работила напоследък, фактът, че в момента живее в „Лайтхаус Ин“, издадените ? книги и фактът, че е една от собственичките на вилата на брега. Знаеха и че Ноел Боне е извън града и магазинът ? е затворен. Знаеха всичко, което можеше да се научи, не знаеха само какъв да бъде следващият им ход.
11
Бурята продължи дълго и просто им даде извинение да останат в леглото. Мърсър, която не беше правила секс от месеци, нямаше насита. Брус, опитният професионалист, притежаваше въодушевление и издръжливост, на които тя се удивяваше на моменти. След час — или бяха два? — двамата най- накрая се проснаха изтощени и заспаха. Когато Мърсър се събуди, него го нямаше. Тя облече халата, слезе долу и го завари в кухнята, вече с обичайния раиран костюм от крепон и мръсни мокасини, освежен и с бистър поглед, сякаш се готвеше за поредния ден на усърдно продаване на книги. Целунаха се и ръцете му веднага се плъзнаха под халата и сграбчиха дупето ?.
— Великолепно тяло — заяви той.
— Изоставяш ли ме?
Целунаха се отново, последва дълга и опипваща прегръдка. Той леко се отдръпна и каза:
— Трябва да нагледам магазина. Търговията е гадна работа, да знаеш.
— Кога ще се върнеш?
— Скоро. Ще донеса обяд и ще хапнем на верандата.
— Трябва да тръгвам — каза тя не особено охотно.
— Къде? В „Лайтхаус Ин“? Стига, Мърсър, остани тук, няма да усетиш колко скоро ще се върна. Вали като из ведро и духа силно, мисля, че има опасност от торнадо. По дяволите, навън е опасно. Ще се пъхнем в леглото и ще четем цял следобед.
— Сигурна съм, че не мислиш за друго освен за четене.
— Остани по халат, веднага се връщам.
Отново се целунаха и заопипваха и най-накрая той успя да се откъсне от нея. Целуна я по бузата, каза „довиждане“ и излезе. Мърсър си сипа чаша кафе и я занесе на задната веранда, където се залюля на една люлка и загледа дъжда. С известно усилие дори би могла да помисли за себе си като за уличница, лоша жена, на която плащат да използва тялото си, за да задълбочи измамата, но тази работа не ? беше по сърце. Брус Кейбъл беше неспасяем женкар и щеше да спи с всяка независимо от мотивите. Сега беше Мърсър. Следващата седмица щеше да бъде друга. Лоялността и доверието не го интересуваха. Защо да го интересува тя? Не искаше и не очакваше обвързване, и не обещаваше обвързване в замяна. За него беше само физическо удоволствие, а за момента за нея беше същото.
Мърсър се отърси от всякакъв намек за вина и дори се усмихна при мисълта за един страстен уикенд в леглото.
Той не се забави дълго. За обяд имаше салата и вино. Двамата скоро се върнаха в кулата за нов любовен рунд. Докато почиваха, Брус донесе бутилка шардоне и дебел роман. Решиха да почетат на задната веранда в ракитовите люлеещи столове и да слушат дъжда. Той имаше романа си, а тя — своя айпад.
— Наистина ли ти е приятно да четеш на това нещо? — попита той.
— Разбира се. Думите са същите. Опитвал ли си?
— „Амазон“ ми дадоха едно от устройствата си преди години. Не можах да се съсредоточа. Сигурно съм предубеден.
— Стига бе! Защо ли?
— Какво четеш?
— „За кого бие камбаната“. Чета ту Хемингуей, ту Фицджералд, опитвам се да ги изчета целите. Вчера дочетох „Последният магнат“.
— И?
— Забележителна книга, като се има предвид кога я е написал. В Холивуд, докато се опитвал да спечели пари, но западал физически и емоционално. Толкова млад. Каква трагедия!
— Това ли е последната му книга, за която казват, че е недовършена?
— Така твърдят. Колко жалко за таланта му.
— Проучване за романа ли правиш?
— Може би. Още не съм сигурна. А ти какво четеш?
— Казва се „Любимото ми цунами“ — първи роман на човек, който не умее да пише много добре.
— Отвратително заглавие.
— Така е, и нататък не е по-добре. Прочел съм петдесет страници, имам още шестстотин и едва напредвам. Трябва да въведат правило дебютните
