богата закуска. Към острова се бяха устремили туристите за уикенда, затова отпред висеше табелка „Няма свободни места“.
Със собствена стая и пари в джоба Мърсър, току-виж, успееше да се съсредоточи и да напише нещо.
3
Късно в събота сутрин, докато центърът беше оживен от седмичния фермерски пазар и тълпи туристи пъплеха по тротоарите в търсене на сладолед, шоколадов фъдж, а може би дори маса за обяд, Дени влезе в „Бей Букс“ за трети път тази седмица и разгледа отдела за криминални романи. По джапанки, шапка с козирка, широк спортен панталон и скъсана тениска лесно минаваше за зле облечен посетител на острова и не привличаше ничие внимание. Двамата с Рукър бяха в града от седмица, проучваха интересните места и наблюдаваха Кейбъл, което не представляваше никаква трудност за тях. Ако не беше в книжарницата, търговецът беше или някъде в града да свърши нещо, или да обядва, или си беше у дома, обикновено сам. Двамата много внимаваха, защото Кейбъл обичаше сигурността. Книжарницата и къщата му бяха целите в камери, сензори и кой знае още какво. Една погрешна стъпка можеше да предизвика катастрофа. Двамата наблюдаваха и чакаха. Напомняха си да бъдат търпеливи, макар че търпението им вече се изчерпваше. С мъчения бяха изтръгнали информация от Джоуел Рибикоф и бяха заплашили Оскар Стайн в Бостън, но това беше детска игра в сравнение със задачата, която им предстоеше. Този път може би нямаше да стане с насилие. Преди им трябваха само две имена. Сега искаха стоката. Нападение над Кейбъл, жена му или негов близък можеше да предизвика реакция, която да съсипе всичко.
4
Вторник, пети юли. Тълпите се бяха пръснали, плажът отново беше празен. Островът бавно се събуждаше под огненото слънце и се опитваше да се отърси от махмурлука на дългия празничен уикенд. Мърсър седеше на тясното канапе и четеше „Парижката съпруга“, когато получи сигнал за пристигнал имейл. Беше от Брус и гласеше:
„Отбий се в книжарницата, когато си в града“.
Тя отговори:
„Добре. Става ли нещо?“.
„Имам нещо за теб. Малък подарък“.
„Скучно ми е. Ще дойда след час-два.“
Книжарницата беше празна, когато Мърсър влезе. Служителката на щанда ? кимна, но изглеждаше твърде сънена да говори. Мърсър се качи на горния етаж, поръча лате и си взе вестник. След броени минути чу стъпки откъм стълбището. Знаеше, че са на Брус. Костюмът му днес беше жълт, с малка папийонка в зелено и синьо. Елегантен както винаги. Той си взе кафе и двамата излязоха на терасата над Трета улица. Нямаше никой друг. Настаниха се на сянка на маса под вентилатора и засърбаха кафетата си. Брус ? подаде подаръка. Очевидно беше книга, увита в синьо-бялата хартия на магазина. Мърсър разкъса хартията — „Клуб «Радост и късмет»“ на Ейми Тан.
— Първо издание с автограф — поясни Брус. — Спомена я като една от любимите си съвременни писателки, затова я издирих.
Мърсър остана безмълвна. Нямаше представа колко струва книгата и не възнамеряваше да пита, но беше ценно първо издание.
— Не знам какво да кажа, Брус.
— „Благодаря“ винаги върши работа.
— Струва ми се недостатъчно. Наистина не мога да я приема.
— Твърде късно. Вече я купих и ти я връчвам. Приеми го като подарък за добре дошла на острова.
