— В такъв случай — благодаря.
— Няма за какво. Първият тираж бил трийсет хиляди, така че книгата не е рядкост. В крайна сметка са продадени половин милион екземпляра с твърди корици.
— Авторката идвала ли е в книжарницата ти?
— Не, не ходи често на турнета.
— Това е невероятно, Брус. Не биваше.
— Но го направих и това е началото на колекцията ти.
Мърсър се засмя и остави книгата на масата.
— Не бих казала, че мечтая да колекционирам първи издания. Твърде са скъпи за мен.
— Е, и аз не бях мечтал да колекционирам. Просто се случи. — Той погледна часовника си и попита: — Гладна ли си?
— Аз съм писателка без договор и краен срок.
— Хубаво. Не съм разказвал историята често, но бих искал да ти кажа как започнах да колекционирам книги.
Брус отпи от кафето си, облегна се на стола, кръстоса крака и разказа как е намерил редките книги на покойния си баща и е взел няколко.
5
Кафето прерасна в обяд и двамата се насочиха към ресторанта на пристанището. Седнаха вътре, където беше значително по-прохладно. Както обикновено на делови обяд Брус поръча бутилка вино — днес беше шабли. Мърсър го одобри и си поръча салата, нищо друго. Той заговори за Ноел. Обясни, че му се обаждала през ден и че издирването на ценни старинни мебели вървяло добре.
Мърсър се зачуди дали да не го попита как е френският ? любовник. Все още ? беше трудно да повярва, че двамата се отнасят толкова открито към връзките си. Във Франция може и да не беше необичайно, но Мърсър не познаваше друга такава двойка. Да, познаваше хора, които изневеряваха, но пипнеха ли ги, последното, което получаваха, беше разбиране. От една страна, тя почти се възхищаваше на способността им да се обичат толкова, че да си позволяват взаимно да кръшкат, но, от друга, южняшкото ? благоприличие осъждаше непристойното им поведение.
— Искам да те попитам нещо — смени темата тя. — В книгата на Талия, и по-конкретно в историята за Зелда Фицджералд и Хемингуей, какво беше първото изречение? Как започваше разказът?
Брус се усмихна широко и изтри устни със салфетката.
— Така, така, най-сетне напредък. Сериозно ли си се заела с историята?
— Може би. Прочетох две книги за семейство Фицджералд и Хемингуей в Париж и си поръчах още няколко.
— Поръча ли си ги?
— Да, от „Амазон“. Извинявай, по-евтини са.
— Така чувам и аз. Поръчвай през мен и ще ти дам отстъпка трийсет процента.
— Но аз обичам да чета и електронни книги.
— Ах, вие от по-младото поколение — усмихна се той, отпи от виното си и каза: — Нека помисля. Мина доста време — дванайсет-тринайсет години. А Талия пренаписва книгата толкова пъти, че понякога се обърквах.
— От всичко, което прочетох досега, оставам с впечатление, че Зелда е мразела Хемингуей. Смятала го е за грубиян, за недодялан човек, който влияе зле на съпруга ?.
— Вероятно е така. Струва ми се, че в романа на Талия имаше една сцена с тримата в Южна Франция. Хадли, съпругата на Хемингуей, се е върнала в Щатите по някаква причина, а Ърнест и Скот се наливат на воля. В действителност Хемингуей неведнъж се е оплаквал от лошото пиянство на Скот. Половин бутилка вино можела да го катурне. Хемингуей обаче много държал на алкохол и бил способен да надпие всеки. На двайсет години Скот вече бил неспасяем алкохолик и така и не намалил темпото. Винаги бил готов да надигне чашката — сутрин, обед, вечер. Зелда и Хемингуей флиртували и накрая получили своя шанс следобед, когато Скот заспал в хамака. Свършили работата в стая за гости на няма и десетина метра от хъркащия Скот. Нещо такова, но пак повтарям, че това е художествена измислица, така че напиши каквото искаш. Връзката им станала доста бурна, защото Ърнест пиел все повече и Скот се опитвал да не изостава. Когато алкохолът го събарял, Ърни и жена му Зелда се търкулвали набързо в най-близкото легло. Зелда била омагьосана от Ърнест. А той се преструвал на луд по нея, но всъщност я заблуждавал по очевидни причини. Вече бил непоправим женкар. Когато се върнали в Париж и Хадли пристигнала от Щатите, Зелда искала да продължат да се забавляват, но на Ърнест му било омръзнало от нея. Неведнъж ? повтарял, че е луда. Затова я отблъснал, зарязал я и тя го намразила. Ето го романа в резюме, скъпа моя.
— И според теб това ще се продава?
