някаква записка, присви устни и кимна.
— Сузър — каза той.
— Да, шефе?
— Познаваш Хортън Фут, нали?
— Разбира се.
— Знаеш ли къде може да бъде намерен? В момента, искам да кажа.
— Вероятно е в бара на Кланси, близо до „Трокадеро“, налива се и се самосъжалява.
— Искам да отидеш и да ми го доведеш. Веднага.
— Добре, шефе. Но знаеш, че Фут не го бива. Пък е и горе-долу най-лошият ви враг на този остров.
— Точно това го прави толкова подходящ — каза Лувейн.
— Разбирам — каза Сузър. Не разбираше, но нямаше смисъл да пита. Шефът обичаше да си пази малките тайни.
Той тръгна към вратата. Лувейн каза:
— И една дреболия.
Сузър спря на вратата.
— Да, шефе?
— По пътя предай на портиера да им каже да заредят колата ми. Не буика, а мерцедеса.
Сузър искаше да попита какъв е планът, но знаеше, че не бива. Лувейн щеше да му каже, когато пожелае. Той излезе.
Следващия час Лувейн прекара на телефона в разговори с приятели из целия град. Точно беше свършил с последния, когато — час по-късно — пристигна Фут.
Фут беше нисък човек, към четиридесетгодишен, с набраздено лице. Носеше омазнен бял костюм, шапка с подвита отстрани периферия и отворени сандали.
— Седни — подкани го Лувейн. — Налей си нещо за пиене. Сигурно се чудиш защо съм те поканил.
— Това е единствената причина, поради която съм тук — каза Фут. Той си наля от най-доброто уиски на Лувейн.
— Знам, че ме мразиш — каза Лувейн. — Мислиш, че съм убил брат ти с непочтени средства в Лова преди време. Прав ли съм?
— Е, и какво? Не беше ли така?
— Между мен и теб да си остане — призна Лувейн, — така беше.
Фут беше хванат, без да може веднага да отговори. Той кимна и каза:
— Е, така си и мислех. — Искаше му се да може да се ядоса.
— Ти не беше особено привързан към брат си, доколкото си спомням — отбеляза Лувейн.
— Мразех кучия син и му желаех смъртта! — извика Фут яростно. — Но какво общо има това? Не мога да оставя да избиват членовете на моето семейство ей така. Как би изглеждало, а?
— Е, добре — каза Лувейн, — поканих те тук, за да ти се реванширам.
— И как предлагаш да стане? — подигравателно попита Фут.
— Като задоволя любовта ти към двете неща, които най-много обичаш.
— А кои са те?
— Ами едното са парите.
— Парите — повтори Фут и думата прозвуча като мед в устата му. — Да не би да ми предлагаш пари? — Изражението му стана значително по-приветливо.
— Разбира се, че не — отговори Лувейн. — Това би те унижило.
— Да, предполагам, че е така — каза унило Фут.
— Аз ти предлагам да ги заработиш.
— Аа — разбра Фут, все още разочарован.
— Но ще работиш за второто нещо, което най-много обичаш.
— Което е?
— Предателството.
Фут се облегна на стола си. Животът въпреки всичко не бе безнадежден. Има дни, когато нещата започват да се обръщат в твоя полза и късметът идва оттам, откъдето най-малко си го очаквал.
— Колко добре ме познаваш! — учуди се Фут.
— На теб наистина ти е нужно предателството, нали? — каза Лувейн. — Трябва ти, за да живееш. Иначе нямаше да се чувстваш добре.
— Много си проницателен, щом си го разбрал — призна Фут. — Психиатърът ми казва, че ми трябва строга диета предателство, за да поддържам емоционалния си стабилитет. Той също твърди, че хладнокръвното убийство би ми се отразило добре, но аз го отхвърлих, защото човек може и да го убият, докато опитва нещо подобно. Без да се обиждаш, всекиму своето.
— Няма за какво — каза Лувейн. — Предлагам да ти платя пет хиляди долара, за да извършиш нещо, което ще ти достави немалко удоволствие.
— Направи ги десет — предложи Фут — и ще ми достави още по-голямо удоволствие.
— Ще се спрем на седем и половина — определи Лувейн, — защото сме стари приятели въпреки всичката тази омраза. Е?
— Прието — съгласи се Фут. — Кой трябва да предам? Или се казва кого?
— Един от твоите приятели, Майкъланджело Олбъни.
— Олбъни! — изненада се Фут. — Но той и аз сме много близки. Би било страшно лошо да го предам.
— Е, и какво от това? — попита Лувейн. — Именно това е предателството, нали?
— Предполагам, че е така — отвърна Фут. — Умееш да поставяш нещата ясно, Лувейн.
Лувейн скромно сви рамене и изложи замисъла си.
Фут кимна, но в последната минута отново го обзеха угризения.
— Тази работа може да се обърне много зле за Олбъни. Ако сега отново се провали, може да банкрутира. Нали знаеш какво означава това?
— Другата възможност, ако ми позволиш да я посоча, е клиентът му Харолд да ме убие и по този начин Олбъни да получи наградата и рекламата, от която така отчаяно се нуждае. Наистина ли толкова би се загрижил, ако Олбъни банкрутира?
Фут се замисли.
— Всъщност, когато Олбъни го изпратят роб, ще ми се отдаде случай да взема Тереза. Виждал ли си я, Лувейн? Той винаги я оставя вкъщи, хитрецът му с хитрец. Тя е най-готиното маце…
Лувейн го прекъсна с нетърпеливо махване на маникюрираната си ръка.
— Не съм те повикал тук, за да си говорим за ухажване. Говорим за пари и предателство.
— Е, тогава аз съм твоят човек. Какво трябва да направя?
Лувейн отиде до стената, където в стъклени и сребърни рамки бяха изложени наградите и отличията му. Той свали една от тях, извади листа изпод нея и го даде на Фут, а след това закачи обратно празната рамка.
— Знаеш какво е това, нали?
— Карта за предателство. Всъщност никога досега не съм я държал в ръцете си, но знам какво представлява.
— Слушай внимателно. Ето какво искам да направиш.
37
Рано на другата сутрин Олбъни научи по свои канали, че Лувейн се е качил в големия си брониран мерцедес, взел е няколко приятели и е отишъл на вилата си извън града, за да даде предсатурналийско увеселение. Олбъни се обади на Търсаческата информационна служба и поръча да му изпратят по човек комплект планове на вилата и карта на близката околност. Както се и опасяваше, вилата на Лувейн бе добре и изцяло охранявана.
Той размишляваше върху фактите, когато телефонът иззвъня и един от информаторите му предаде
