— Каквото и да пишете, опитайте се да ме представите в добра светлина.
Инспекторът кимна, прибра банкнотите в джоба си, помисли и написа: „Починал от счупване на гръбначния стълб, получено, докато се е опитвал да избегне смъртта от ръката на Ловеца си, господин Лувейн Доубри.“
Не беше кой знае какво, но щеше да стигне Лувейн да получи стандартното удостоверение за успешен Лов и паричната награда. Но той се прибра в апартамента си обезкуражен и отвратен от себе си. Джасинт беше излязла. Той седна в затъмнената дневна и се умисли. Как можа да пропусне четиринадесет изстрела?
Включи вечерните новини от Лова. Гордън Филакис от „Ловното шоу“ коментираше Убийствата на деня. Когато стигна до това на Лувейн, той каза: „Докато Жертвите му продължават да се подхлъзват, никой няма да забележи, че и Лувейн Доубри се плъзга надолу. Може би следващия път Жертвата му няма да бъде толкова услужлива.“
Беше отвратително подло от страна на Филакис, ето защо Лувейн изключи телевизора, обзет от ярост. Дявол да го вземе, той си беше все така добър. Дори по-добър. Просто тази серия се беше случила несполучлива. Той взе твърдо решение, че следващият му Лов ще докаже достойнствата му веднъж завинаги. В следващото Убийство стилът му ще бъде безупречен. Ще го организира така, че да няма грешки. Можеше да плати за най-доброто. Всъщност цялата работа се състоеше в това, да си намери по-разбрана Жертва.
22
Изпитанията на Ловците се провеждаха всеки ден между девет и четири часа в допълнителната сграда на Ловната академия, ниска бетонна постройка зад централната сграда. Нора настоя да изпрати Харолд чак до входа.
— Слушай, Харолд — каза тя, — сигурен ли си, че искаш да го направиш? Щом издържиш Изпитанието, вече си зачислен в Лова и не можеш да си промениш решението. Компютърът ще изпрати името ти на противника ти не по-късно от няколко дни. Няма да те оставят да напуснеш острова, докато не убиеш или — знаеш какво.
— Знам — каза Харолд. — Дойдох тук, за да участвам в Лова и да спечеля нещичко и точно това смятам да направя.
— Имам някои приятели тук — каза Нора. — Сигурна съм, че мога да ти намеря работа като барман. Бакшишите наистина си ги бива. Няма да ти е зле.
Харолд поклати глава.
— Не съм дошъл чак тук, за да седя зад бара.
— Не искам да те убият!
Тя се притисна до него за миг. В сините й очи имаше сълзи. Харолд я прегърна, а после отстъпи назад.
— По-добре ме почакай в апартамента. Ще се върна право там, щом мина оттук. Довечера отиваме на празненство.
— Какво празненство?
— Олбъни каза, че това е Празничният бал на Ловците. Било нещо много специално.
— Празничният бал! Събитието на годината? О, Харолд, толкова се вълнувам! Но аз нямам какво да си облека.
— Все ще намериш нещо — каза Харолд. — Ще се видим по-късно.
Той я целуна леко и влезе в сградата.
Един служител на име Бакстър помогна на Харолд с формулярите. Бакстър беше едър и много дебел и имаше вид, като че ли всеки момент ще роди някоя диня. Имаше пухкава черна коса и носеше малки проблясващи очила. Когато Харолд свърши с попълването, той го отведе през една врата с надпис „Изпитания на Ловци“ по някакъв коридор до голяма стая, осветена от закачени за тавана флуоресцентни лампи. На другия край на стаята имаше ярко боядисана врата с табелка „Вход за Къщичката на чудесата и Изпитанията“.
— Оттам трябва да минеш — уведоми го Бакстър. — Право през вратата, а после по коридорите. Пътят е само един, така че не можеш да се загубиш. Не можеш да се върнеш, щом влезеш веднъж.
— А какво да правя вътре?
— Всичко, което се наложи, за да се защитиш. Това ще ти потрябва.
От някакъв рафт на една от стените той подбра тежък ковашки чук с дълга дръжка и го подаде на Харолд.
— Когато излезеш от другата страна — ако приемем, че всичко мине както трябва, разбира се, ще ме намериш там.
Харолд кимна, претегли на ръка чука, погледна към вратата.
— А какво ще ми се случи вътре?
— Най-различни неща — отговори Бакстър. — Не ми е разрешено да ти кажа нещо по-конкретно.
— И това ли е единственото оръжие, което мога да взема?
— Точно така.
— Кога ще получа премията за Ловец?
— Веднага след изпитанието. Ако бъдеш ранен по време на пробния етап, но се сметне, че можеш да бъдеш закърпен, парите ще отидат за покриване на болничната ти сметка. Ако бъдеш убит, парите ще бъдат изплатени на лицето, което си посочил във формулярите.
Харолд бе определил Нора за своя наследница.
— Често ли се случва някой да бъде убит по време на пробния етап? — поинтересува се той.
— Толкова често, колкото пожелаем — отговори му господин Бакстър.
— Моля?
— Имам предвид в статистическо отношение. Никога не се месим в отделните Изпитания.
— Тогава какво искате да кажете с това „статистическо отношение“?
— Трябвало е да прочетете брошурата — укори го Бакстър. — Съветът на Ловния свят определи броя на Ловците и Жертвите, които в даден момент могат да се състезават в града без опасност за другите. Ако позволим на прекалено много хора да се бият по едно и също време, резултатът ще бъде неуправляем хаос. Как контролираме броя на съперниците — като съобразяваме степента на трудност на Изпитателния Курс с нуждата или липсата на такава нужда от Ловци.
— Мисля, че разбирам — каза Харолд. — А каква е степента на трудност в момента?
— Нула цяло седем десети двадесет и пет хилядни.
— Това много ли е?
— Не и в сравнение с тая отпреди три години — отвърна Бакстър.
— Добре, че е така.
— Но е по-висока, отколкото оттогава насам. Между другото, пробното ти участие ще бъде записано на видео. Можеш да се гледаш по вечерните новини, разбира се, в случай че всичко е наред. Добре е вече да тръгваш.
Харолд влезе в Къщичката на чудесата. За момент остана на входа, докато очите му свикнат с тъмнината. Вратата се тръшна зад него. Той я натисна с тяло. Беше се заключила автоматично. Предполагаше, че ще стане така.
Разпозна бръмченето на камери, което се носеше някъде над главата му. Стените слабо флуоресцираха. Коридорът продължаваше направо около десетина крачки, а после рязко свиваше. Чу някакъв кикот. Имаше нещо скърцащо в него: запис.
Той се придвижи, здраво стиснал чука. Защо точно ковашки чук?
Чу някакъв плясък над и зад себе си, извърна се и инстинктивно се наведе. Нещо с къси крила и дълга човка прелетя край него, зави и отново се спусна насреща му. Успя да види, че е някаква механична птица с мъждукащи червени очи, човка от неръждаема стомана и хищнически нокти. Хитра чудесийка, само че тромава. Той я свали с чука и я стъпка с крака. Наоколо се разнесе дрънченето на чупещите се крехки части.
