— Е, вечерята е задължителна.
— Но ти си женен мъж, Брус, а аз съм само момичето ти за уикенда. Ами ако ни види някой?
— Не ми пука, Мърсър, на Ноел също не ? пука. Ти защо се тревожиш?
— Не знам. Струва ми се странно да вечерям на някое хубаво място в събота вечерта с женен мъж.
— Кой каза, че ще е хубаво място? Всъщност е дупка, ресторант за омари до реката. Храната е страхотна и те уверявам, че никой там не купува книги.
Тя го целуна и сложи глава на гърдите му.
12
Неделята започна почти по същия начин като събота, но без махмурлук. Брус поднесе закуска в леглото, палачинки и наденички, и двамата един час преглеждаха „Ню Йорк Таймс“. Когато наближи обед, Мърсър вече се нуждаеше от почивка. Канеше се да започне да се сбогува, когато Брус каза:
— Виж, днес следобед нямам достатъчно персонал в магазина, а ще е пълно с хора. Трябва да отида на работа.
— Чудесна идея. Сега, като вече знам правилата за писане на художествена литература, трябва да нахвърлям някои неща.
— Винаги на твоите услуги — каза той с усмивка и я целуна по бузата.
Смъкнаха подносите в кухнята и заредиха миялната. Брус влезе в голямата спалня на втория етаж, а Мърсър се върна в кулата, където се облече бързо и си тръгна без повече сбогувания.
Дори да беше постигнала нещо през уикенда, то не беше очевидно. Играта в леглото със сигурност беше забавна и вече познаваше Брус много по- добре от преди, но не беше там заради секса, нито за да пише романа, който ? беше предложил. Плащаха ? много пари, за да събира улики и евентуално да разкрие едно престъпление. А в това отношение имаше усещането, че не е свършила почти нищо.
В стаята си облече бански, полюбува се на тялото си в огледалото и се опита да си припомни всички прекрасни неща, които Брус беше казал за него. Беше стройно, с тен и тя доста се възгордя, че най-накрая го беше използвала. Облече бяла памучна риза, грабна сандалите си и се отправи на дълга разходка по брега.
13
Брус ? се обади в седем вечерта в неделя. Каза ?, че ужасно му липсва и че не си представя как ще изкара нощта без нея. Помоли я да се отбие в книжарницата на питие, след което затвори.
Разбира се. Какво друго имаше да прави? Стените на адски тясната стая я притискаха и тя беше написала по-малко от сто думи.
Мърсър влезе в магазина няколко минути след девет. Брус обслужи последния клиент. После побърза да заключи вратата и угаси светлините.
— Ела с мен.
Той я поведе нагоре по стълбите, през кафенето, като гасеше лампите пътьом. Отключи някаква врата, която Мърсър не бе забелязвала досега, и двамата влязоха в апартамента му.
— Моята мъжка бърлога — оповести той и светна. — Живях тук през първите десет години, след като купих книжарницата. Тогава заемаше целия втори етаж, но после се появи кафенето. Сядай.
Махна ? към тежко кожено канапе покрай цялата стена, покрито с възглавници и одеяла. Срещу него имаше голям телевизор с плосък екран върху четвъртита масичка, а всичко останало беше заето от рафтове с книги.
— Шампанско? — попита той, пристъпи зад барплота и отвори хладилника.
— Разбира се.
Брус извади бутилка, бързо я отвори и напълни две високи чаши.
— Наздраве.
Чукнаха се и той изгълта по-голямата част от своето питие.
— Наистина имах нужда да пийна — оправда се той и изтри уста с опакото на ръката си.
— Явно. Добре ли си?
— Имах тежък ден. Един от хората ми се обади, че е болен, затова аз обслужвах клиентите. Трудно се намират добри книжари.
