата останаха само шепа най-любопитни репортери и двама художници на скици.
— Щатът може да извика първия си свидетел.
— Благодаря, Ваша Чест. Ако може първо служителят да отбележи няколкото веществени доказателства, това мисля ще ускори работата ни. — Това отне няколко минути. — Щатът призовава детектив сержант Джеймс Дюит.
Дюит стана, пъхна ризата в панталона си и оправи вратовръзката си.
След като се закле, Дюит зае мястото на свидетелите, което му беше доста познато от дните като лабораторен техник. Сафелети се приближи.
САФЕЛЕТИ: Кажете името си, моля, за да бъде записано.
ДЮИТ: Джеймс Дюит.
Въпрос: Каква е вашата професия?
Отговор: Аз съм следовател в полицейския участък „Кармъл“.
В.: Какви са задълженията ви като следовател?
О.: Разследвам всички случаи, освен свързаните с нарушенията на закона за движение по пътищата, които стават в град Кармъл.
В.: Всичките криминални?
О.: Аз съм единственият детектив.
В.: Колко години се занимавахте с работата, свързана с приложение на закона?
О.: Приблизително петнайсет.
В.: Като детектив?
О.: Не. Преди години бях полицай от патрулните двойки, после съдебен следовател и по-късно директор на Лабораторията по криминалистика в Салинас към Министерството на правосъдието.
В.: Детектив Дюит, имате ли някаква специална подготовка по приложение на закона?
О.: Да, имам.
В.: Бихте ли описал пред съда опита, който сте получил, вашата подготовка?
О.: Обучавах се в Националната академия на ФБР в Куентико, щата Вирджиния. Също присъствах на подготвителни семинари, организирани от Министерството на правосъдието на Калифорния.
В.: Колко време продължи курса на ФБР, на който присъствахте?
О.: Колкото… един семестър в колеж. Освен това имам дипломна научна съдебно-следствена степен.
