— Тръпки ме побиват, разберете. Професионални шпиони ровят в миналото ми. Ами настоящето? Какво ви е известно за положението ми в службата?
— Договорът ви е прекратен.
— Значи ми трябва работа?
— Така допускам.
— Това не е публично достояние. Откъде знаете кого наема и уволнява Университетът на Северна Каролина?
— Имаме си източници.
Мърсър се намръщи и бутна салатата си встрани. Скръсти ръце пред гърдите си и се вторачи намръщено в госпожа Шелби.
— Не мога да се отърся от усещането за нахлуване в личното ми пространство.
— Моля ви, Мърсър, изслушайте ме.
— Относно?
— Предложението ни за работа. Ако откажете, просто ще изчезнем и ще изхвърлим папката за вас. Никога няма да разкрием информацията.
— Каква е работата?
Илейн лапна малка хапка и дъвка дълго. Отпи глътка вода и каза:
— Да се върнем на ръкописите на Фицджералд. Според нас са скрити на остров Камино.
— И кой ги крие?
— Нуждая се от уверението ви, че каквото обсъждаме сега, ще остане строго поверително. Много е заложено на карта и ако новината се разчуе, вредата ще бъде непоправима не само за клиента ни и за Принстън, а за самите ръкописи.
— На кого бих могла да кажа, по дяволите?
— Моля ви, просто ми дайте думата си.
— Поверителността изисква доверие. Защо да вярвам на вас? В момента вие и фирмата ви ми изглеждате доста подозрителни.
— Разбирам. Но, моля ви, чуйте историята до края.
— Добре, слушам ви, но вече не съм гладна, така че говорете бързо.
— Ясно. Ходили сте в книжарница „Бей Букс“ в центъра на Санта Роса. Собственост е на някой си Брус Кейбъл.
Мърсър сви рамене и отговори:
— Да, струва ми се. Ходила съм няколко пъти с Теса като малка. Но пак ви повтарям — не съм стъпвала на острова от смъртта на баба преди единайсет години.
— Този човек има успешен бизнес и една от най-добрите независими книжарници в страната. Кейбъл е известно име в бранша и е голям мошеник. Има солидни връзки и урежда посещения на много автори на острова.
— Трябваше да отида с „Октомврийски дъжд“, но това е друга история.
— Кейбъл е и агресивен колекционер на първи издания на съвременни автори. Купува много и според нас печели сериозни пари с тази част от бизнеса си. Знае се, че търгува и с откраднати книги — един от няколкото експерти в този съмнителен бизнес. Преди два месеца надушихме следите му благодарение на информацията, която ни даде източник, близък до друг колекционер. Според нас откраднатите ръкописи на Фицджералд са при Кейбъл — платил е в брой на посредник, който отчаяно е искал да се отърве от тях.
— Апетитът ми съвсем изчезна.
— Не можем да се доберем до този тип. През последния месец имаме хора в книжарницата, които наблюдават, душат, снимат, но удряме на камък. Има голяма и красива зала на основния етаж, където са редките издания, предимно на американски автори от двайсети век, които той охотно показва на всеки сериозен купувач. Опитахме се дори да му продадем рядко издание с автограф на първия роман на Фокнър „Войнишка награда“. Кейбъл незабавно се осведоми, че тези екземпляри се броят на пръсти — има три в една колежанска библиотека в Мисури, един е собственост на изследовател на Фокнър и един е все още притежание на наследниците на писателя. Пазарната цена е някъде към четирийсет хиляди долара, а ние предложихме книгата на Кейбъл за двайсет и пет хиляди. Отначало изглеждаше заинтригуван, но после започна да задава много въпроси за произхода ?. Наистина сериозни въпроси. Накрая се уплаши и се отказа. Прояви прекалена предпазливост и така задълбочи още повече подозренията ни. Не успяваме да проникнем в неговия свят и се нуждаем от вътрешен човек.
— Аз ли?
— Да, вие. Както знаете, писателите често си вземат отпуск от университета и заминават някъде да пишат. Вие имате идеалното прикритие. На практика сте отраснали на острова. Все още притежавате част от вилата. Известна сте в литературните среди. Историята ви е напълно достоверна. Ще се върнете на брега на морето за шест месеца, за да довършите книгата, която всички очакват.
— Сещам се за не повече от трима души, които може да я очакват.
— Ще ви платим сто хиляди долара за шестте месеца.
