винаги е дванайсет градуса. Ясно е, че няма и слънце.
Шкафовете бяха от дебел метал и имаха стъклени вратички, затова гърбовете на книгите се виждаха. Във всеки имаше по шест рафта, като долните бяха на малко повече от половин метър от пода, а горните стигаха на десетина сантиметра над главата на Мърсър, значи на около метър и осемдесет, предположи тя. Рик и Греъм щяха да се съгласят.
— Къде са първите издания на Теса? — попита Мърсър.
Той се приближи към задната стена и пъхна ключ в тесен страничен панел. Когато го завъртя, нещо изщрака и всичките шест стъклени вратички се отвориха. Брус посегна към втората отгоре.
— Ето ги — извади той „Затворникът“ и „Кървав меридиан“. — На сигурно място в новия си дом.
— На много сигурно — съгласи се тя. — Много впечатляващо, Брус. Колко книги има тук, долу?
— Няколкостотин, но не всичките са мои. — Той посочи стената до вратата. — Тези съхранявам за клиенти и приятели. Някои са тук на нещо като отговорно пазене. Един от клиентите ми се развежда и крие книгите си тук. Сигурно ще ме призоват и ще ме замъкнат в съда, и няма да е за пръв път. Аз винаги лъжа, за да предпазя клиентите си.
— А какво е това? — попита Мърсър и посочи висок и доста обемист шкаф в ъгъла.
— Сейф, където държа истински ценните си придобивки.
Брус набра кода на панела — Мърсър се постара да се извърне тактично — и дебелата врата се отключи. Брус я отвори. Горе в средата имаше три рафта, до един заети от книги, които на пръв поглед изглеждаха фалшиви, някои със заглавия със златни букви. Брус внимателно издърпа книга от средния рафт и попита:
— Знаеш ли какво е „черупка“?
— Не.
— Предпазна кутия, изработена специално за всяка книга. Ясно е, че тези книги са отпечатани в различен формат, затова и черупките им са различни. Ела насам.
Обърнаха се и пристъпиха към малката маса в средата на помещението. Брус остави кутията върху масата, отвори я и предпазливо извади книгата. Обложката ? беше обвита в прозрачен ламинат.
— Това е първият ми екземпляр на „Спасителят в ръжта“. Наследих го от баща си преди двайсет години.
— Значи имаш два?
— Не, имам четири. — Той отгърна на предния форзац и ? посочи лекото обезцветяване. — Малко избеляване тук, една-две резки по обложката, но иначе е хубав екземпляр.
Брус остави книгата и кутията на масата и се върна към сейфа. В този момент Мърсър се обърна натам, за да осигури на Рик и на Греъм пълна фронтална видимост. На дъното, под трите рафта с най-редки книги имаше четири чекмеджета, които в момента бяха плътно затворени.
Ако Брус наистина държеше ръкописите, те трябваше да бъдат тук. Или поне така си мислеше тя.
Той остави друга кутия върху масата и каза:
— Това е най-новото издание от четирите, с автографа на Селинджър. — Отвори кутията, извади книгата и отгърна на титулната страница. — Няма посвещение, няма дата, само автограф от него, който е рядкост, както ти обясних. Просто е отказвал да подписва книгите си. Полудял е, не си ли съгласна?
— Така казват — отговори Мърсър. — Красиви са.
— Да — съгласи се Брус, все още галейки книгата. — Понякога, когато имам тежък ден, се промъквам тук, заключвам се в тази стая и вадя книгите. Опитвам се да си представя какво би било да съм на мястото на Селинджър през петдесет и първа година, когато излиза първият му роман. Дотогава е издал няколко разказа, два в „Ню Йоркър“, но не е известен. „Литъл Браун“ са пуснали първоначално тираж десет хиляди, а сега от книгата се продават един милион броя годишно на шейсет и пет езика. Той не е подозирал какво предстои. Книгата го е направила богат и известен, но той не е понасял публичното внимание. Повечето специалисти са на мнение, че е превъртял.
— Преподавах го в часовете си преди две години.
— Значи го познаваш добре?
— Любимият ми роман е. Но въпреки това предпочитам писателки, и то още живи.
— А искаш ли да видиш най-рядката книга, написана от жена, жива или мъртва, която притежавам?
— Разбира се.
Той се върна до сейфа. Мърсър заснемаше всяка негова стъпка и дори леко се отмести за още едно фронтално изпълнение с малката камера. Брус намери книгата и се върна до масата.
— Какво ще кажеш за Вирджиния Улф и „Собствена стая“? — Брус отвори кутията и извади книгата. — Издадена е през хиляда деветстотин двайсет и девета година. Първо издание, почти безукорен екземпляр. Намерих го преди дванайсет години.
