— Кейбъл не е крадец и изглежда по-умен от обикновен престъпник. Струва ни се много предпазлив, което ни прави още по-подозрителни. Един неправилен ход, и ръкописите отново ще изчезнат.
— Защо не можете да го заловите, след като подслушвате и наблюдавате всеки негов ход?
— Не съм казала, че го правим. Може и да се заемем скоро, но въпреки това ни трябва повече информация.
— Някой от фирмата ви обвиняван ли е някога в нещо незаконно?
— Не, ни най-малко. Действията ни са в сивата зона, а на кого му пука, след като престъплението бъде разкрито?
— Може би на извършителя. Не съм адвокат, но не е ли възможно крадецът да вдигне шум за незаконния обиск?
— Може би е трябвало да станеш адвокат.
— Не мога да си представя нищо по-лошо.
— Отговорът е „не“. Крадецът и адвокатът нямат представа, че сме замесени. Изобщо не са чували за нас, а ние не оставяме отпечатъци.
Последва дълго мълчание, докато двете съсредоточено разглеждаха менютата си и пиеха коктейлите. Сервитьорката прехвърча покрай тях и Илейн учтиво я осведоми, че двете не бързат. Накрая Мърсър каза:
— Струва ми се, че ме молиш да извърша нещо, което вероятно ще е свързано с навлизането в една от твоите сиви зони. Иначе казано — с нарушаване на закона.
Е, поне го обмисля, каза си Илейн. След внезапното прекратяване на обяда им тя беше убедена, че трябва да отпише Мърсър. Предизвикателството сега беше да успее да се договори с нея.
— Ни най-малко — увери я Илейн. — И кой точно закон ще нарушиш?
— Ти ми кажи. Имаш и други хора, които работят за теб. И съм сигурна, че няма да ги оттеглиш. Ще ме наблюдават отблизо, както наблюдават Кейбъл. Значи ще бъдем своеобразен екип, нещо като групово усилие, но няма да имам представа какво правят невидимите ми колеги.
— Не се тревожи за тях. Те са квалифицирани професионалисти, които досега никой не е залавял. Давам ти дума, Мърсър. Не те молим да правиш нищо незаконно. Уверявам те.
— С теб не сме достатъчно близки, за да ме уверяваш в каквото и да било.
Мърсър пресуши мартинито си и поиска второ. Алкохолът неизменно играеше важна роля в тези срещи, затова Илейн също пресуши коктейла си и махна на сервитьорката. Когато пристигнаха и вторите им питиета, двете си поръчаха свински хапки по виетнамски и пролетни рулца с раци.
— Разкажи ми за Ноел Боне — опита се да разведри напрежението Мърсър. — Не се съмнявам, че си я проучила.
Илейн се усмихна и отговори:
— Да, а съм сигурна, че днес следобед ти също си я проверила в интернет.
— Така е.
— Издала е вече четири книги — все за старинни мебели и вътрешен дизайн, така че ни е разкрила нещо за себе си. Освен това пътува много, говори много, пише много и прекарва половин година във Франция. С Кейбъл са заедно от десет години и са чудесна двойка. Нямат деца. Тя има предишен развод, той няма и не пътува често до Франция, защото рядко напуска книжарницата. Магазинът ? е до неговия. Той притежава сградата и преди три години е изгонил предишния наемател, за да даде помещенията на Ноел. Изглежда, няма нищо общо с нейния бизнес, тя също не се меси в неговия, освен че посреща гостите му. Четвъртата ? книга е за къщата им — викторианска постройка на няколко преки от центъра, която човек си струва да види. Искаш ли и малко злобни клюки?
— Давай. Кой не обича клюките!
— През последните десет години казват на всички, че са женени, че са сключили брак на един хълм над Ница. Историята е романтична, но не е вярна. Те не са женени и явно имат доста отворена връзка. Той има забежки, тя има забежки, но винаги се връщат един към друг.
— Откъде знаеш това, за бога?
— Пак ти казвам — писателите са кречетала. Оказва се, че някои са и доста разпуснати.
— Мен не ме включвай.
— Не те включих. Говоря най-общо.
— Продължавай.
— Проверихме, но никъде не намерихме данни за втори брак — нито тук, нито във Франция. Много писатели минават през книжарницата. Брус флиртува с жените. Ноел прави същото с мъжете. В къщата има кула със спалня на третия етаж, където преспиват посетителите. Невинаги сами.
— Значи от мен ще се очаква да се откажа от всичко в името на екипа?
— Ще се очаква да се приближиш колкото се може повече. От теб зависи да избереш как ще го направиш.
Пристигнаха пролетните рулца. Мърсър поръча кнедли с омар в бульон. Илейн пожела лютиви скариди и бутилка сансер. Мърсър хапна два залъка и установи, че след първото мартини е спряла да усеща вкуса на каквото и да било.
Илейн не бе докоснала второто си питие. Накрая тя попита:
