гуша от него. Бил ги подвеждал до един. Докато се занимаваха с ордьоврите си, Сали разказа за мъките да си намери издател. Първият ? роман бил отхвърлен от десетина агенти и още повече издатели, но тя продължила да пише. И да пие. Първият ? брак се разпаднал, когато спипала мъжа си в изневяра, и животът ? тръгнал надолу. Вторият и третият ? роман също били отхвърлени. За щастие, се намесили приятели и тя намерила сили да престане да пие. В четвъртия си роман се върнала към криминалния жанр, създала главната си героиня и изведнъж агентите започнали да я търсят. Откупили правата за филмирането и Аранча се изстреляла нагоре. Сега, след вече осем книги, поредицата беше наложена и популярността ? растеше.
Сали разказваше историята си с намек за самодоволство и Мърсър не успя да овладее леката си завист. Сали се занимаваше само с писане. Приключила беше с нископлатената работа и заемите от родителите и пишеше по една книга годишно. Звучеше лесно. И Мърсър охотно би признала, че всеки писател, с когото се е срещала, изпитва някаква завист — такива си бяха.
Разговорът неочаквано се насочи към пиенето и Анди призна, че има проблеми. Сали изрази съчувствие, но и строгост. И му даде съвет. Самата тя беше трезва вече седем години и промяната беше спасила живота ?. Говори разпалено и Анди ? благодари за откровеността. Мърсър имаше чувството, че се намира на среща на „Анонимните алкохолици“.
Очевидно Брус много харесваше госпожа Аранча и в хода на вечерята Мърсър усети, че не се радва на внимание от негова страна. Не ставай глупава, каза си тя, те се познават от години. Но след като ? хрумна тази мисъл, вече не можеше да се отърси от нея и всичко стана още по-очевидно — поне за Мърсър. Брус няколко пъти докосна Сали — нежно потупване по рамото, задържане на дланта му там.
Пропуснаха десерта и Брус плати сметката. Докато крачеха по главната улица, той каза, че трябва да се отбие в книжарницата да нагледа нощния служител. Сали отиде с него. Всички си пожелаха „лека нощ“, а Сали обеща на Мърсър да ? изпрати имейл и да поддържат връзка. Мърсър вече се отдалечаваше, когато Анди попита:
— Ей, имаш ли време за едно питие?
Тя спря и се обърна към него.
— Не, Анди, идеята не е добра. Не и след вечеря.
— Кафе, не алкохол.
Беше малко след девет и Мърсър нямаше какво да прави. Може би кафето с Анди щеше да запълни вечерта. Пресякоха и влязоха в празно кафене. Баристата ги осведоми, че затваря след половин час. Поръчаха си по чаша безкофеиново кафе и седнаха на маса на открито. Срещу книжарницата. Няколко минути по-късно Сали и Брус излязоха и поеха по улицата в посока Марчбанкс Хаус.
— Тя ще пренощува в дома му — отбеляза Анди. — Много писателки го правят.
Мърсър обмисли думите му и попита:
— Ноел фигурира ли в този план?
— Ни най-малко. Брус си има любимки. Ноел си има свои любимци. Най-горе в кулата има кръгла стая, известна като Писателската стая. Оживена дейност кипи там.
— Май не разбирам — каза Мърсър, при все че идеално разбираше.
— Имат отворен брак, Мърсър, приемат и дори насърчават съществуването на други партньори. Допускам, че се обичат, но правила няма.
— Доста е странно.
— Не и за тях. Изглеждат щастливи.
Най-сетне потвърждение на някоя от клюките, с които разполагаше Илейн.
— Една от причините Ноел да прекарва толкова много време във Франция е, че отдавна има любовник там. Мисля, че и той е женен.
— Ама защо не! Разбира се, че ще е женен.
— Ти никога не си била омъжена, нали?
— Не.
— Е, аз опитах два пъти и не съм сигурен, че го препоръчвам. А излизаш ли с някого в момента?
— Не. Последното ми гадже си тръгна преди година.
— Запозна ли се с някой интересен човек тук?
— Разбира се. С теб, Брус, Ноел, Майра, Лий, Боб Коб. Има много интересни хора.
— А с някой, с когото ти се иска да излезеш на среща?
Той беше с петнайсет години по-възрастен от нея и пиеше здравата, биеше се по баровете и си имаше белези за доказателство. Този грубиян не предлагаше нищо интересно.
— Да не би да ме сваляш, Анди?
— Не. Просто си мислех да те изведа на вечеря някой път.
— А не заминаваш ли скоро за… как се изрази Майра… „лагер без пиячка“?
— След три дни и адски се старая да остана трезвен дотогава. Не е лесно. Всъщност сърбам хладко кафе без кофеин и се опитвам да си представя, че
