Тереза изглеждаше озадачена.
— Че не са ли всички Ловци убийци?
— Всички Ловци
— Е, радвам се да чуя, че има някакъв шанс, като имам предвид, че си му Търсач.
— Всички с изключение на мен и Чанг мислят, че Харолд е само един клоун.
— Предполагам — каза Тереза.
— Букмейкърите предлагат двадесет към едно срещу него. Някога да си чувала за по-невероятен залог?
Тереза застана нащрек. Приближаваше се нещо лошо, усещаше го.
— Залогът бе толкова добър — продължи Олбъни, — а и какво пък, нали Чанг има същото усещане, та аз заложих на Харолд.
Тереза се изправи и шапката падна на пода.
— Ти си заложил? Но, Майк, ние нямаме никакви пари. Не ми казвай, че букмейкърите са започнали да дават кредит.
Изражението на Майк беше образец на смут.
— Разбира се, че не са. Виж какво направих, ипотекирах къщата.
— Майк, не може да бъде! Тя е всичко, което имаме.
— Слушай, какъв Търсач щях да бъда, ако не заложех на моя човек? Пък и, така или иначе, трябваше да изпълня Хазартното си задължение, иначе рискувах да наруша Наредбата за финансово неблагоразумие.
— Майк, не трябваше да залагаш къщата. Ако Харолд загуби, това би означавало робство и за двама ни. Знаеш, че правителството не разрешава да се спи на улицата.
— Но Харолд ще спечели. Сигурен съм. Никога не съм бил по-сигурен. Ето защо хвърлих и последния си чип на масата. Ако мога така да се изразя.
— Майк, по-добре ще е да ми кажеш какво си направил.
От гърдите на Майк се откъсна гигантска въздишка.
— Истината, Тереза, е, че заложих още десет хиляди при Дебелия Фреди, букмейкъра, срещу ипотека за движим имот, а това си ти. Той никога няма да си я получи, разбира се. Харолд…
Тереза се изправи.
— Добре ли чух? Ти наистина ли ме ипотекира при Дебелия Фреди, за да можеш да заложиш на тая тромава слабоумна тиква, дето ти е клиент?
— Да, това направих — каза Олбъни. — Ако Харолд не спечели, мен сигурно ще ме изпратят в робство и ще ме сложат да работя във фабриката за свински отпадъци. Но ти ще бъдеш новата придобивка на Дебелия Фреди, което, като се имат предвид възможностите за избор, не е толкова зле. Никога не казвай, че не се грижа за теб.
— О, Олбъни — изплака Тереза.
— Не се тревожи, той ще спечели.
Тереза се овладя. Решението как да постъпи й дойде за части от секундата. Щеше да спести на Олбъни унижението да работи във фабриката за свински отпадъци, като го убие, ако Харолд загуби. Колкото до нея, Дебелия Фреди не изглеждаше чак толкова зле, ако се абстрахираш от изражението на лицето му. А и имаше репутация на човек, който добре се грижи за своите.
— Е, хубаво — примири се тя. — Ти си знаеш най-добре. Надявам се, да се получи.
— Работата е направо в кърпа вързана — успокои я Олбъни. И за кой ли път се поздрави, че е бил достатъчно умен да си избере жена, която го разбира. Всяка друга би му вдигнала скандал, че я е заложил заради един неизвестен и непроверен Ловец. Но не и Тереза.
Тереза отиде в кухнята да донесе вечерята — говеждини в сос от псевдомати, любимото ястие на Олбъни. Колко странно, помисли си тя, та аз скоро може да готвя на Дебелия Фреди. Според една от приятелките й Дебелия Фреди мразел говеждините в какъвто и да било вид. Известен бе с предпочитанието си към имитотелешко на фурна и суперсимулсвинско печено. Ако Харолд загубеше, можеше никога отново да не й се случи да готви говеждини. Животът е странно нещо.
31
Нора седеше на прозореца в апартамента си с подвити крака и гледаше навън. Тя изглеждаше много красива на фона на светлината, която очертаваше правилните й черти и хвърляше отблясъци по твърдата й руса коса.
— Харолд — обади се тя след известно време, — как се казваше онази комуна?
— Каква комуна?
— Оная, за която ми разказа. В която отивало Хлапето от Катскил.
— А, Ла Хиспанинад, мисля, че така я наричаше. Към езерото Окичоби, там казваше, че била.
— Хубаво място ли ти се стори?
— Съвсем прилично, така както я описваше. Защо?
— Мислиш ли, че някога би могъл да живееш в нещо такова?
Харолд се засмя.
— Комуна е просто засукана дума за ферма. А такива съм виждал предостатъчно.
— Но тази ще бъде различна. Тя ще е място, където хората работят заедно и си поделят всичко.
— И пеят песни на испански? По дяволите, Нора, откъдето и да я погледнеш, все си е селскостопанска работа.
— А ти си приключил със земеделието, така ли?
— Засега тук ми е съвсем добре. С градския живот лесно се свиква. Ти да не се каниш да ходиш в някоя испанска комуна във Флорида, а, Нора?
Тя поклати глава и слезе от прозореца.
— Престо се поразмечтах. Харесва ми в Есмералда. Особено сега, когато и ти дойде.
— Много мило от твоя страна — каза Харолд.
32
Джасинт обядва с чичо Езра в трапезарията за привилегировани лица на Ловния клуб. Те ядоха истинска храна, а не синтетичните боклуци, които фабриките за хранителни продукти по света непрекъснато бълваха. Джасинт всъщност не харесваше истинската храна — в училище тя се хранеше само с нулобургери, в които нямаше нито една калория или карбохидрати. Но знаеше, че истинската храна е скъпа, затова твърдо бе решила да се научи да я харесва. В училище ги учеха, че вкусът към скъпите неща може да се култивира, стига човек да има желание да работи неуморно по този въпрос.
Намираха се на терасата върху покрива на най-високата сграда в Есмералда — само на двадесет и два етажа, но с великолепен панорамен изглед към целия остров.
На стената зад тях един гигантски монитор предаваше „Ловното шоу“. На екрана се сменяха картини от окървавени улични ъгли, изпълнени с любопитни тълпи, зяпнали към покрити с чаршафи тела в локвички кръв, които понякога излизаха яркозелени поради атмосферните смущения, влияещи на автоматичния цветен монитор. Един глас зад кадър коментираше: „Здравейте, тук е Гордън Филакис, който ще направи за вас кратък преглед на днешните Ловни събития. Рано този следобед Лутер Фабиус от Берлинсберг, Западна Германия, постигна чисто Убийство на Биф Едмъндсън от Калгари, Канада. Ако ни слушат някои от приятелите или близките на Биф, искам да знаете, че смъртта му беше бърза и че той умря, вършейки това, което сам би пожелал да прави. Ал Мактагарт, трикратният победител в Лова от Бойси, Айдахо, проследи и уби Херман Ибанец, стрелящия и с двете ръце петкратен Ловец от Буенос Айрес. Току-що пристигна
