— Добро утро — отговори тя. — Наистина имам нужда да пийна вода.
— И аз — отговори той и напълни чашите.
Пресушиха ги и си наляха още.
— Как се чувстваш?
— Не много добре. А ти?
— Дълга нощ.
— Как се озовах тук, горе?
— Заспа на верандата и аз ти помогнах да си легнеш. Фийби те последва много скоро, а с Морт си запалихме по още една пура и продължихме да пием.
— Счупи ли рекорда на Хемингуей?
— Не, но се чувствам така, сякаш съм бил на една крачка.
— Кажи ми, Брус, станах ли за смях?
— Ни най-малко. Просто заспа. Не можеше да шофираш, затова те сложих да си легнеш.
— Благодаря. Не помня много.
— Няма много за помнене. Всички се натряскахме.
Мърсър пресуши чашата си и той отново ? наля вода. Тя кимна към шортите и блузата си и попита:
— Кой ги съблече?
— Аз. С огромно удоволствие.
— Възползва ли се от мен?
— Не, обаче си го помислих.
— Истински джентълмен.
— Винаги. Виж, в банята има огромна вана. С крачета. Полежи в нея и продължавай да пиеш вода, а аз ще приготвя закуска. Имам нужда от яйца с бекон, а допускам, че и ти също. Чувствай се като у дома си. Морт и Фийби се размърдаха и скоро ще си тръгнат. А после ще ти донеса закуска в леглото. Как ти се струва този план?
Тя се усмихна и отговори:
— Звучи добре. Благодаря.
Той излезе и затвори вратата. Мърсър имаше два варианта. Първо, можеше да се облече, да слезе долу и да се опита да избегне Морт и Фийби, да каже на Брус, че трябва да си тръгва, и да офейка. Не ? допадна обаче мисълта за резки движения. Нуждаеше се от време да се опомни, да се успокои стомахът ?, да се отпусне и може би дори да си отспи, за да изтрезнее. Освен това беше сигурна, че не бива да кара. Мисълта да се върне в стаята си в пансиона също не я привличаше и в момента топлата вана ? се струваше направо неустоима.
Втората възможност беше да се съобрази с плана на Брус, според който накрая щеше да се озове в леглото с него. Мърсър реши, че са стигнали до момента, когато това е неизбежно.
Наля си чаша вода и се надигна от леглото. Протегна се, пое дълбоко въздух и се почувства по-добре. Никакво гадене. Отиде в банята, завъртя кранчетата и намери пяната за вана. Дигитален часовник на тоалетната масичка показваше осем и двайсет. Въпреки явните физически проблеми беше спала почти десет часа.
Разбира се, Брус трябваше да я нагледа, да провери как вървят нещата. Влезе все още по халат и остави нова бутилка с газирана вода до ваната.
— Как си? — попита той.
— Много по-добре — отговори тя.
Мехурчетата прикриваха голотата ? до голяма степен, но не изцяло. Той я изгледа дълго и одобрително и се усмихна.
— Имаш ли нужда от нещо?
— Не, добре съм.
— Правя нещо в кухнята. Не бързай — каза той и излезе.
9
Мърсър преседя във ваната цял час, после внимателно стана. Намери бял халат да виси на вратата на банята и го облече. В едно чекмедже откри
