— Не, изключих я. Ще я активирам отново, когато влезеш в книжарницата. Не прави нищо различно. Камерата работи безупречно, а ти ни засне много материал. Адски се радваме на свързващата врата между двата сутерена. Сега се приближи колкото се може повече от другата страна.
— Лесна работа. Предполагам, че ще излезем от книжарницата и ще отидем пеша на обяд. Ще държите ли камерата включена?
— Не.
— Ще седя срещу Кейбъл на масата най-малко един час. Не се ли тревожите, че може да забележи нещо?
— След сутерена иди в тоалетната, онази горе на основния етаж. Свали шала и халката и ги пъхни в чантата си. Ако те попита нещо, обясни, че ти е станало много топло.
— Това ми допада. Нямаше да ми е лесно да обядвам с насочена към физиономията му камера.
— Добре. Сега тръгвай, аз ще те последвам.
Мърсър влезе в книжарницата в дванайсет без десет и видя Брус да подрежда списанията на една стойка до входа. Днешният му костюм беше в мек син оттенък. Засега Мърсър беше забелязала шест различни нюанса на костюмите му, а подозираше, че има и още. Папийонката беше яркожълта с мотив пауново перо. Както винаги, мръсни мокасини от шевро на босо. Никога не носеше чорапи. Той се усмихна, целуна я по бузата и я увери, че изглежда чудесно. Тя го последва в помещението на първите издания и той взе един плик от бюрото.
— Десет хиляди за двете книги, които Теса е взела от библиотеката преди трийсет години. Какво ли би казала?
— Би попитала: „А къде е моят дял от печалбата?“.
Брус се засмя.
— Ще има печалба. Двама мои клиенти искат „Затворникът“, затова ще ги накарам да наддават помежду си и ще спечеля две хиляди и петстотин само с няколко телефонни разговора.
— Просто така?
— Е, невинаги се получава, но този път ми провървя. Затова обичам този бизнес.
— Един въпрос — за онзи идеално запазен екземпляр на „Спасителят в ръжта“, за който ми спомена. Ако решиш да го продадеш, колко ще поискаш?
— Значи и на теб започва да ти харесва бизнесът, а?
— Не, ни най-малко. Никак ме няма за деловите неща. Просто ми е любопитно, това е.
— Миналата година отказах осемдесет хиляди. Книгата не се продава, но ако нещо ме принуди да я пусна на пазара, ще започна от сто хиляди долара.
— Не е лоша сделка.
— Каза, че искаш да я видиш.
Мърсър сви рамене уж безразлично и подметна:
— Разбира се, ако не си много зает.
Очевидно Брус искаше да се изфука с книгите си.
— Никога не съм твърде зает за теб. Ела с мен.
Минаха покрай стълбите, през детския сектор и отидоха в дъното на магазина. Стълбите надолу се намираха зад заключена врата, която беше малко встрани и по всичко личеше, че се използва рядко. Камера наблюдаваше високо от ъгъла. Върху нея беше прикрепен сензор от охранителната система. Брус отключи секретната брава и завъртя старата топка. Отвори вратата и запали лампата.
— Внимавай — предупреди я той и заслиза.
Мърсър поизостана — внимаваше, както я беше посъветвал. Долу той щракна друг ключ за осветление.
Помещението беше разделено на няколко части. В предната, по-голямата, бяха стълбите и голямата метална врата към сутерена на Ноел, както и редици стари дървени рафтове, огънати под тежестта на хиляди нежелани книги, шпалти и сигнални бройки.
— Наричам го гробището — поясни Брус и махна с ръка към бъркотията. — Всеки магазин си има стая за боклуци.
Направиха няколко крачки към задната част и спряха до стена от сгурбетонни блокчета, явно добавена много след построяването на сградата. Минаваше по височина и ширина на помещението и отвсякъде прилепваше плътно. До нея имаше друга метална врата с контролен панел. Докато Брус набираше кода, Мърсър забеляза камерата, която висеше от стара греда и сочеше към вратата. Нещо избръмча и изтрака, двамата минаха през вратата и запалиха лампите. Температурата беше чувствително по-ниска.
Покрай стените имаше големи шкафове. Мърсър видя лъскав бетонен под и окачен таван от някакъв фиброзен материал, който бе неспособна да опише. Но го засне за специалистите.
След час щяха да предположат, че помещението е широко дванайсет метра и дълго почти толкова. Беше просторно, с красива маса по средата, таван на два метра и половина височина, стегнати сглобки. Всичко сочеше, че е херметически затворено, сигурно и защитено от пожар.
— Книгите се увреждат от светлина, топлина и влага, затова тези три неща трябва да се контролират. Тук няма почти никаква влага и температурата
