12
Илейн и екипът ? пристигнаха, след като се стъмни и вече беше твърде късно за среща. В девет часа на следващата сутрин Мърсър стигна по брега до дъсчената пътека пред апартамента им. Илейн седеше на стълбите с чаша кафе, заровила стъпала в пясъка. Стисна ръката ? силно, както обикновено, и отсече:
— Добра работа!
— Ще видим — отговори Мърсър.
Влязоха в апартамента, където ги очакваха двама мъже — Греъм и Рик.
Седяха на масата в кухнята. Пред тях имаше чаши с кафе и някаква кутия. В нея, както скоро щеше да научи Мърсър, бяха инструментите на занаята. Микрофони, подслушватели, предаватели и камери, толкова мънички, че тя се запита възможно ли е изобщо да заснемат някакъв образ. Двамата започнаха да вадят различни устройства и да обсъждат предимствата, недостатъците и възможностите на всяко.
Илейн изобщо не попита Мърсър дали е склонна да носи скрита камера. Просто прие за даденост, че тя ще го направи, което бе доста дразнещо. Докато Греъм и Рик говореха, Мърсър усети как стомахът ? се свива на топка. Накрая се обади:
— Законно ли е? Да снимаш някого без позволението му?
— Не е незаконно — отговори Илейн с уверена усмивка. Ама че глупост. — Не повече, отколкото да снимаш някого на публично място. Не се изисква разрешение, не си длъжен да го правиш публично достояние.
Обади се Рик, по-възрастният от двамата:
— Не можеш да запишеш телефонен разговор, без съвсем ясно да изразиш намерението си, но правителството още не е приело закон, който да забранява наблюдението с видеокамера.
— Навсякъде и по всяко време освен в частен дом — додаде Греъм. — Само вижте колко охранителни камери наблюдават сградите, тротоарите и паркингите. Не им трябва разрешение, за да заснемат когото и да било.
Илейн, която владееше положението и беше по-високопоставена в йерархията от двамата мъже, каза:
— Харесва ми този шал с халката. Да опитаме с него.
Шалът беше пъстра смесица от цветове и изглеждаше скъп. Мърсър го сгъна на три и го нагласи на шията си. Рик ? подаде халката — златиста закопчалка със ситни фалшиви камъчета, и Мърсър прокара краищата на шала през нея. Доближавайки се прекалено близо, Рик огледа закопчалката, като я потупваше с миниатюрна отвертка.
— Ще сложим камерата ето тук и ще бъде на практика незабележима — заяви той.
— Колко голяма е камерата? — попита Мърсър.
Греъм ? я показа — нелепо миниатюрен уред, по-малък от стафида.
— И това е камера? — попита Мърсър.
— С висока разделителна способност. Ще ти покажем. Подай ми халката.
Мърсър я плъзна надолу по шала и я подаде на Рик. Двамата с Греъм си сложиха два еднакви чифта лупи и сведоха глави.
— Знаеш ли къде ще ходите на обяд? — попита Илейн.
— Не, той не ми каза. Трябва да се срещна с Джейк в магазина на Ноел в единайсет, после ще отида в книжарницата при Брус. Обядът ще е след това, но не знам къде. Как да използвам това нещо?
— Ти няма да правиш нищо, просто се дръж нормално. Рик и Греъм ще активират камерата от разстояние. Ще бъдат в бус близо до книжарницата. Няма да има звук, камерата е твърде малка, затова не се тревожи какво се говори. Нямаме представа какво има в двата сутерена, затова се опитай да огледаш навсякъде. Търси врати, прозорци и още камери.
— И някакви сензори за охранителната система по вратите — додаде Рик. — Почти сигурни сме, че няма такива, които да водят навън. И двете помещения, изглежда, са изцяло под земята и отвън няма стълби надолу към тях.
— Това е първото ни надникване вътре и като нищо може да остане единственото. Всичко е от огромно значение, но търсим ръкописите — купчини хартия, по-големи от отпечатаните книги.
— Знам какво е ръкопис.
— Разбира се. Търси чекмеджета, шкафове, всяко място, където евентуално се побират.
— Ами ако той забележи камерата? — попита Мърсър малко напрегнато.
Двамата мъже изсумтяха. Невъзможно.
