крайна цел. Окръжният прокурор просто използваше добре времето, с което разполагаше. Импровизираше. — Това, че ти беше казано да напишеш всичките си доклади по съдебното разследване, означава, че считам за важно да имам този случай на хартия… да позволя на моите хора да го видят на хартия. Тези проклети предварителни дела са недодялани за такива случаи: има много малко време за подготовка и, ако я оплескаме, трябва пак да се захванем с изготвянето на предварителна документация или да зарежем случая изцяло. Това означава, че всеки трябва да знае какво по дяволите става. Съдиите са виждали стотици доклади на съдебни следователи. Това не означава, че ги разбират повече от мен или от моите чиновници. Но може да е от полза ако оформим едно кратко резюме, изложение, обобщавайки това, което ни казват тези доклади, свързвайки едно доказателство с друго, показвайки на съда как по дяволите си стигнал от един труп на паркинг с няколко кучешки влакна до стая номер 12 на онзи мотел.
Двамата спряха замалко на една пресечка и почакаха да светне зелената пешеходна светлина. Сафелети продължи веднага след като пресякоха улицата:
— Най-много ме е грижа, че очевидно губим всякаква възможност да свържем Куин с Милър. Това, което Крисчънсън ти е казал, ще бъде счетено за слухове. Дори и да съществува някъде удостоверение за раждането му, моите хора няма да могат да го намерят. Десет към едно е сигурно, че жената на Куин е родила хлапака в собствения си дом. Било е шейсетте години, не забравяй. Хората не са имали голямо желание да следват установения ред като например да подадат молба за издаване на удостоверение за раждане. По дяволите, та Куин дори тогава дори не е плащал никакви данъци. Не можем дори да докажем, че е имал двама най-близки роднини. Въпреки това ще опитаме с показанията на Крисчънсън — поне да пуснат корен в ухото на Даниели, — но от него се изисква да не приема именно такива доказателства. Продължава да съществува възможност да можем да открием някоя акушерка или някоя друга свидетелка, но не до предварителното дело. Това ще трябва да почака за съда.
— Но за да го внесем в съда ще трябва да спечелим предварителното дело — каза Дюит, съжалявайки за думите си. Естествено, на окръжния прокурор това му беше съвсем ясно.
Сафелети замълча за момент. Когато накрая заговори, като че ли се опитваше да сдържи своя гняв:
— Та нали имаме няколко дни до започването на предварителното дело.
След още по-дълга пауза Дюит реагира:
— Да, имаме.
— Междувременно при мен дойде една малка птичка и ми пропя тихо няколко неща в ухото, с което ме накара да пикая газ.
— Каква е тази „малка птичка“?
— Едно чуруликащо същество, Дюит! Както и да е. Какво, майната му, толкова има значение?
— Има значение.
— Няма никакво значение. Има значение това, което малката птичка казва. И това, което казва, е че защитата е разпоредила да се определи типа ДНК на онези кучешки косми. И още едно много по-лошо нещо — чувам, че компютрите на Рамирес са изплюли някакво име във връзка с онази маскираща лепенка, намерена в колата на Лъмбровски, което е довело до свикването на специален състав съдебни заседатели за решаване дали въпроса да се предаде в съда или не. Това означава някаква секретност, а аз се чудя защо въобще става така.
— Не виждам никакъв проблем с тестването за ДНК. Нали знаеш, че и ние двамата с Клеър смятахме, че така беше правилно да се направи. Но си прав, че… е скъпо и че никога косми от куче не са били използвани в съда. Ако имат късмет, просто ще свършат нашата работа вместо нас, доказвайки това, което въобще не са искали да се открива. Как са си го позволили, след като ние не можем?
— Нямам представа.
— Кого използва защитата?
— Лабораторията на Харт.
— А, ясно — каза Дюит. — Разбирам. Харт знае много добре какво прави. На следващите общи избори спокойно може да гласуваме с условие избраниците да гарантират тестването на ДНК структурите на престъпниците, точно както сега имаме АСЛО. Можеш ли да си представиш колко ще струва контракта? Да се пуснат всички отпечатъци от пръсти на всеки престъпник с присъда в щата? Исусе Христе! Той навярно им е предложил тази работа безплатно. Този случай става много голяма работа. Той знае стойността на разгласяването. Щом лабораторията на Харт се свързва със структурата на ДНК и отпечатъците от пръсти, тогава тя става конкурент за поне част от този контракт. Едно нещо се знае със сигурност за доктор Фредерик Харт: той знае къде са парите.
— Не ми харесва идеята за независимо обработване на всичките наши доказателства. Колко добри са нашите хора, все пак?
— Не разбирам, Бил. Защо толкова се стягаш? Мисля че ти каза, че Сайбъл е най-добрият съветващ адвокат, който да се изправи на това предварително дело. Ти загатна, че той по същество ще ни даде предварителното и ще се концентрира върху самия съдебен процес… като се опита да ни смачка на този процес. Колко съветващи адвокати биха се сражавали упорито на предварителното дело, особено когато са изправени пред самия окръжен прокурор?
