че моментът е настъпил. И причината ? беше основателна — нямаха достатъчно доказателства да убедят федерален съдия, че Кейбъл държи ръкописите, заключени в сутерена си. В момента разполагаха със сигнал от източник в Бостън, четирийсетминутно видео от мястото и няколко снимки, извадени от видеото. Според двамата им адвокати във Вашингтон това просто не беше достатъчно, за да издействат заповед за обиск.
А и както винаги, когато федералните се намесеха, те вземаха всичко в свои ръце и променяха правилата. В момента не знаеха нищо за Брус Кейбъл и не подозираха за къртицата, която Илейн беше внедрила. Илейн искаше да запази това положение възможно най-дълго.
Един от сценариите, предложен от Рик, но неособено въодушевено, беше отвличане на вниманието с палеж. Да предизвикат малък пожар по някое време след полунощ на приземния етаж на книжарницата и когато завие алармата и пръскачките изригнат, да влязат в сутерена през магазина на Ноел, да разбият сейфа и да вземат ръкописите. Рисковете бяха многобройни, не на последно място извършването на няколко престъпления.
Ами ако „Гетсби“ не беше там? Ако той и приятелчетата му бяха скрити другаде на острова или в страната? Кейбъл щеше да се уплаши и да разхвърля ръкописите по цялото земно кълбо, ако вече не го беше направил.
Илейн отхвърли плана почти веднага след като Рик го предложи. Часовникът наистина тиктакаше, но още имаха време, а тяхното момиче се справяше чудесно. За по-малко от четири седмици Мърсър се беше сближила с Кейбъл и беше проникнала в обкръжението му. Беше спечелила неговото доверие и им беше осигурила четирийсет минути ценен видеоматериал и стотици снимки. Затягаха примката или поне така си мислеха. Щяха да продължат да бъдат търпеливи и да чакат. Все нещо щеше да се случи.
Бяха отговорили на един съществен въпрос. Бяха обсъждали евентуалните причини търговец на книги от малко градче, който работи в стара сграда, да държи толкова неистово на сигурността. И тъй като беше основният им заподозрян, всичко, което той правеше, пораждаше още повече подозрения. Малката крепост в сутерена му се използваше за скривалище на незаконно придобита плячка, нали така? Не непременно.
Вече знаеха, че там, долу, има много ценни книги. Следобед Мърсър им разказа, че освен четирите книги от първото издание на „Спасителят в ръжта“ и една „Собствена стая“ има още петдесетина книга в предпазни „черупки“, спретнато подредени по рафтовете на сейфа. Само в трезора имаше няколкостотин книги.
Илейн беше в бранша повече от двайсет години и беше изумена от притежанията на Кейбъл. Тя се беше занимавала с наложили се книжарници за редки книги и ги познаваше добре. Те продаваха и купуваха, използваха каталози, уебсайтове и всякакви маркетингови средства, за да подпомагат търговията си. Колекциите им бяха обширни и добре рекламирани. Тя и екипът ? често се питаха дали по-дребен играч като Кейбъл може да набави един милион долара за ръкописите на Фицджералд. Сега имаха отговор и на този въпрос. Той разполагаше със средствата.
Седма глава
Момиче за уикенда
1
Поканата беше за вечеря без алкохол. Защото Анди Адам също беше поканен и Брус настояваше тази вечер да не се поднася алкохол. А и защото писателката, пристигнала да представи книгата си, някоя си Сали Аранча, се беше отказала от алкохола преди няколко години и предпочиташе да страни от него.
По телефона Брус осведоми Мърсър, че на Анди му предстои отново да влезе в клиника и отчаяно се старае да остане трезвен, докато го заключат. Мърсър прояви услужливост и охотно се съгласи да спазва правилата.
Госпожа Аранча очарова публиката си от петдесетина човека, като представи творбата си и прочете кратък откъс от нея. Градеше си име в криминалната литература с поредица за жена частен детектив в Сан Франциско, нейния роден град. Мърсър беше прегледала книгата следобед и докато гледаше и слушаше Сали, си даде сметка, че главната героиня много прилича на самата писателка: на четирийсет и няколко, бивша алкохоличка, разведена, без деца, умна и с бърза мисъл, съобразителна и корава и, разбира се — много привлекателна. Издаваше книга веднъж годишно, правеше големи рекламни обиколки и винаги се отбиваше в „Бей Букс“, обикновено докато Ноел беше извън града.
След представянето четиримата отидоха пеша до „Льо Роше“, малък френски ресторант с добро име. Брус побърза да поръча две бутилки газирана вода и върна винения лист на сервитьорката. Анди се озърна няколко пъти към другите маси. Изглежда, страшно му се искаше да вземе чаша вино, но просто добави резенче лимон към водата си и се успокои. Спореше с издателя си относно договора за най-новата си книга, защото авансът беше по-малък, отколкото за предходните. С приятно чувство за хумор и самоирония разказа как обикалял от издател на издател в Ню Йорк и на всички им било дошло до
