В този момент, точно когато най-усърдно си повтаряше да бъде спокойна, майка й се появи толкова ясно в съзнанието й, че направо й се привидя как седи върху тоалетната, докато тя се къпе, и прокарва пръсти през косата си по същия онзи начин, както когато беше уморена и си говореше сама. Тогава Пени чу майка си да казва: „Търси очевидното. Недей да разчиташ на лесния начин“. В този миг Пени най-неочаквано забеляза очевидното, видя това, което стоеше срещу нея по време на цялото това мъчение, гледаше я като окото на някакъв великан. Помисли си, че без мама никога нямаше да го види, а това я натъжи и засили още повече отчаяното й желание да се измъкне оттук.
Кранът на ваната с единствената си ръчка бе точно пред очите й.
Тя се размърда, придвижи се малко по малко към канала, стегна лактите си и започна да се клати, сякаш яхнала конче. Успя да изстреля краката си нагоре, но не и да ги задържи дълго. Опита отново. И отново. На третия път лентата около глезените й се закачи за ръчката на кранчето, с което се пуска водата. Краката й стърчаха нагоре.
Още само едно повдигане и пръстите й удариха кранчето.
Струйка студена вода.
Още един опит и от кранчето бликна вода.
Треперейки, тя освободи краката си.
Усети как водата започва да се покачва. Когато чистачката беше приключила с чистенето, бе забравила запушалката в сифона на ваната и водата не можеше да се оттече.
Ваната бавно се пълнеше със студена вода.
Малко по-късно усети първото полюшване на тялото си, което се издигаше заедно с водата. Носеше се към ръба на ваната.
Тя извика при мисълта, че отново ще види мама; свободата й трябва да беше на една ръка разстояние.
28.
Паоло замахна с една палета и разби прозореца на гърба на ветеринарната клиника „Мейсън Ридж“. Отвътре изригна кучешки лай. Чу пронизителния вой на алармата и се разбърза. Този тип предградия, особено в търговския район, бяха под постоянното наблюдение на полицейските патрули. Отегчени, ченгетата обикновено предпочитаха влизанията с взлом, защото така можеха да разнообразят монотонния ритъм на нощната смяна.
Пристъпи навътре и се озова в малка баня. Грабна чифт латексови ръкавици от някаква отворена кутия и ги сложи. Кучетата продължиха да се надвикват с алармата. Врата след врата, той премина покрай два кабинета за прегледи, офис и чакалня. Мястото миришеше на суха кучешка храна, лекарства, дезинфектанти, талаш от кедрово дърво, урина и изпражнения.
Засече времето от влизането си и изчисли, че му остават не повече от пет минути, докато пристигне полицията. В Ню Йорк Сити или Лос Анджелис може би щеше да разполага с двайсет-трийсет минути, но не и тук, в Централна Америка.
Откри склада за лекарства, където намери няколко заключени шкафчета и използва някакъв уред за операции от неръждаема стомана, за да ги отвори. Съсредоточи здравото си око в сумрачното пространство на помещението: рафтовете бяха наблъскани с хирургически инструменти, увити в парчета плат. След като насочи вниманието си върху второто шкафче, забеляза, че ръкавицата на дясната му ръка е скъсана. Отпечатъци! Обърна се назад в опит набързо да си спомни всички повърхности, които беше докосвал. Кога се беше скъсала?
Както и очакваше, идиотите вече бяха включили сирените си. Той чу засилващия се вой, който обаче бе все още твърде далеч.
Вторто шкафче също не му се опъна.
Прегледа петте рафтчета с лекарства, като четеше основните съставки, а не имената им, тъй като ветеринарите наричаха лекарствата си по различен начин.
Прибра в джоба си няколко силни антибиотика и най-накрая, слава богу, откри синтетичен опиат — болкоуспокояващо.
Искаше му се да намери и някакъв мехлем за мехурите по лицето, но не можа. Стъклата се окъпаха в светлините на патрулната кола, дошла много по-рано, отколкото беше очаквал.
Забърза по коридора към прозореца, през който бе влязъл, но не се насочи към колата си, а към горичката на хълма зад малката клиника.
Няколко минути по-късно глътна на сухо две от големите болкоуспокояващи хапчета и изля малко физиологичен разтвор на отеклото си лице.
Без да спира и за миг, продължи нагоре през гората и стигна до една морава, простираща се зад три големи къщи, всичките с гаражи.
Гаражите означаваха коли или поне колелета.
От мястото, където се намираше, можеше да види светлините на патрулната кола, които обливаха лечебницата в синьо, червено и бяло.
