Брус се засмя и отговори:
— О, доста търговски започна да се ориентираш през последния месец. Пристигна с литературни амбиции, а вече мечтаеш за пари.
— Не искам да се връщам в класната стая, Брус, а и в момента няма опашка от колежи, които да ме търсят. Нямам нищо, нищичко освен десет хиляди долара благодарение на нехайството на Теса. Или трябва да продам малко книги, или да престана да пиша.
— Да, според мен ще се продава. Ти спомена „Парижката съпруга“ — хубава история за Хадли и Хемингуей. Вървеше много добре. Ти пишеш красиво, Мърсър, сигурен съм, че ще успееш.
Тя се усмихна и отпи от виното си.
— Благодаря. Нуждая се от насърчение.
— Всички се нуждаем.
Известно време се храниха мълчаливо. Брус вдигна чашата си и погледна виното.
— Обичаш ли шабли?
— Хубаво е.
— Обичам вино, може би прекалено. На обяд обаче е лош навик. Наистина те прави по-муден следобед.
— Затова е измислена сиестата — услужливо подхвърли Мърсър, за да го предразположи.
— Така е. Имам малък апартамент на втория етаж, зад кафенето, идеално място за следобедна дрямка.
— Това покана ли е?
— Би могло и така да се каже.
— Това ли е най-изобретателната ти свалка: „Ей, миличка, какво ще кажеш да подремнем заедно?“.
— Вършеше работа преди.
— Е, в момента не върши. — Мърсър се озърна и докосна ъгълчетата на устата си със салфетката. — Не спя с женени мъже, Брус. Правила съм го два пъти и никак не ми беше приятно. Женените мъже са бреме, което не искам да мъкна на плещите си. Освен това познавам Ноел и много я харесвам.
— Уверявам те, че на нея въобще не и пука.
— Трудно ми е да го повярвам.
Брус се усмихваше снизходително, все едно тя нямаше никаква представа какви ги говори и той с радост би я осветлил по въпроса. После се озърна, за да се увери, че никой не може да ги чуе. Приведе се напред и сниши глас:
— Ноел е във Франция, в Авиньон. Отседнала е в апартамента си — притежава го от много години. Малко по-надолу по улицата има по-голям апартамент, собственост на Жан-Люк, неин приятел. Жан-Люк е женен за по-възрастна жена с много пари. Жан-Люк и Ноел са близки поне от десет години. Всъщност го познава още преди да се срещнем. Правят си заедно сиести, излизат на вечеря, разхождат се заедно, дори пътуват, ако старата му съпруга няма нищо против.
— Значи и тя одобрява?
— Разбира се. Те са французи. Всичко е дискретно и много цивилизовано.
— И ти нямаш нищо против? Наистина невероятно.
— Не, нямам нищо против. Просто така стоят нещата. Разбираш ли, Мърсър, още преди години разбрах, че не мога да бъда моногамен. Не съм сигурен, че изобщо някой може, но не натрапвам мнението си. В колежа разбрах, че на света има много красиви жени и аз не мога да бъда щастлив само с една. Опитах се да поддържам сериозна връзка, смених пет-шест приятелки, но все не се получаваше, защото не съм в състояние да устоя на красива жена независимо от възрастта. За щастие, срещнах Ноел, която има същото отношение към мъжете. Бракът ? се разпаднал преди години, защото си имала любовник и спяла с лекаря си.
— Значи двамата сте се договорили?
— Не сме сключили сделка, но когато решихме да се оженим, правилата вече бяха ясни. Вратата е широко отворена, просто всичко трябва да бъде дискретно.
Мърсър поклати глава и отмести поглед.
— Съжалявам, но не познавам друга двойка, която да живее така.
— Сигурен съм, че не е толкова необичайно.
— О, много е необичайно, уверявам те. Смяташ го за нормално просто защото го правиш. Веднъж спипах приятеля си да ми изневерява и ми отне цяла година да го преодолея. Още го мразя.
— Добре, преставам. Ти приемаш нещата твърде сериозно. Какво е един незначителен флирт от време на време?
— Флирт ли? Съпругата ти спи с френския си любовник почти десет години. И ти наричаш това флирт?
— Не, това е повече от флирт, но Ноел не го обича. Просто се нуждае от близост.
— Сигурно. А онази нощ, когато Сали Аранча беше в града, какво беше — флирт или близост?
