— А аз съм щедър — каза той, докато гласът му затихваше в сградата.
Тя се запита дали би могла да мине за член на екипа доставчици. Долови гласовете на две жени и един мъж; допусна, че и тримата са пристигнали с камиона. Сега задната му врата бе отворена и те се захванаха да го разтоварват. Хоуп клекна и се приготви.
Реши да се отправи към задната част на камиона, да вдигне някой кашон и да се държи така, сякаш знае какво прави; застави краката си да тръгнат, но те оставаха вкопани в настилката. Изпадна в ужас и отново клекна.
Не можеше да го направи.
Точно тогава, докато стоеше между двата контейнера и можеше да зърне само ивица от пейзажа и небето над себе си, взирайки се през празното голф игрище, където водните пръскачки създаваха изкуствен дъжд, тя забеляза потрепване високо в клоните на едно дърво в далечината. Видя ниската каменна колона, която служеше за опора на оградата от ковано желязо. Дървото бе от другата страна на оградата.
Ето пак! Подобно движение на двайсетина метра вляво от първото, също високо в дървото.
Продължи да се взира. Никакви движения.
Тогава разбра.
Ръцете й се тресяха, когато извади мобилния телефон, грижливо го прикри, преди дисплеят да светне, и започна да пише.
57.
Ларсън омота и запуши устите на тримата пазачи. Последно завърши с онзи в безсъзнание отвън; прекоси пътя и пое нагоре по хълма тъкмо навреме, за да забележи поредното пристигане на три автомобила. Фаровете им се плъзнаха по върховете на дърветата; докато напредваха, светлината танцуваше и преминаваше от корона на корона. Кралските особи на престъпността, ако информацията на Ротем бе вярна.
Отчаян, че е загубил толкова време и енергия, Ларсън се питаше къде може да са скрили Пени. Претърсването на влекача не бе довело до нищо.
Измъкна се изпод няколко храста и хукна по една открита ливада, разделяйки вниманието си между къщата, покрайнините на ливадката и възможността от появата на пазачи, хора, камери или кучета.
Долови движение доста след площадката и малко отляво, преместваше се отдясно наляво. Просна се върху влажната трева.
Самотна, тъмна фигура — жена, реши той, като съдеше по походката — премина бързо между две широки бели петна — ямите с пясък, сети се Ларсън. Леко се вдигна на ръце и забеляза масивен покрив, доста встрани от очертанията на игрището за голф. Конюшня.
Жена, без фенерче, тръгнала към конюшнята. Почти полунощ… Ексцентрично, слабо казано. Хрумна му думата „потайно“.
„Да нагледа спящите деца?“ — запита се той.
Още една кола спря пред резиденцията, още един пътник слезе. Това правеше петима или шестима през изминалите десет минути.
Тогава на алеята за картове на не повече от десетина метра се появи мъжки силует. Ларсън извърна лице от мъжа, за да прикрие белотата на кожата си, като едновременно притисна ръце към земята. Замръзна.
Съдейки по звука, Ларсън определи, че мъжът продължава да върви. Ларсън се приготви да бъде открит и помисли за набег към гората.
— Кати! — извика мъжът.
Ларсън забеляза, че жената в далечината спира. Като че ли мислеше да се обърне, но после продължи надолу и извън полезрението му, към конюшнята.
— Мамка му! — Мъжът явно се отказа.
Подметките на обувките му затъпкаха пясъка по пътеката, когато с бързи крачки се насочи обратно към резиденцията.
Размененият телефон завибрира в джоба му. Ларсън се претърколи настрани, за да го скрие напълно под себе си, притиснат към земята и смълчан.
Стъпките спряха.
— Кой е там? — извика мъжът по посока на Ларсън. Но собственият му телефон изчурулика и той отговори.
Мъжки глас обяви в слушалката: „Всички посетители пристигнаха и са настанени“.
Стъпките на мъжа заглъхнаха, докато се отдалечаваше обратно към резиденцията.
Ларсън пълзя още трийсетина метра, докато достигна малка горичка. Добре прикрит, той извади мобилния телефон и прочете съобщението, изпратено от собствения му телефон.
Двама мъже по дърветата. Полиция?
От една страна, съобщението идваше тъкмо навреме, от друга бе смущаващо. Ако тя беше в служебния микробус, не трябваше ли да разбере дали мъжете са полицаи или не?
Разкъсван от колебание между съобщението и интуицията си, че жената, която току-що бе видял, ще го отведе до Пени, той стигна до края на гората и забърза след нея към конюшнята.
Съвършено място да скриеш дете, помисли си той. Всички малки момиченца обичат коне, а странните звуци откъм конюшнята нямаше да привлекат внимание. Нямаше да изненадат никого.