Болкоуспокояващите нямаше да подействат, преди да е изминал половин час, а за това време той се надяваше да се е върнал в мотела с автобус. Вярваше, че усещанията му ще бъдат притъпени от допира на хладния бръснач и наказанието, за което толкова силно копнееше.
Трябваше да продължи да се занимава с малкото момиченце.
Чудеше се колко ли е корава, колко ли силно иска свободата си и дали притежава куража да махне стопената леща от отеклото му око.
29.
— А сега какво? — попита Хоуп, притиснала до себе си един малък вързоп с дрехи и бельо. — Ако искаш да изпера и твоите, ще трябва да ги съблечеш.
— Не, благодаря.
— Ще ти е от полза.
— Имам само тези — уведоми я Ларсън.
— Точно това имам предвид — отвърна му тя. Беше рискувал едно бързо спиране, за да купи и на двамата някакви дрехи. Сега тя слагаше за пране старите.
Апартаментът, в който се бяха настанили, гледаше към строежа на новото бейзболно игрище на Кардиналс, а отвъд него се виждаха малките движещи се светлинки по магистрала 40. От ъгъла на хола се откриваше изглед към някакво казино на Мисисипи, грозотия по мнението на Ларсън.
Той облече набързо долнището на анцуга и суичъра си. Дрехите им се събраха в пералнята съвсем точно.
Стори му се, че това е някакъв знак. Замисли се дали това няма да е първата нощ, която щяха да прекарат заедно.
Чу я да наглася програматора. Изглеждаше по-спокойна.
Тя се върна в кухнята и претърси хладилника и шкафчетата, но там, естествено, нямаше никаква храна.
— Ще трябва да поръчаме нещо.
Питаше се дали нейната непринуденост е резултат от душа или от нападението срещу нея. Или просто е осъзнала факта, че сега той представлява единственият реален фактор за спасяването на дъщеря й. Или също като него чувстваше, че нещата са много по-дълбоки, отколкото изглеждат.
Тя се отпусна в един стол и постави лакти на масата.
— Да си представим, че никога повече не ми се обадят — започна тя отдалече. — Какво ще предприемем, за да я намерим?
Ларсън седна на стола срещу нея.
— Този случай има две страни. Нашият шанс, печелившата ни карта си остава Марковиц.
По пътя насам й беше разказал всичко, което знаеше за Марковиц. Сега вече Хоуп познаваше в детайли технологичните аспекти на казуса „Марковиц“.
— Значи мислиш, че Ромеро са повлияли по някакъв начин на Марковиц.
— Може изобщо да не им се е налагало, в случай че идеята е дошла от него. Никой не казва, че Леополд Марковиц е света вода ненапита. Може да е бил без пукната пара. Може да е потърсил Ромеро за защита, докато е опитвал да открадне списъка. Няма как да знаем със сигурност, преди да се доберем до него.
— Да не би да намекваш, че ако намерим Марковиц, ще стигнем и до Пени?
— Да, възможно е. Ако Ромеро са зад всичко, а аз съм сигурен, че е така, тогава намирането на Марковиц ще ни доведе Ромеро и съвсем ще се приближим до Пени.
— А как ще го намерим?
— От Програмата са убедени, че ще му е необходим суперкомпютър, за да осъществи разбиването на защитата.
— Ако е 128-битов или по-мощен, тогава може — прекъсна го тя. — Иначе би било непосилно дори и за най-бързото PC.
— И като се има предвид малкият брой на тези компютри, това ги прави добра отправна точка — продължи той. — Разпратили сме хора от Станфорд до Масачузетския университет, Индиана и Дюк.
Забеляза искрата в очите й и попита:
— Какво има?
— Доколкото ви познавам, вече сте осведомени къде последно е бил забелязан.
— Станфорд, Пало Алто, да. А непосредствено преди това — във Вашингтонския университет. Бил е на един куп места преди Пало Алто. Все още събираме информация за пътуванията, финансите му и тем подобни. Положението се затруднява от факта, че Министерството на правосъдието не желае никой да разбира, че Лаена е изчезнала.
— Но това е глупаво!
— Правителствена работа — каза той, отчаян не по-малко от нея.
— Кой факултет във Вашингтонския университет?
— Планетарни изследвания, мисля — отвърна той.
— Има логика. Прогнозиране на времето. Това означава Silicon Graphics или дори Cray. Тези машини генерират процесорни записи, чрез които може да бъде следена дейността на една машина, без да показват, че самият Марковиц е регистриран и ги използва.
Ларсън се зарадва на вълнението, с което Хоуп споделяше експертното си мнение. После й каза:
