— Хайде да пием чай — покани я собственичката и ? посочи стол до масата.
Мърсър седна. Ноел се зае да топли вода на малка печка до мраморната мивка.
— Направо се влюбих в писалището — призна Мърсър. — Но се страхувам да попитам колко струва.
Ноел се усмихна и отговори:
— За теб цената ще бъде специална, скъпа. За всички останали е три хиляди долара, но на теб ще го продам за половината.
— Въпреки това ще ми е трудно. Нека си помисля.
— Къде пишеш в момента?
— На малка маса за закуска в кухнята с изглед към океана, но не се получава. Не съм сигурна дали заради масичката или заради океана, но думите просто не идват.
— За какво е книгата?
— Не съм сигурна. Опитвам се да започна нов роман, но не върви добре.
— Дочетох „Октомврийски дъжд“ и го намирам за превъзходен.
— Много си мила.
Мърсър беше трогната. Откакто беше пристигнала на острова, се беше запознала с трима души, които се изказаха хвалебствено за дебютния ? роман, и това ? подейства по-насърчаващо от всичко друго през последните пет години.
Ноел подреди порцеланов чаен сервиз на масата и сръчно наля чая в две еднакви чаши. И двете си добавиха бучка захар, но не и мляко и докато разбъркваха, Ноел попита:
— Говориш ли за работата си? Питам те, защото повечето писатели говорят твърде много за нещата, които пишат или които искат да напишат, но има хора, за които това е трудно по някаква причина.
— Предпочитам да не го правя, особено за онова, с което се занимавам в момента. Дебютният роман ми се струва остарял и старомоден, все едно съм го написала преди много години. В редица отношения е проклятие да издадеш книга толкова млад. Очакванията са високи, натискът е голям, литературният свят очаква от теб някакъв шедьовър. А минават няколко години и книга няма. Многообещаващата звезда е почти забравена. След „Октомврийски дъжд“ първата ми агентка ме посъветва бързо да издам втори роман. Твърдеше, че тъй като критиката е харесала първия, със сигурност ще отхвърли втория, какъвто и да е, затова било по-добре да се задействам и да изтърпя лошия късмет. Съветът ? сигурно беше добър, но проблемът е, че нямах втори роман. Мисля, че продължавам да търся.
— Какво търсиш?
— История.
— Повечето писатели твърдят, че героите идват най-напред. Когато те са вече на сцената, някак се намества и сюжетът. А при теб не е ли така?
— Още не.
— Какво вдъхнови „Октомврийски дъжд“?
— Когато бях в колежа, прочетох историята на изчезнало дете, което така и не било открито, и как това се отразило на семейството. Беше невероятно тъжна и запомняща се, но и красива в редица отношения. Не можех да я забравя, затова я заех, населих я с изцяло измислени персонажи и написах романа за по-малко от година. Сега ми е трудно да повярвам, че съм работила толкова бързо. Навремето с нетърпение очаквах всяка сутрин, първата чаша кафе и следващата страница. Вече не се получава.
— Сигурна съм, че ще се получи. Дошла си на идеалното място за писане.
— Ще видим. Честно казано, Ноел, имам нужда да продам малко книги. Не ми се преподава, не искам да си търся и работа. Обмислях дори дали да не пиша под псевдоним, да бълвам криминални истории или нещо, което може би ще се продава.
— В това няма нищо лошо. Продай малко книги, после ще можеш да пишеш каквото си пожелаеш.
— Планът постепенно се оформя.
— Говорила ли си с Брус?
— Не. За какво?
— Той познава бизнеса и света на изкуството от всеки ъгъл. Чете всичко, познава стотици писатели, агенти и редактори, които често го питат за мнението му, не непременно за съвета му. Той не дава съвети, освен ако човек изрично не го помоли. Харесва те, възхищава се на работата ти и сигурно ще ти бъде от полза.
Мърсър сви рамене, за да покаже, че в идеята може би има хляб. Вратата се отвори и Ноел въздъхна:
— Извинявай, но сигурно имам клиент.
Стана от масата и изчезна. Няколко минути Мърсър отпиваше от чая си и се чувстваше като измамница. Не беше дошла в магазина да купува мебели, да си бъбри за писане или да се преструва, че е поредната самотна и притеснена писателка, която си търси приятели. Не, беше тук, за да души за сведения, които да предаде на Илейн и тя от своя страна евентуално да използва срещу Брус или Ноел. Остра болка проряза корема ?, догади ? се. Тя изчака да
