— Нещо за пиене? — попита тя.
Илейн отстъпи правото на Мърсър да си поръча първа.
— Имам нужда от мартини — с джин, без лед, мръсно.
— За мен „Манхатън“ — поръча Илейн.
Когато сервитьорката се отдалечи, Мърсър каза:
— Сигурно много пътуваш.
— Да, твърде много, струва ми се. Имам две деца в колеж. Съпругът ми работи в Министерството на енергетиката и е в самолета пет дни седмично. Омръзна ми да седя в празна къща.
— И се занимаваш с това? Проследяваш откраднати предмети?
— Занимаваме се с много неща, но, да, основно с това. Учила съм история на изкуството и, за късмет, попаднах на тази работа. Повечето ни случаи са свързани с откраднати и фалшифицирани картини. И по някоя скулптура от време на време, но те се крадат по-трудно. Напоследък се крадат много книги, ръкописи и старинни карти. Но нищо не е от калибъра на ръкописите на Фицджералд. Хвърлили сме всички сили за решаването на случая, ясно е защо.
— Имам много въпроси.
— Аз пък имам много време — сви рамене Илейн.
— И не са в определен ред. Защо ФБР не поеме главната роля в случая?
— Те имат водещата роля. Отдел „Издирване на ценности“ работи прекрасно и усилено. Почти успяха да разрешат случая в рамките на двайсет и четири часа след кражбата. Един от крадците, някой си Стийнгардън, оставил капка кръв на местопрестъплението, точно пред трезора. ФБР заловиха него и съучастника му Марк Дрискол и ги вкараха в ареста. Подозираме, че другите крадци са се уплашили и са си плюли на петите заедно с ръкописите. Честно казано, смятаме, че ФБР действаха твърде прибързано. Ако бяха държали онези двамата под строго наблюдение през първите няколко седмици, може би щяха да се доберат и до останалите от бандата. Сега, от дистанцията на времето, това изглежда малко вероятно.
— ФБР знаят ли за твоя опит да ме привлечеш?
— Не.
— ФБР подозират ли Брус Кейбъл?
— Не, поне според мен.
— Значи се водят паралелни разследвания — вашето и тяхното?
— Да. И тъй като не споделяме цялата информация, наистина нерядко сме на различни писти.
— Но защо?
Питиетата им пристигнаха и сервитьорката попита дали имат въпроси. А тъй като и двете не бяха докоснали менюто, учтиво я отпратиха. Заведението бързо се пълнеше и Мърсър се озърна с надеждата да открие някой познат. Нямаше такъв.
Илейн отпи глътка, усмихна се, остави чашата на масата и обмисли отговора си.
— Ако подозираме, че крадец притежава открадната картина, книга или карта, имаме начин да го проверим. Използваме най-новата технология, най-модерните технически средства, най-умните хора. Някои от техническите ни специалисти са бивши служители в разузнаването. Уверим ли се в наличието на откраднат предмет, или уведомяваме ФБР, или се намесваме. Зависи от случая, а няма два еднакви.
— Намесвате се?
— Да. Мърсър, не забравяй, че си имаме работа с крадец, който крие нещо ценно, нещо, което клиентът ни е застраховал за голяма сума. Което прави всяко създало се положение доста напрегнато. Часовникът не спира да тиктака, а ние сме длъжни да проявяваме огромно търпение. — Още една малка глътка. Илейн внимателно подбираше думите. — Полицията и ФБР трябва да се съобразяват с неща като вероятен мотив и заповеди за обиск, но ние невинаги сме ограничавани от такива формалности.
— Значи просто нахлувате с взлом?
— Никога не е с взлом, но понякога нахлуваме. Само с цел проверка и отнемане на крадената вещ. Малко са сградите, в които не можем да проникнем, а по отношение на укриването на плячката много крадци не са толкова умни, колкото си въобразяват.
— Подслушвате ли телефони? Прониквате ли хакерски в компютри?
— Ами да кажем, че понякога го правим.
— Значи престъпвате закона?
— Наричаме ги мерки в сивата зона. Слушаме, проникваме, установяваме и след това в повечето случаи информираме ФБР. Те правят, каквото правят, с нужните заповеди за обиск и предметът на изкуството се връща на собственика. Крадецът отива в затвора, а агентите на ФБР си приписват всички заслуги. Всички са доволни, може би с изключение на крадеца, но ние не се интересуваме особено от неговите чувства.
След третата глътка джинът започна да действа и Мърсър се поотпусна.
— Ако толкова те бива, защо просто не се промъкнеш в трезора на Кейбъл и не провериш какво съдържа?