— Сайбъл? Къде по дяволите си бил, Дюит? Сайбъл си счупи челюстта вчера следобед по време на състезание по рекетбол… и така затвори капана на устата си неподвижно за шест седмици. Сайбъл сега вечеря през сламка. Не е Сайбъл този, срещу когото сме изправени, а онази путка Лейла Куротрошачката. А тя е точно такъв тип кучка, която ще се опита да ни настъпи здравата на предварителното дело… да ни нокаутира, преди да сме заработили под пълна пара. А за тази Куротрошачка Лейла трябва да знаеш, че е адски напориста адвокатка. Напоследък все ни гони да ни изхвърли от коня. Не ми харесва, Дюит. Победи двама от моите помощници на две дела, които можехме да спечелим лесно. Сайбъл беше добре. Но защо му беше притрябвало да се вре да играе шибания рекетбол, въобще нямам представа.
— По-лошо е, отколкото си мислиш.
— Как така?
— Мейхъни и аз май не се погаждаме много.
— Което означава?
— Направи ми сцена за забърсване по време на разпита на Ууд, но аз го дадох пас. И още по-лошо — направо си показа пазвата после, но аз я срязах на открит текст за цялото й държание. Постоянно се опитвах да накарам Ууд да се разприказва. Нямах никакво настроение.
— Ох, направо чудесно! — изпъшка Сафелети.
— А какво ще ми кажеш за този специален състав съдебни заседатели? Искаш ли да се обадя на Рамирес? Приятели сме.
— О’кей, Джеймс, но ще ти кажа нещо друго, много по-важно. Слух е, но трябва да ти кажа, че е истински слух. — Поколеба се, но продължи. — Носят се приказки, че била издадена заповед за обиск на твоя дом преди по-малко от два часа.
— Моя дом? От кого?
— От канцеларията на главния прокурор, доколкото чух.
— Специалният състав ли е решил?
— Слухове, Джеймс, не знам. Градът е пълен с тях.
— Канцеларията на главния прокурор издава заповед за обиск на моя дом, а ти говориш за слухове? Какво по дяволите става тук?
— Всичко това са слухове. Градът е пълен с тях при такива случаи.
— Не, хората не започват да разпространяват слухове ей така, без да има защо. Канцеларията на генералния прокурор трябва да има дяволски добро оправдание да състави такъв документ. Ти си юрист. Какво ще кажеш?
— Допускам, че твоите отношения с Лъмбровски са станали предмет на въпрос. И са изискали разследване в тази връзка. Съмнявам се дали знаят нещо сериозно. Годините, когато се провеждат избори, са пълни с такива лайна.
Дюит поиска да разкаже за сбиването на предната седалка на „Мустанга“, но се боеше, че Сафелети може да изпадне в паника и да оттегли обвиненията. Никой не ги беше видял да се бият и споменаването на това само щеше да обърка нещата. Дюит умишлено беше пропуснал този момент в своя доклад. Защо? — щеше да бъде попитан той. Защото това само щеше да обърка нещата — щеше да отговори той. Чувстваше се виновен, че беше използвал системата по същия начин, както хора като Лъмбровски я бяха използвали нечестно. Смекчаване на обстоятелствата: знаеше добре всички термини. Беше нарушил сделката с Джеси Осбърн; беше задържал информация, която беше счел за неважна. Мисълта за това го попари. Не беше ли и той един Хауард Лъмбровски в панталони от каки и папийонка? Почувства се изкушен да излъже. Чу себе си да казва:
— След като Лъмбровски оправи колата си, аз загубих всякакво веществено доказателство, което да е повод да вървя след него. Щеше съвсем да изглежда, че действията ми са подбудени от лични причини.
Сафелети спря и попита:
— За какво говориш?
— За нощта в „Подковата“.
— Знам. Разговаряли сте. И какво от това?
— Разговаряхме вътре в бара. Но вън се бихме. Лъмбровски ме намери да правя опис в колата му и замахна.
— Исусе Христе! И не си докладвал за това?
— Щеше да се наложи да го обвиня за нападение на длъжностно лице и това тогава щеше да излезе глупаво. Щеше да обърка нещата.
Сафелети погледна Дюит в очите. Дръпна стегнатата си вратовръзка да поеме въздух. После кимна.
Дюит се почувства облекчен. Сафелети му повярва. Той очевидно беше раздразнен, че Дюит не му беше казал за сбиването, но очевидно се отнесе с разбиране.
— Наистина обърква нещата — каза Сафелети.
— Вероятно са открили някое доказателство в колата — отбеляза детективът. — И сега търсят още в къщата ми. — Като че ли точно това бяха мислите на Сафелети, които Дюит почти чу; все още се гледаха очи в очи.
— Даа — каза Сафелети. — Те ще използват Харт. Той е техния експерт-свидетел. С него ще се опитат да те бутнат. Но той пише учебници. Въпреки това мисля, че мога да се оправя с Харт. Вярваш го или не, Джеймс, това е добре: това ми казва как тя върви подир нас. Какво могат да имат те срещу теб?
— Може би някой скрит отпечатък. Нищо сериозно. Бях в колата само няколко секунди.
— Никакви други изненади? — попита Сафелети.
— Надявам се, че е точно така, Бил.
— Мога да се справя с това — увери го прокурорът. — Добре сме.
— Щом казваш.
