битки с превозни средства. (Истина е обаче, че струпването на камара на колесници с четири колела е събитие, което си заслужава да бъде видяно.)
За разлика от игрите в Рим в амфитеатъра на Есмералда не се провеждаше бой с животни. Никой не искаше да гледа как убиват животни. Бяха останали толкова малко големи животни, даже ако броим и тези в зоологическата градина. Това, което хората искаха да видят, бе как се убиват човешки същества — онези млекопитаещи с многото мозък, довели света до сегашното му състояние.
Всяка година битките на арената трябваше да приличат на предишните, но да са малко по-различни, за да не бъдат обвинени организаторите в липса на въображение. Езра прекарваше голяма част от времето си, съвещавайки се с декоратори на смъртта, консултанти по катастрофите, продавачи на идеи за попсмърт и тем подобни.
Кулминацията щеше да настъпи с голямото разплащане. Двойка Ловци, подбрани измежду всички участващи в Лова в този момент, щяха да довършат борбата си в Колизея пред препълнен стадион. Това щеше да бъде главното събитие в игрите и никой не знаеше какви оръжия или условия ще бъдат определени.
Лувейн винаги бе искал да участва в Голямото разплащане. Дали ще спечелиш, или ще загубиш, това бе най-краткият път към обезсмъртяването. Езра нямаше нищо общо с подбора. Голямото разплащане винаги се поставяше от телевизионното „Ловно шоу“ и представляваше Лов, избран от Гордън Филакис, обичания Церемониалмайстор.
— Чичо Езра, колко се радвам да те видя! — поздрави Лувейн.
— А, Лувейн, и аз се радвам. Хванах снощи видеоклипа от последното ти Убийство по късните Ловни новини. Много бе забавно, да ти кажа.
— На мен не ми се стори така — отвърна Лувейн.
— Предполагам. Но трябва да признаеш, че наистина беше смешно как Жертвата ти пада върху кофи с боклук и си чупи врата, докато ти правиш на сол всички прозорци в околността.
— Слушай, не можем ли да говорим за нещо друго?
— Разбира се, момчето ми. За какво искаш да разговаряме?
— Ще се запиша за участие в нов Лов — каза Лувейн.
— Превъзходна идея. Но не мислиш ли, че може би трябва първо да изкараш поправителен курс по стрелба?
— Нямам никакви проблеми с точността — обиди се Лувейн. — Просто нямам късмет.
— На всички ни се случва от време на време — съгласи се Езра. — Ще ти мине.
— Смятам да направя така, че да ми мине.
— Чудесно настроение.
— Ще ми трябва помощта ти все пак.
Езра го погледна строго.
— Ако става въпрос да организирам смъртта на някого, миналия път ти казах, че никога вече няма да го направя.
— Не ми трябва такава услуга — успокои го Лувейн. — Напълно съм в състояние да си убивам хората, много благодаря.
— Тогава какъв е проблемът?
— Сигурно ще се съгласиш — подхвана Лувейн, — че за добрата битка е необходим добър противник. Така са казвали едно време в дните на испанската корида.
— Разумно съображение, сигурен съм — потвърди Езра. — Но какво общо имам аз с това? Ако очакваш да ти уредя бой с бикове…
— Не, всичко объркваш — каза Лувейн. — Искам от теб нещо съвсем просто. Има един човек в града на име Харолд Ердман. Току-що се е записал за първия си Лов. Искам да уредиш да го сложат в една двойка с мен.
— Това е против правилата — напомни му чичо Езра.
— Може би е, но не е против духа на правилата.
— Как ги разграничаваш?
— Духът на правилата е да има добри битки. Ако можеш да ми осигуриш оня, аз гарантирам, че битката ще бъде от висша класа.
— Какво му има на момчето? — поинтересува се Езра. — Да не би да му е счупен кракът или нещо подобно?
— Не, не, абсолютно здрав е. Но е новак. Това му е първият Лов. Малко бавен е и непохватен, пък и леко глуповат, струва ми се.
— Едно мога да ти призная — каза Езра. — Наистина умееш да си ги подбираш. Той ми се вижда идеална Жертва.
— Този път — поясни Лувейн — ще ме преследва той. Само че няма да знае, че аз съм го знаел предварително.
— Това не е малко предимство — отбеляза Езра.
— Разбира се, че е предимство — каза Лувейн, — но го правя в името на шоубизнеса и за да спася семейната чест от присмеха на хората, когато гледат разни видеоклипове.
— Не обичам да заобикалям правилата — поколеба се Езра, — само че наистина не можем да оставим хората да ни се смеят, ако и последният ти Лов да си беше достоен за смях.
— Ще направиш ли това за мен, чичо?
Чичо му намигна:
— Ще видим. А сега дим да те няма. Зает съм.
27
Няколко дни по-късно Харолд излезе да се поразходи по открития пазар край пристанището, на мястото на старото кметство. Той представляваше живописна гледка, изпълнен със сергии, отрупани с дрехи, хранителни продукти и цветя под ламаринения покрив, боядисан на розови и бели ивици. Тук бяха изложени стоки от всяко кътче на земята, та дори и няколко специални вида, внос от Марс.
Харолд се чувстваше отлично. С парите, които му останаха от наградата, си бе купил нови дрехи, още патрони за „Смит & Уесън“ и бе наел малък мебелиран апартамент в стария квартал, недалеч от жилището на Нора.
Той стигна до сергиите с цветя и видя момичето, с което се бе запознал на Празничния бал. Джасинт, тъй й беше името. Имаше ослепителен вид в семплата си бяла рокля, като някакво екзотично създание, каквото досега не бе срещал, с елегантно подстригана черна коса и предизвикателно карминени устни.
Джасинт го попита дали му е добре в Ловния свят. Харолд кимна.
— Това е най-доброто нещо, което някога ми се е случвало.
— Ти трябва да си от ония, с бедния произход — каза Джасинт. — Не бих понесла да живея по този начин. Слава богу, семейството ми е богато.
Бащата на Джасинт притежаваше верига от месарници из цялата страна. За истинското месо имаше непрекъснато търсене и ограничено предлагане в Америка и се даваха астрономически цени. На Джасинт никога не й се бе налагало да тормози хубавата си главичка с това, дали може да си позволи да пътува все първа класа през времето, което не прекарва в колежа. Този факт я радваше, тъй като бе сигурна, че ако трябва да се притеснява за пари, ще бъде кисела и ще погрознее.
Харолд и Джасинт обядваха в едно от очарователните малки кафенета на тротоара близо до пазара, а после Харолд предложи да й покаже новия си апартамент. Едностайното икономично апартаментче имаше обичайните стоманени капаци на прозорците и вградена алармена система. Когато пристигнаха, Харолд намери писмо в кутията си. То носеше печата на Ловния свят — кръстосани револвери на фона на мечове.
— Това е твоето известие за лов — каза Джасинт. — О, колко вълнуващо!
Първият Лов на Харолд официално бе започнал. Той отвори плика. Първата му Жертва бе мъж на име Лувейн Доубри.
Джасинт прочете името и големите й очи се отвориха още по-широко.
