— Няма, защото не може да я види — отговори Илейн.
Рик подаде халката на Мърсър и тя отново промуши краищата на шала.
— Активирам — каза Греъм и затрака по клавишите на лаптопа.
— Изправи се и бавно се завърти, ако обичаш — помоли я Рик.
— Разбира се.
Докато Мърсър го правеше, Илейн и момчетата се бяха вторачили в екрана.
— Забележително — промърмори Илейн по-скоро на себе си. — Ела да погледнеш, Мърсър.
Застанала до масата с лице към входната врата, Мърсър сведе очи към екрана и се учуди на кристалния образ. Канапето, телевизорът, креслото, дори евтиният килим отпред се виждаха съвсем ясно.
— И всичко с такава миниатюрна камера — изуми се тя.
— Никакъв проблем, Мърсър — каза Илейн.
— Шалът не подхожда на дрехите ми.
— Какво ще облечеш? — попита Илейн и се пресегна към чанта, от която извади пет-шест шала.
— Най-обикновена червена лятна рокля. Нищо особено.
13
Джейк отвори входната врата и заключи след нея. Представи се и каза, че познава Ноел от години. Имаше загрубели и мазолести ръце, бяла брада и вид на трудолюбив човек, който цял живот е бил сред чукове и инструменти. Говореше рязко и обясни, че писалището вече е в сутерена. Мърсър го последва надолу по стълбите, бавно и на разстояние, като се опитваше да не забравя, че всичко пред нея се заснема и анализира. Тя слезе по десетте стъпала с длан върху перилата и се озова в дълго и претъпкано помещение. То вървеше по цялата дължина на магазина, който, както Мърсър прекрасно знаеше, беше широк тринайсет метра и дълбок петдесет, както и книжарницата в съседство. Таванът беше нисък, не повече от два метра и половина, а подът беше от груб бетон. Покрай стените безразборно бяха натрупани всякакви разглобени, счупени, недовършени и неподхождащи си мебели и предмети. Мърсър небрежно се поразходи, въртейки се във всички посоки.
— Значи тук държи Ноел хубавите работи — каза тя, но Джейк нямаше чувство за хумор.
Сутеренът беше добре осветен. В дъното имаше някакво помещение. И най-важното — виждаше се врата в тухлената стена между стаята и съседния сутерен, където Илейн Шелби и нейната загадъчна фирма предполагаха, че господин Кейбъл крие своето съкровище. Тухлената стена беше стара и пребоядисвана многократно. В момента беше тъмносива, но вратата беше много по-нова. Беше метална и масивна и имаше два сензора от охранителната система в горните ъгли.
Екипът на Илейн знаеше, че двата магазина са с почти еднаква ширина, дължина, височина и разположение. Намираха се в една и съща сграда, построена сто години по-рано и на практика разделена на две при отварянето на книжарницата през 1940 г.
Седнали в бус от отсрещната страна на улицата и вторачени в лаптопите си, Рик и Греъм се зарадваха на вратата между двете помещения. На канапето в апартамента Илейн реагира по същия начин. Браво, Мърсър!
Писалището беше в средата на помещението. Под него бяха разстлани вестници, въпреки че на пода имаше с години напластявана боя. Мърсър го разгледа внимателно, сякаш бе някакво ценно притежание, а не пионка в играта им. Джейк извади палитра за цветовете и двамата обсъдиха няколко варианта, но на Мърсър все нещо не ? харесваше. Накрая се спря на пастелносиньо, което Джейк щеше да положи на тънък слой, за да създаде впечатление за нещо старо. Той нямаше нюанса в пикапа си и щеше да му отнеме няколко дни да го набави.
Страхотно. Мърсър винаги можеше да дойде отново, за да види как върви работата. Пък и кой знае? С играчките от арсенала на Рик и Греъм следващия път, току-виж, камерите бяха в обиците ?.
Тя попита дали долу има тоалетна и Джейк кимна към дъното. Мърсър се забави, докато я намери, после докато се върне обратно отпред, където той вече обработваше с шкурка плота на писалището ?. Когато Джейк се наведе, Мърсър се озова точно срещу металната врата и я засне съвсем ясно. Възможно беше да има обаче скрита камера, която наблюдава нея, нали така? Отдръпна се, впечатлена от собствената си преценка за положението и от растящия си опит. В крайна сметка от нея можеше и да се получи свестен шпионин.
Раздели се с Джейк на входната врата и заобиколи по уличката до малък кубински деликатесен магазин, в който си поръча студен чай и седна на една маса. След няма и минута Рик влезе и си купи безалкохолно. Седна срещу нея, усмихна се и прошепна:
— Идеална работа.
— Явно ми идва отвътре — отговори Мърсър и топката в стомаха ? тутакси изчезна. — Камерата включена ли е?
