го беше чувала да разказва в отегчителни подробности за спортните си занимания, беше очевидно, че този мъж се поддържа. След две продължителни вечери Мърсър знаеше, че Брус яде малко и пие умерено. Същото важеше за Ноел. Хубавата храна беше важна и за двамата, а порциите им винаги бяха направо миниатюрни.
Брус носеше бутилка шампанско — доказателство, че не обича да си губи времето. Съпругата (или партньорката) му беше заминала предишния ден, а той вече беше готов за следващата възможност. Или поне така предполагаше Мърсър.
Тя го посрещна на прага и го разведе. Беше оставила двете книги върху масата за закуска, където се опитваше да пише романа си.
— Явно ще пием шампанско — каза домакинята.
— Просто подарък за добре дошла — отговори той. — Да го опитаме по-късно?
— Ще го сложа в хладилника.
Брус седна на масата и се вторачи в книгите като омагьосан.
— Може ли?
— Разбира се. Най-обикновени стари книги от библиотеката, нали така? — засмя се тя.
— Ни най-малко.
Той внимателно взе „Затворникът“ и я погали като рядка скъпоценност. Без да я разгръща, огледа обложката отпред, отзад и гръбчето. Потърка я и промърмори сякаш на себе си:
— Обложката на първото издание, гладка и неизбеляла, без нищо скъсано и без петна. — Бавно отгърна на титулната страница. — Първо издание на Ел Ес Ю Прес от януари осемдесет и пета година. — Разлисти още две страници и затвори книгата. — Много хубав екземпляр. Чела ли си я?
— Не, но съм чела някои от криминалните романи на Бърк.
— Нали предпочиташе жените?
— Да, но не чета само тях. Ти познаваш ли автора?
— О, да. Идвал е два пъти в книжарницата. Страхотен човек.
— И имаш два екземпляра от това първо издание?
— Да, но винаги търся още.
— Какво ще правиш с него, ако го купиш?
— Продава ли се?
— Може би. Нямах представа, че тези две книги са толкова ценни.
— Бих ти предложил пет хиляди долара за тази, а после ще се опитам да я продам за два пъти повече. Имам доста клиенти, сериозни колекционери, и се сещам за двама-трима, които с радост биха я добавили към колекцията си. Ще се пазарим няколко седмици. Ще смъкна малко. Те може да завишат малко, но няма да падна под седем хиляди. Ако не получа толкова, ще заключа книгата в сутерена за пет години. Първите издания са прекрасна инвестиция, защото вече няма как да отпечатат повече бройки.
— Пет хиляди долара — повтори Мърсър, видимо изумена.
— Тутакси.
— Може ли да се пазаря?
— Да, но повече от шест няма да дам.
— И никой няма да пита откъде е книгата? Така де, няма да я проследят до мен и Теса, нали?
Въпросът разсмя Брус.
— Не, разбира се. Това е моят свят, Мърсър. В играта съм от двайсет години. Книгите са изчезнали преди десетилетия и никой нищо няма да заподозре. Ще ги продам по частна линия на свои клиенти и всички ще бъдат доволни.
— Не се ли пазят официални данни?
— Къде? Кой ще следи всички първи издания в страната? Книгите не оставят следи, Мърсър. Много от тях се предават от човек на човек като бижута — невинаги се знае къде са, ако ме разбираш.
— Всъщност не разбирам.
— Без да има нужда да се доказва право по наследство.
— А, ясно. А случва ли се да бъдат откраднати или препродадени?
— Случва се. Аз отказвам стоката, ако произходът ? е прекалено съмнителен, но няма как от пръв поглед да познаеш дали една книга е открадната. Да вземем „Затворникът“. Първият тираж е малък. Постепенно се изчерпва и останалите екземпляри, особено ако са в добро състояние, стават все по- ценни. Въпреки това на пазара има много такива, които са еднакви или поне са били еднакви, когато са излезли от печатницата. Много книги се предават от колекционер на колекционер. Допускам, че някои са откраднати.
— Може ли да понахалствам и да попитам кое е най-ценното ти първо издание?