58.
— С какво разполагаме? — попита Ротем дългокосия детектив, който се бе разположил до конзолата в дъното на вече претъпкания микробус на компанията „Пюджит Саунд Енерджи“.
Били се разпореждаше с апаратурата. Дългокосият цивилен пич по убийствата, който си падаше многознайко, имаше мустаци и бежови каубойски ботуши от екзотична кожа. Явно смяташе, че той ръководи.
Някой се бе заел да върши работата на Ротем.
Човекът на зеления походен стол отляво на Хемптън бе шериф с длъжност специален агент и се казваше Форсайт. Бе облечен в делови костюм със синя кърпичка в горното джобче. Токовете на лъснатите му обувки стил „Оксфорд“ бяха доста износени. Държеше се доста прилично — за разлика от детектива — и бе склонен да остави Ротем да дърпа юздите. Шофьорът бе от сиатълската полиция, чието име Ротем бе забравил. Бе заел мястото до шофьора от другата страна на завесата за затъмнение, която висеше като наметало зад гърба на Хемптън. Електрониката бе разположена на две противоположни конзоли. Мъжете се бяха струпали около четирите телевизионни екрана, все едно гледаха мач в неделя.
— Гълъбите са вдигнати — докладва Били. — Имаме двама души с визуална техника. Гледат над стената надолу към терена.
— Можем ли да ги свържем с микрофон? — попита Ротем.
Изщракаха няколко превключвателя и всички в микробуса можаха не само да чуят думите, изречени от двамата полицаи от звеното за бързо реагиране, намиращи се в клоните на дърветата, но и да видят на четвъртия монитор неясни образи от електронните бинокли за нощно виждане, с които бе снабден всеки от тях.
Полицаят доложи за спокойно игрище за голф с основна сграда в далечината. Хората в микробуса видяха образите на двама, а може би трима души, които разтоварваха камион.
— Може да е храна — докладва електронен глас.
— Съгласен — отвърна другият.
Ротем отново свери часовника си. Камион за доставки и пет коли бяха навлезли в терена през изминалите петнайсет минути. Информацията, с която разполагаха за срещата — за търга, — изглеждаше достоверна. Малка, но необходима стъпка напред.
Дългокосият детектив проведе разговор по мобилния си телефон, като махна слушалките, за да може да чува. Приключи разговора, извърна се към Ротем и докладва:
— Регистрационните табели на третия автомобил отговарят на фирма за доставки на храна, собственост на известен член на ОП.
Организирана престъпност. Нареждаше се добре. Това, което регистрираха, пасваше на това, което очакваха: богаташко имение; луксозни коли и лимузини. Фактът, че на мястото можеха да се намират едно или повече деца заложници, беше единственият коз, с който Ротем разполагаше.
— Все още ни е нужна основателна причина — каза дългокосият детектив, — за да могат хората ми да влязат. Регистрационна табела няма да свърши работа.
— Съгласен — каза Форсайт. — Дайте да го обмислим. — Погледна към Ротем, сякаш се надяваше да извади заек от шапката си.
— Имате ваш човек вътре — каза дългокосият детектив. — Някой опита ли да се свърже с него?
Обидният въпрос към Ротем и операцията, която ръководеше, не мина незабелязано.
— Направихме го — отвърна Хемптън. Стъбълфийлд недоволно измрънка несъгласието си от мястото до шофьора от другата страна на завесата. Беше доста едър и му бе трудно да си намери място отзад при останалите. — Не вдига.
— Към този момент присъствието му остава непотвърдено — каза Ротем.
Напъна мозъка си да измисли основателна причина, било то и подозрение, което би му дало повод да се обърне към главния прокурор на страната за заповед по телефона.
Включи се единият от двамата оперативни работници на СББ.
Детективът, опрял глава до слушалките си, информира Ротем какво му казват.
— Има множество линии под високо напрежение, които пресичат имението — каза той.
— Забравих как се казвате, сержант — най-сетне си призна Ротем.
Другият отлепи едното си ухо от слушалките.
— Ла Моя — отвърна той. — Не се стягай.
— И какво за високото напрежение? — попита Ротем.
— Кабели с високо напрежение преминават над имота. Може да служат за поливане на игрището. Кабелите с напрежение… те са здраво окачени. — Устата му под мустаците се изви в усмивка. — Достатъчно здраво да издържат възрастен мъж, по-точно двама възрастни мъже. — После добави: — Моите хора ще влязат, увиснали на скайджекс — облицовани с гума моторни макари, — така че донякъде се допуска факторът шум, бръмченето на моторите и т.н., но
